Решение № 3908 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11342/2014 г.

Решение № 3908 от 7.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11342/2014 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Борислав Александров Ангелов срещу съдебно решение № 53 от 6.06.2014 г. постановено по адм. дело № 327 по описа за 2013 г. на Административен съд (АС) - Ловеч. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно. Сочи, че съдът не е взел предвид, че не е спазена административната процедура за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ), тъй като тя е наложена без да е влязло в сила наказателното постановление (НП). Заповедта е в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 2007 г. на Върховния административен съд за маловажност на деянието, тъй като от него не са възникнали вредни последици. В съдебното заседание никой не е защитил издадения оспорен административен акт, което съгласно практиката по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) е основание за издаване на неприсъствено решение. Заповедта не е изпълнила целта на чл. 22 и чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), тъй като с нея не може да се препятства водача да използва вещта по предназначение. Той може по своя преценка да управлява МПС, което не осигурява безопасността на движението, а увеличава риска да се нарушат отново правилата за движение. Преди налагането на ПАМ не се е запознал с административната преписка, което е ограничило правото му на защита. Заповедта е немотивирана. Свидетелството за правоуправление му е отнето преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ. Прави искане решението да бъде отменено и вместо него да се постанови решение по съществото на спора, с което да се обяви оспорената заповед за прилагане на ПАМ за нищожна и незаконосъобразна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Началник "Районно управление" на Министерство на вътрешните работи (МВР) - Тетевен към Областна дирекция (ОД) на МВР - Ловеч не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът отхвърлил като неоснователна жалбата на Борислав Александров Ангелов срещу заповед № 581 от 6.10.2013 г. за прилагане на ПАМ на началника на РУ на МВР - Тетевен. За да постанови този резултат, съдът е приел, че със заповед № 581 от 6.10.2013 г. за прилагане на ПАМ на началника на РУ на МВР - Тетевен е постановено "временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността" на Борислав Александров Ангелов, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Посочил е, че оспорената заповед е издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 581 от 6.10.2013 г., съставен на лицето за това, че "на 6.10.2013 г. около 18,30 ч. в гр. Тетевен, като водач на МПС - товарен, с рег. № ОВ 8286 АР, управлява товарен автомобил след употреба на алкохол, установено с техническо средство - дрегер 7510, фабр. № 0030, в 18,35 ч., проба 292, като същият е отчел 0,66 промила". АУАН е връчен на нарушителя при съставянето му и е подписан без възражения. Съдът е приел, че фактическата обстановка, за която е съставен АУАН, е доказана по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и от разпита на актосъставителя. При така установеното съдът е достигнал до извод, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване установената форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон - чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Приел е, че непосочването в заповедта на едно от двете прекратителни условия не се счита за нарушение на процесуалните правила, с оглед правото на защита на лицето, тъй като срокът на действие на наложената ПАМ се определя не с административния акт, а от законовата разпоредба. Приел е за неоснователни и доводите на жалбоподателя за преюдициалност на производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето спрямо производството по прилагане на ПАМ. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. В случая е безспорно установено, че посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са налице. Установено е с техническо средство - дрегер, че Ангелов е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,66 промила. С проявлението на релевантните факти е възникнало публичното право на административния орган да приложи принудителната административна мярка, като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Правилно първоинстанционният съд е приел, че срокът за прилагане на ПАМ нормативно определен в чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и непосочването в заповедта едно от двете прекратителни условия не се счита за нарушение на процесуалните правила. При издаването на заповедта административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като срокът на действие на наложената ПАМ се определя не с административния акт, а от законовата разпоредба. Релевантен за законосъобразността на наложената мярка е единствено фактът на управляване на моторно превозно средство със съответното количество алкохол в кръвта. Образуваното наказателно производство не само не се явява преюдициално за прилагането на принудителната мярка, но няма каквото и да било значение за законосъобразността на нейното прилагане. Изложените в тази насока доводи в оспореното съдебно решение се споделят изцяло и от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за липса на мотиви в заповедта за прилагането на ПАМ. Заповедта е мотивирана, включително и чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН. Практиката мотивите да съществуват в документ, съставен от друг орган преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт се прилага постоянно, не противоречи на закона и е в съответствие с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС. С позоваването на предхождащи акта други актове и документи те се приобщават към административната преписка, а изложените в тях мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. Поради това изложените в АУАН съображения са такива и за издаването на самия акт. Тъй като установените в акта факти и обстоятелства не са оборени от жалбоподателя в хода на първоинстанционното производство, съдът правилно е кредитирал материалната му доказателствена сила и обосновано е приел за доказана фактическата обстановка, установена с него. В тълкувателната си практика ВАС не е постановявал посоченото в касационната жалба решение с № 1 от 2007 г. Тълкувателно постановление № 1 от 26.01.2007 г. на Общото събрание на съдиите във ВАС, касае задължение на общините за внасяне на здравноосигурителни вноски и е изцяло неотносимо към настоящия правен спор. Неоснователни са и доводите, че предвид неявяване на ответника в първоинстанционното производство, съдът е следвало да постанови неприсъствено решение. Производството пред АС - Ловеч е административно и се развива по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Предвидената в чл. 239 от ГПК възможност за постановяване на неприсъствено решение касае исково производство и е неприложима при обжалването на индивидуален административен акт, какъвто е оспорената пред административния съд заповед. Противно на твърденията в касационната жалба прилагането на ПАМ е изпълнило целта на чл. 22 от ЗАНН вр. с чл. 171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача, управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта. Действително преценката на водача дали управлява МПС и след отнемането на свидетелството за правоуправление е лична, но целта на ПАМ - да преустанови и предотврати бъдещите му неправомерни действия е постигната предвид възможността за прилагане на нова ПАМ по чл. 171, т. 2, б. "з" от ЗДвП и за реализиране на административнонаказателната му отговорност по чл. 177, т. 2 от ЗДвП. В хода на административното производство по прилагането на ПАМ документи различни от АУАН не са издавани. Със самия акт водачът се е запознал още при съставянето му. Поради това доводите за ограничено право на защита също се явяват неоснователни. Неотносимо към законосъобразността на оспорената заповед се явява и възражението на касационния жалбоподател, че свидетелството за управление му е отнето при връчването и подписването на АУАН, а не след връчване на самата заповед за прилагане на ПАМ. Касае се за фактически действия на административния орган, които нямат отношение към материалната законосъобразност на заповедта за прилагане на ПАМ. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от делото неоснователно се явява искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,