Решение № 12655 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6423/2014 г.

Решение № 12655 от 23.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6423/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по жалба от директора на териториално поделение на НОИ гр. Добрич, чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 36 от 08.04.2014 г. на административен съд Добрич по адм. дело № 128/2014 г. С него се отменя решение № 2 от 21.01.2014 г. на директора на ТП на НОИ Добрич и потвърденото с него разпореждане № 241 - 00 - 2067 - 5/21.10.2013 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Добрич и върната преписката на административния орган за решаване на въпроса по същество съгласно мотивите на решението. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон - чл. 52б, ал. 3 във връзка с чл. 4, ал. 2 КСО и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответната страна, Невяна Андреева Николова взема становище за неоснователност на жалбата в писмено становище. Участващия в производството представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от страна административното и съдебното производство и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Невяна Андреева Николова срещу цитираното решение и разпореждане, с които на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 7.08.2-13 г. до 6.12.2013 г. в минималния срок и размер от 7.20 лева дневно. Възраженията са били за незаконосъобразност на актовете поради противоречие с материалния закон вследствие неправилно тълкуване на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 КСО. Съдът е разгледал по същество жалбата като от доказателствата е установено, че със заявление вх. № 241 - 00 - 2067/22.08.2013 г. Николова е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица към което е приложила заповед № 26/7.08.2013 г. за прекратяване на трудово правоотношение с ДИЕМ КОНСУЛТ на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ поради изтичане на уговорения срок. Установено е, че трудовото правоотношение с предходен работодател "МЕДИСТИЛ" ЕООД е прекратено на 10.06.2013 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Административния орган в обжэалваното решение е изложил мотиви, че жалбоподателката Николова е била наета по последното и трудово правоотношение с осигурителя "ДИЕМ КОНСУЛТ" за определен срок от 26.07.2013 г. до 06.08.2013 г. и в този период е отработила 4 работни дни за месец юли и 4 работни дни за месец август и по тази причина подлежи на осигуряване по чл. 4, ал. 2 КСО без осигуряване за риска безработица. По тази причина при определяне размера и срока на обезщетението следва да бъде определен съгласно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с предходния осигурител "МЕДИСТИЛ" ЕООД по което правоотношение е осигурена за всички осигурителни случаи. При основание по чл. 325, ал. 1, т. 1 е приложима разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 КСО и паричното обезщетение е отпуснато за четири месеца в минимален размер, за което е спорът пред съда. Съдът за да разреши правния спор е приел, че е налице нарушение на материалния закон. Прието е, че трудовото правоотношение с жалбоподателката и "ДИЕМ КОНСУЛТ" ЕООД възникнало на 26.07.2013 г. и продължило до 06.08.2013 г. за месец юли има 6 работни дни и като не е прекратено и продължило и през месец август дава основание за осигуряване по чл. 4, ал. 1 КСО а не по чл. 4, ал. 2 КСО. При констатация за неправилно приложение на закона решението и разпореждането са отменени и преписката върната на органа за решаване на въпроса по същество. Така постановеното решение е неправилно при нарушение на материалния закон. Безспорен е факта, че последното трудово правоотношение е възникнало на 26.07.2013 г. и е прекратено на 06.08.2013 г. и работните дни, считано от 26.07.2013 г./петък/ до края на месеца са четири с два почивни дни събота и неделя и работните дни за месец август също са четири с два почивни дни събота и неделя до 06.08. включително. Спорният въпрос е осигуряването по срочният трудов договор как следва да бъде определено - съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 1 или по ал. 2 от КСО. Видно от разпоредбите чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО се има предвид наети лица за повече от пет работни дни или 40 часа през един календарен месец, а според чл. 4, ал. 2 се има предвид работници и служители наети при един работодател за не повече от 5 работни дни/40/ часа пред календарния месец. Нормата отчита работните дни през календарен месец а не и почивните дни както неправилно приема съдът в обжалваното решение. Поради това осигуряването в настоящият случай по последното трудово правоотношение е съгласно нормата на чл. 4, ал. 2 КСО което не включва и осигурителния риск "безработица". По тази причина административния орган е изискал информация за предходното прекратяване на трудово правоотношение за което има осигуряване за риска безработица и с оглед спазване на срока по чл. 54а, ал. 4, т. 1 заявлението да е подадено в тримесечен срок и правилно е взел предвид основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с предходния осигурител, което основание е по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. С оглед на това основание е приложима разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 КСО за определяне и отпускане на обезщетение в минимален размер и срок. При изложените съображения решението като неправилно следва да бъде отменено и тъй като не са налага събирането на доказателства следва да бъде постановено решение по съществото на спора с което жалбата на Невяна Андреева Николова срещу цитираното решение и разпореждане, с които на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 7.08.2013 г. до 6.12.2013 г. в минималния размер от 7.20 лева дневно като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на делото на жалбоподателя следва да присъдени разноски направени пред административен съд в размер на 300 лева юрисконсултско възнаграждение поискани своевременно. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд шесто отделение