Решение № 8348 от 4.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2368/2025 г.

ВАСШесто отделение04.08.2025 г.докладчик т Хайгухи Бодикян

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 4571/29.11.2024 г., постановено по адм. д. 1214/2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик.

ОСЪЖДА А. И. С. да заплати на Национален осигурителен институт сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ СЛАВ БАКАЛОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. И. С., чрез процесуален представител адв. Д. Семерджиева срещу Решение 4571/29.11.2024 г. постановено по адм. д. 1214/2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което се отхвърля жалбата на А. И. С. против Решение 1012-12-217#1 от 08.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане 122-00-873-12 от 26.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пазарджик, с което А. С. е задължен да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода 27.08.2021 г. - 22.11.2022 г. в размер на 15227, 23 лв. - главница и 2416, 39 лв. лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането. Касаторът излага мотиви, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което иска решението да бъде отменено. Претендира се присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции за заплатен адвокатски хонорар в размер на 2328 лв. и заплатена държавна такса за касационното оспорване в размер на 30 лв., съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пазарджик, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт В. Спирова в писмено становище излага доводи за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, поради което иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд - Пазарджик е Решение 1012-12-217#1/08.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане 122-00-873-12 от 26.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Пазарджик, с което А. И. С. е задължен да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода 27.08.2021 г. - 22.11.2022 г. в размер на 15 227, 23 лв. - главница и 2 416, 39 лв. лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането. От фактическа страна по делото е установено, че административното производство е започнало с подадено от А. С. заявление с вх. Ф-01-439 от 30.08.2021 г. в Дирекция "Бюро по труда" гр. Велинград, за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО като в него е декларирал, че последното му правоотношение е с работодател от Ирландия и същото е прекратено, считано от 27.08.2021 г. По повод подаденото заявление, до А. С. е изпратено уведомително писмо изх. У-122-00-873-1 от 03.09.2021 г., с което на основание чл. 1, ал. 6 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ), лицето е уведомено, че следва да представи следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди и доходи от друга държава членка на ЕС и/или Швейцария; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65

2

от Регламент (ЕО) 883/2004; документ, потвърждаващ причината за прекратяване на трудовата заетост; документи удостоверяващи осигурителен стаж в Ирландия. Във връзка с уведомителното писмо, С. е представил следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирал причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период - "изтичане срока на договора", осигурителен номер, преносим документ (ПД) U1 за периода от 11.06.2019 г. до 28.08.2019 г., приети в ТП на НОИ - Пазарджик с вх. 1019-12-3247 от 09.09.2021 г. Лицето не е представило документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост. Лицето е представило анкетна карта за Великобритания, копия от Р45 - 3 броя и ПД U1 от Великобритания за периода от 25.05.2020 г. до 30.09.2020 г. В тази връзка на основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица със структурирани електронни документи (СЕД) U001CB 245268 от 17.09.2021 г. и U003 246071 от 20.09.2021 г. е изискано предоставяне на информация за потвърждаване на периодите и дохода от 11.06.2019 г. до 28.09.2019 г. и от 19.04.2021 г. до 26.08.2021 г. от компетентната институция в Ирландия. Поради това, с Разпореждане 122-00-873-1 от 20.09.2021 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на парично обезщетение за безработица до получаване на структурирани електронни документи (СЕД) U002 и U004 от компетентната институция на Ирландия. На 04.10.2021 г. в ТП на НОИ - Пазарджик от лицето е получен ПД U1 от компетентната институция на Ирландия с потвърдени: периоди на осигурена заетост: от 11.06.2019 г. до 28.08.2019 г.; от 19.04.2021 г. до 26.08.2021 г. - причина за прекратяване на заетостта - "изтичане срока на договора"; - доход за периодите: от 11.06.2019 г. до 28.08.2019 г. в размер на 2117 евро - месечен доход; от 19.04.2021 г. до 26.08.2021 г. в размер на 2462 евро - месечен доход. На 18.11.2021 г. в ТП на НОИ - Пазарджик за А. С. са получени и СЕД U017 248247 и U004 248268 от компетентна институция на Ирландия, като са потвърдени: периоди на осигурена заетост: от 11.06.2019 г. до 02.09.2019 г.; от 19.04.2021 г. до 26.08.2021 г.; причина за прекратяване на заетостта - "неизвестно"; доход за периодите: от 11.06.2019 г. до 28.08.2019 г. в размер на 5863 евро - брутен доход; от 19.04.2021 г. до 26.08.2021 г. в размер на 10798 евро - брутен доход. Получена е и информация за получени от лицето доходи през 2020 г. във Великобритания. С оглед получената информация, с Разпореждане 122-00-873-3 от 07.12.2021 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) 883/2004, на А. С. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 27.08.2021 г. до 26.06.2022 г. (десет месеца) в размер на 74.29 лв. дневно. Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо с изх. 1029-12-799 от 20.06.2023 г. и на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от АПК жалбоподателят е уведомен, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата дейност, считано от 27.08.2021 г. С цел установяване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия до работодателя му "Keelings Softfruits UC" е изпратено нарочно Писмо с изх. 1030-12-1139 от 20.06.2023 г., с което е изискано предоставяне на информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта. На 15.08.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик е получена информация от работодателя с писмо с вх. 1030-12-1139#2. От същото става видно, че жалбоподателят е бил служител в дружеството като работник във фермата за градинарство на срочен договор. Упражнявал е трудова дейност в "Keelings Softfruits UC" между 19.04.2021 г. и 26.08.2021 г. Лицето е напуснало преди края на договора му, което е приключвал към 30.09.2021 г. Предвид това с нов СЕД U001СВ 714831/16.08.2023 г. от институцията в Ирландия е изискано удостоверяване на периода на осигурена заетост и причината за прекратяване на правоотношението. В тази връзка, на 17.08.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик са получени структурирани електронни документи U002 717054 и Н002 717059 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост: от 19.04.2021 г. до 26.08.2021 г.; причина за прекратяване на заетостта - "напускане на служителя". Със СЕД Н002 е направено уведомяване, че същият има социално осигурителни вноски в Ирландия след заявения референтен период. От съдържанието на представеното в административната преписка копие на трудовия договор на С. с "Keelings Softfruits UC се установява, че е сключен като срочен трудов договор за периода от 19.04.2021 г. до 30.09.2021 г. Предвид горните било издадено Разпореждане 122-00-873-11 от 18.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено Разпореждане 122-00-873-3 от 07.12.2021 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО. С отделно Разпореждане 122-00-873-13 от 26.09.2023 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица, на С. е отпуснато парично обезщетение за периода от 27.08.2021 г. до 26.12.2021 г. в размер на 12, 00 лева дневно. Двете разпореждания ( 122-00-873-11 от 18.09.2023 г. и 122-00-873-13 от 26.09.2023 г.) са оспорени от жалбоподателя по административен ред. По жалбата е издадено Решение 1012-12-217#1 от 08.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик, с което двете разпореждания са потвърдени. Това решение на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик е оспорено по съдебен ред, като по жалбата е образувано адм. д. 1213/2023 на Административен съд - Пазарджик. Същото е приключило с постановено Решение 1764 от 07.05.2024 г., влязло в законна сила на 07.05.2024 г., с което е отхвърлена жалбата на С. против Решение 1012-12-217#1 от 08.11.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Пазарджик. С оглед установената причина за прекратяване на заетостта на С. в Ирландия към 27.08.2021 г. и предвид издадените разпореждания 122-00-873-11 от 18.09.2023 г. и 122-00-873-13 от 26.09.2023 г., е издадено Разпореждане с 122-00-873-12 от 26.09.2023 г. за възстановяване на неоснователно полученото парично обезщетение, на основание чл. 54ж, ал. 3 и във връзка с чл. 114., ал. 1 от КСО, с което С. е задължен да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода 27.08.2021 г. - 22.11.2022 г. в размер на 15227, 23 лв. - главница и 2416, 39 лв. лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането. Периодът, за който се дължи възстановяване е до ноември 2022 г., тъй като изплащането на обезщетението за безработица е спирано и възобновявано няколкократно в отделни разпореждания на ръководителя на осигуряването за безработица през 2022 г., приложени по делото, с оглед временна заетост на лицето. Процесното Разпореждане 122-00-873-12 от 26.09.2023 г. е оспорено по административен ред пред Директора на ТП на НОИ - Пазарджик, който го е потвърдил изцяло с оспореното пред първоинстанционния съд Решение 1012-12-217#1 от 08.11.2023 г. За да отхвърли сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Съдът е взел предвид обстоятелството, че с влезли в законна сила разпореждания от 18.09.2023 г. и 26.09.2023 г., на С. е определено обезщетение за безработица за период от 4 месеца, в размер на 12 лева дневно, като преди това му е било изплатено такова обезщетение в значително по - голям размер и за по - дълъг период - от 27.08.2021 г. до 26.06.2022 г. (десет месеца) в размер на 74.29 лв. дневно. Съобразени са и постъпилата информация от работодателя и структуриран електронен документ (СЕД) U002 717054 от 17.08.2023 г., с който компетентната институция на Ирландия е удостоверила причина за прекратяване на заетостта "напускане на служителя", считано от 27.08.2021 г. Първостепенният съд е прие, че в случая не е приложима разпоредбата на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО, доколкото при подаване на заявлението по образец А. С. изрично е посочил, че причината за прекратяване на трудовата му дейност е "изтичане срока на договора" на 27.08.2021 г. Според първата инстанция това се опровергава от представения по делото трудов договор, с който страните са се уговорили жалбоподателят да бъде нает на работа основно като работник в градинарството, считано от 19.04.2021 г. до 30.09.2021 г., което води до извод, че трудовият договор е срочен и не може напускането на служителя към 27.08.2021 г. да е по причина "изтичане срока на договора". Предвид посочените обстоятелства съдът е счел, че трудовото правоотношение между А. С. и дружеството е прекратено по инициатива на работника, преди изтичане на договора, доколкото правоотношението е срочно. Административният съд е съобразил и липсата на представени документи, установяващи прекратяване на договора от страна на работодателя. Според съда, данните по делото налагат несъмнения извод, че както към момента на подаване на заявлението, така и при получаване на процесното обезщетение за безработица, жалбоподателят е знаел, че трудовото му правоотношение е срочно, като не е представил документ за предсрочното му прекратяване, поради което не може да се приеме, че е действал добросъвестно. Съдът е преценил, че тъй като жалбоподателят е знаел, че е нает по срочно трудово правоотношение и е напуснал работа преди изтичане на срока на договора същият е бил недобросъвестен при получаване на паричните обезщетения от държавното обществено осигуряване, които не му се дължат. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените от касатора доводи, че решението на първоинстанционния административен съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Съдът е обсъдил и кредитирал релевантните за спора факти и обстоятелства, и правилно е приел, че както към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на процесното парично обезщетение за безработица (ПОБ), А. С. е знаел, че трудовото му правоотношение с работодателя - "Keelings Softfruits UC" е сключено като срочно от 19.04.2021 г. до 30.09.2021 г. и към 27.08.2021 г. срокът не е бил изтекъл. Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 КСО, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца, т.е. причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий досежно определяне на размера на ПОБ. Поради това обстоятелство административният орган е изискал от лицето да представи документ, от който да е видно основанието за прекратяване на възникналите трудови правоотношения с "Keelings Softfruits UC". А. С. не е представил документ, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовия си договор. Служебно е изискана информация от компетентната институция в Ирландия и от работодателя "Keelings Softfruits UC". Чрез представения СЕД U002 717054 от 17.08.2023 г. безспорно е установено, че трудовото правоотношение е прекратено считано от 27.08.2021 г. поради "напускане на служителя". В чл. 5, § 3 от Регламент(ЕО) 987/2009 е предвидено, че по силата на § 2, когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ. В случая от компетентната администрация в България е била предприета именно такава проверка, в хода на която, с писмо вх. 1030-12-1139#2/15.08.2023 г., работодателят "Keelings Softfruits UC" уведомява ТП на НОИ - Пазарджик, че причината за прекратяване на заетостта на А. С. в дружеството през месец август 2021 г. е именно напускане на служителя по негова инициатива. Тези данни са удостоверени и в U002 717054 от 17.08.2023 г. от компетентната институция в Ирландия и не са опровергани в хода на съдебното производство. Видно от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а според ал. 2 на чл. 114 КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на посочените в тази алинея случаи, които изключения обаче не са осъществени за настоящия казус. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица към заявлението за отпускане на ПОБ се прилага акт за прекратяване на правоотношението. Касаторът не е представил пред ТП на НОИ - Пазарджик документи за предсрочното прекратяване на трудовото правоотношение, представил е заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирал причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период - "изтичане срока на договора", а впоследствие е депозирал на 04.10.2021 г. в ТП на НОИ - Пазарджик преносим документ U1, в който като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочена "изтичане на срока на договора", като е знаел, че срокът на сключения от него трудов договор с дружеството не е изтекъл към момента на напускането му. Това налага извода, че А. С. е действал недобросъвестно при получаването на ПОБ в първоначално определените му продължителност и размер, тъй като се установява, че трудовото му правоотношение е прекратено по различна от декларираната от него обективна причина, съответно дължи връщане на сумата, която е получил в по-голям размер от нормативно предвиденото за неговия статут. В този смисъл е и константната практика на Върховния административен съд по сходни случаи, обективирана в Решение 9941/06.02.2025 г. по адм. д. 11254/2024 г., Решение 1599/19.02.2025 г. по адм. д. 11225/2024 г., Решение 6038 от 05.06.2025 г. по адм. д. 1582/2025 г., Решение 6248 от 10.06.2025 г. по адм. д. 3500/2025 г. и др. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество са били допуснати от решаващия съд. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, в тежест на жалбоподателя следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 100 (сто) лева.