Решение № 14009 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12443/2017 г.

Решение № 14009 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12443/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Я. против решение № 144 от 2.10.2017 г. на Административен съд Я. по адм. дело № 247/2017 г. С него се отменя решение № 1040-28-34/7.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ Я. и потвърденото с него разпореждане № 2174-28-136#1/23.06.2017 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Я., с което на О. Х. с адрес в [населено място] е разпоредено да възстанови неправилно получена сума за пенсия в размер на 6368. 73 лева, от които главница за периода 22.12.2014 г. до 30.04.2017 г. в размер на 5613. 86 лева и лихви в размер на 754. 87 лева, начислена към 23.06.2017 г. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие наличието на отменителните основания по чл. 209, АПК, поради което се иска отмяната му. Жалбата се поддържа и в писмено становище от процесуален представител на директора на ТП на НОИ Я.. Ответникът, О. Хендекова чрез процесуален представител адвокат Ж. Господинова взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: По делото е безспорно от фактическа страна, че по заявление от 22.12.2014 г. на Х. е издадено разпореждане от 10.03.2015 г. на ръководител Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Я., с което считано от 22.12.2014 г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по § 4, ал. 1 ПЗР КСО при наличие на възраст 60 г. и 4 м., като съобразно данните по чл. 5, ал. 4 КСО е зачетен за осигурителен стаж периода от 1.01.2004 г. до 31.12.2005 г,. положен при осигурител ЕТ "Класика М. Николова" [населено място]. Установено е, че има заверка на осигурителна книжка, приключено от контролен орган на 26.02.2015 г. с коментар "заверена и връчена", но за извършената проверка няма въведени данни в електронния регистър за заверен осигурителен стаж и или доход в модул. "заверка на осигурителен стаж или доход" на ТП на НОИ Я.. При проверка в информационната база на НОИ след отпускане на пенсията е установено, че внесени вноски във фонд ДОО от осигурителя ЕТ "Класика М. Николова" [населено място] няма за периодите 1.01.2004 г. - 31.12.2004 г. 1.01.2005 г. - 31.12.2005 г. и 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г. Осигурителят е поканен да представи гражданския договор и платежни нареждания за внеси вноски във фондовете на ДОО, на което съпругът на търговеца заявил, че не познават жалбоподателката и няма спомен да е извършвала трудова дейност във фирмата на съпругата му. При тези данни органът приел, че не следва да зачита стажът от 1.01.2004 г. до 31.12.2005 г., отменено е разпореждането за отпускане на пенсия и постановено друго, с което е отказано отпускане на такава и постановено възстановяване на получените суми. Спорът е правен относно законосъобразността на решение № 1040-28-34/7.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна и отменил решението и разпореждането. Мотивите се основават на разпоредбата на чл. 114, ал. 2 КСО, според която добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица. Прието е, че изначално въпросът за добросъвестността не е поставен в разпореждането, а в жалбата си Х. се позовава на нея поради което при издаване на обжалваното решение е налице нарушение на административнопроизводствените правила. Прието е и нарушение на материалния закон, тъй като Хендекова е представила заверена осигурителна книжка от контролен орган на ТП на НОИ Я.. Тя не е можела да знае, нито е имала достъп до информационната база данни на НОИ, че осигурителят не е внасял осигурителни вноски и не е въвела в заблуждение органа по отношение на тези обстоятелства. Наред с това органът е имал възможност да извърши проверката в своите база данни преди отпускане на пенсията, а не след пропуск да извършва корекции с неблагоприятни последици за жалбоподателката. При тези съображения е отменено решението и разпореждането. Решението е правилно. Съдът при постановяване на решението си е приложил правилно материалния закон. Разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 КСО предвижда, че недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата които са ги получили ведно с лихвата по чл. 113, а добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, освен в изключенията в които жалбоподателката не попада. В случая спорният фактически и правен въпрос правилно е определен от съда и се изразява в това има ли в поведението на О. Х. проява на знание/представно съзнание равнозначно на умисъл/, че е получила сума за осигурително плащане, което не й се следва по закон, че се е възползвала от доказателства, факти и обстоятелства да получи такива суми и въвела ли е в заблуждение административния орган по отношение на юридическите факти от които черпи правата си. Съдът е извел обосновани мотиви от фактическа страна, че от доказателствата по преписката които не са били взети предвид от административния орган и той не е проявил процесуална активност в такава насока, не се установяват елементи на такова поведение. Нещо повече, юридическите факти, като материална предпоставка за възникване на правото на пенсия са били установени в производство пред и от административния орган, преди отпускане на пенсията, поради което добросъвестността, като обстоятелство погасяващо задължението за връщане на сумите е била налице и в тежест на органа е било да установи обратното, което не е било направено в административното производство, а и не са налице доказателства за такъв извод в съдебното производство. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо АПК Върховен административен съд шесто отделение