Решение № 6410 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7622/2019 г.
ВАСIV отделение29.05.2020 г.докладчик т Диана Гърбатова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1613 от 11.03.2019 г., постановено от Административен съд София - град, Трето отделение, 45-ти състав, по адм. д. № 3679/2018 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6410 от 29.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7622/2019 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност "Местна инициативна група община Етрополе" (наричано по долу "Сдружението"), подадена чрез упълномощен адв. Грънчаров против решение № 1613 от 11.03.2019 г., постановено от Административен съд София - град, Трето отделение, 45-ти състав, по адм. д. № 3679/2018 г. С касационната жалба и в съдебно заседание са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че те не отговарят на фактите и събраните по делото доказателства, че сдружението не е осигурило за срока на изпълнение на стратегията офис оборудване и оборудвани работни места и компютри, съответстващи на броя на осигурените служители, съгласно т. 39 и т. 110 от Критериите за допустимост. Изразява становище, че по безспорен начин в производството е доказано закупуването на съответното офис оборудване, както и че същото се ползва по предназначение. Сочи, че в този смисъл е и заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице от представените от Сдружението първични счетоводни документи е индивидуализирало вещите по марка, модел и цена и е констатирало, че те се намират в офис, ползван от жалбоподателя. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и обжалвания акт пред първоинстанционния съд. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът заместник - министърът на земеделието, храните и горите и ръководител на Управляващия орган на Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Ненова, която пледира за отхвърлянето й като неоснователна и за оставяне в сила законосъобразното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото жалбоподателят не е изпълнил изискването по т. 31 от раздел 1 "Критерии за административно съответствие" и по т. 39 и т. 110 от раздел 2 "Критерии за допустимост" от Приложение 4 към Насоките за определяне на условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените стратегии, с които е въведено изискването относно наличието на документи, удостоверяващи наличието на офис оборудване и техника, както и осигуряването за срока на изпълнение на стратегията на ВОМР офис оборудване, принтер, оборудвани работни места и компютри, съответстващи на броя на осигурените служители и следва да е налице съответствие между заявените от кандидата и реалните данни, съгласно протокола от посещение на място по чл. 30, ал. 2 от ПМС 161/2016 г. Според участващия по делото прокурор от протокола от посещение на място от 23.10.2017 г. се установява несъответствие между заявените от кандидата и реалните данни по отношение на офис-оборудването, като касаторът не е осигурил достъп при посещението на място до никакво оборудване и техника, което следва да съответства на броя на служителите на МИГ, както и не е представил оригинални документи относно придобиването на оборудването. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на СНЦ "МИГ община Етрополе" за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 1613 от 11.03.2019 г. е отхвърлена жалбата на СНЦ "МИГ община Етрополе" против Заповед № РД 09-154/19.02.2018 г., издадена от Заместник-министър и ръководител на Управляващия орган на Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., с която е отказано предоставянето на финансиране на стратегията за Водено от общностите местно развитие, подадена от Сдружението чрез формуляр за кандидатстване № BG06 RDNP001-19. 001-0045. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд София - град е приел, че процесната заповед е издадена от компетентния орган, съобразно приложената заповед № РД 09-445 от 8.05.2017 г, с която лицето Л. Василева е определена за Ръководител на УО на ПРСР на РБ за периода 2014-2020 г. Установено е спазването на разпоредбите на приетото Постановление № 161 от 4 юли 2016 г. на Министерски съвет при осъществяване на процедурата за подбор на стратегии за "Водено от общностите местно развитие" (ВОМР) за периода 2014 - 2020 г. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че от Ръководителя на УО на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 са одобрени Насоки за определяне на условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените стратегии за водено от общностите местно развитие, ведно с приложение 4 "Критерии за административно съответствие и допустимост", по които Насоки са дадени разяснения. Първоинстанционният съд е преценил, че извършената от органа проверка на място, на основание чл. 30, ал. 2 от ПМС № 161/2016 г. е в съответствие с т. 110 от Критериите за допустимост, като при извършването й е установено, че по-голямата част от заявеното офис оборудване и техника не е било налично, а председателят на УС на МИГ е заявил, че е складирано в помещение, за което не може да бъде осигурен достъп. Съдът е приел, че закупуването на техника и офис оборудване не означава, че те се ползват по предназначение в съответствие с изискването на Насоките и чл. 30, ал. 2 от ПМС № 161/2016 г. Посочил е, че е дейността на кандидата следва да е реална, а не само на хартия, поради което ако кандидатът е възнамерявал да ползва оборудването по предназначение, то не е логично да не е имал достъп до него към момента на проверката и да не разполага с оригиналите на документите. С оглед на това съдът формирал извод, че административният орган правилно е приложил материалния закон и е отхвърлил жалбата. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първостепенният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото в обжалваното решение точно е констатирано, че съгласно чл. 23 от ПМС № 161/2016 г. Управляващият орган на ПРСР организира процедура за подбор на стратегии за ВОМР, подадени от МИГ - за всички стратегии, или от МИРГ - за стратегии, финансирани от повече от един фонд. Прием за подбор на стратегии се обявява в ИСУН от УО на ПРСР съгласно индикативна годишна работна програма по чл. 55 от ПМС № 161/2016 г. За всяка процедура за подбор на стратегии за ВОМР ръководителят на УО на ПРСР утвърждава насоки и/или друг документ, определящи условия за кандидатстване и условия за изпълнение на одобрените стратегии. Според чл. 30, ал. 1 от ПМС № 161/2016 г. оценката за административно съответствие и допустимост се извършва от членове на комитета по чл. 25, ал. 1, като те могат да бъдат подпомагани от помощник-оценители, на база критерии за административно съответствие и допустимост, определени в утвърдените от УО насоки и/или друг документ, за условията за кандидатстване и изпълнение на одобрените стратегии. документите. В относимата към конкретната хипотеза норма на чл. 30, ал. 2 от ПМС № 161/2016 г. е записано, че за потвърждаване на достоверността на заявените в рамките на оценката по ал. 1 данни по отношение на достъпното осигуряване на помещения и наличието на офис оборудване помощник-оценителите извършват посещение на място на МИГ/МИРГ, като констатациите от извършеното посещение на място се отразяват в протокол, подписан от представляващия МИГ/МИРГ и от лицата, извършили посещението, и се предоставят на председателя на комитета по чл. 25, ал. 1. Съгласно т. 31 от Критериите за допустимост е налице изискване относно представяне на съществуващи документи, удостоверяващи наличието на офис оборудване и техника, а според т. 39 от Критериите за допустимост, МИГ следва да осигури за срока на изпълнение на стратегията на ВОМР офис оборудване, принтер, оборудвани работни места и компютри, съответстващи на броя на осигурените служители. В т. 110 е вписано, че съгласно протокола от посещение на място, изготвен на основание чл. 30, ал. 2 от ПМС № 161, следва да съществува съответствие между заявените от кандидата и реалните данни. Именно при извършването на проверката на място по чл. 30, ал. 2 от ПМС № 161 е било установено липсата на съответствие между заявеното от кандидата и реално установеното при проверката. Както правилно е приел първоинстанционният съд нормативната уредба не предвижда срок за уведомление на кандидата относно извършването на проверка на място, а регламентира само извършването на такава. За установените несъответствия и липси, съобразно изискванията на чл. 30, ал. 2 от ПМС № 161 е бил съставен протокол за посещение на място, подписан без възражения от Председателя на УС на "МИГ община Етрополе" и от член на УС на Сдружението. В него е описано, че по-голямата част от заявеното офис оборудване и техника не е констатирано като налично, а председателят на УС на МИГ е заявил, че е складирано в помещение, за което не може да бъде осигурен достъп. С оглед установеното при проверката на място УО на ПРСР законосъобразно е констатирал несъответствие между заявените от кандидата и реалните данни по отношение на офис оборудването, с което не е изпълнил изискването на т. 39 и т. 110 от раздел 2 от Критериите за допустимост от Приложение № 4 към Насоките. Неоснователно е възражението на касатора, че с назначената по делото съдебно–счетоводна експертиза е доказано наличието на процесната апаратура в офиса на Сдружението, с което са били изпълнени Критериите за допустимост и целта на Програмата. На първо място следва да се има предвид, че направените от вещото лице по делото констатации са извършени през февруари 2019 г., тоест повече от една година след извършената проверка на място от 23.10.2017 г. От съществено значение е обстоятелството, че изслушаният експерт е установил, че отделните артикули не съдържат сериен номер или друг отличителен знак, поради което не може да се даде отговор на въпроса, дали това са същите вещи, чиято липса е била установена при проверката на място. Първоинстанционният съд вярно и обосновано е преценил, че закупуването на техника и офис оборудване не означава, че те се ползват по предназначение в съответствие с изискването на Насоките и чл. 30, ал. 2 от ПМС № 161. С оглед на това са правилни изводите на съда, че ако дейността на кандидата е била реална и той е възнамерявал да ползва оборудването по предназначение, то не следва същият да не е имал достъп до техниката към момента на проверката и да не е разполагал с оригиналите на документите от закупуването й. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че формираните от първоинстанционния съд обосновани правни изводи не се променят и предвид факта, че нормативно не е предвидена възможност за извършване на втора проверка на място при първоначална липса на оборудването, поради което правилно на основание чл. 35, ал. 3, т. 1 от ПМС № 161/2016 г. е отказано предоставянето на финансиране на стратегията за ВОМР, подадена от Сдружението. В хода на касационното производство жалбоподателят не е оборил изведените от съда законосъобразни правни заключения. По изложените съображения касационният съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски се оставя без уважение. Ответникът не претендира разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 30, ал. 2 ПМС