Решение № 1604 от 19.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12079/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на В. Х. Ц., [ЕГН], гр. София, [адрес], подадена чрез пълномощника адв. Димитрова, срещу Решение 16137/04.09.2024 г., постановено по адм. дело 11025/2022 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Ревизионен акт (РА) Р-22220421007121-091-001/21.07.2022 г., издаден от органи по приходите, в частта, потвърдена с Решение 1662/18.10.2022 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил липсата на непогасени задължения на дружеството, чийто управител е било ревизираното лице, доколкото същото е заличено след обявяването му в несъстоятелност. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде уважена жалбата срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът Директорът на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Калоферова, в съдебно заседание оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд София-град е бил РА Р-22220421007121-091-001/21.07.2022 г., издаден от органи по приходите, в частта, потвърдена с Решение 1662/18.10.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността на В. Х. Ц. по реда на чл. 19 ДОПК за задължения на ОТС ООД, в резултат на което на лицето са установени задължения, както следва: корпоративен данък за данъчните периоди 2015 г. и 2016 г. в размер на 66 063,15 лв. главница, ведно с лихви в размер на 40 974,02 лв.; ДДС за данъчните периоди от 01.12.2015 г до 31.01.2016 г., от 01.04.2016 г. до 30.06.2016 г., от 01.12.2016 г. до 30.04.2017 г. и от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 64 979,73 лв. главница, ведно с лихви в размер на 28 031,12 лв.; данък върху доходите на физически лица от трудови и приравнените на тях правоотношения за данъчните периоди от 01.06.2018 г. до 31.10.2018 г. в размер на 2 245,88 лв., ведно с лихви в размер на 871,55 лв.; данък върху доходите на физически лица от свободни професии, граждански договори, наеми и др. за данъчните периоди от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., от 01.09.2018 г. до 30.09.2018 г. и от 01.12.2018 г. до 31.12.2018 г. в размер на 172,95 лв. главница, ведно с лихви в размер на 65,13 лв.; ЗОВ осигурители за данъчните периоди от 01.04.2018 г. до 31.10.2018 г. в размер на 2 762,75 лв. главница, ведно с лихви в размер на 1 111,77 лв.; ДОО осигурители за данъчните периоди от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. в размер на 6 271,53 лв. главница, ведно с лихви в размер на 2 638,38 лв. и УПФ осигурители за данъчните периоди от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. в размер на 1 231,08 лв. главница, ведно с лихви в размер на 483,31 лв. Общият размер на установените с РА задължения възлиза на 218 352,35 лв. В хода на ревизионното производство е установено, че В. Х. Ц. е била управител на ОТС ООД през периода 10.10.2003 г. 01.11.2018 г. По отношение на дружеството е налице РА Р-22221017005738-091-001/17.04.2018 г., установяващ данъчни и осигурителни задължения в размер на 144 177,07 лв., който след обжалване по съдебен ред, е потвърден. След проверка имущественото състояние на ОТС ООД е прието, че дългът е несъбираем. Констатирано е, че, считано от 01.09.2021 г. дружеството е заличено от Търговския регистър. Установено е, че през ревизираните периоди Ц. е извършвала множество разплащания в брой по фактури, издадени от дружества с рискови профили, по отношение на които не са установени реални доставки и постъпване на плащанията. Сумите, послужили за разплащане по симулативните доставки, Ц. е теглила от банковите сметки на дружеството, като общият им размер за ревизираните периоди се равнява на 727 882,18 лв. От приходните органи е формиран решаващ извод, че Ц., в качеството си на управител на ОТС ООД, недобросъвестно е отклонила средства от патримониума на дружеството, вследствие на което имуществото му е намаляло, като същата е била запозната с установените му задължения, но не е предприела действия във връзка с погасяването им. С оглед това и на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК с оспорения РА е ангажирана отговорността на Ц. за посочените по-горе задължения. В хода на съдебното производство е допусната съдебно-икономическа експертиза, кредитирана от съда и неоспорена от страните. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 АПК във вр. с чл. 160, ал. 2 ДОПК, административният съд е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт, като е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазаване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. В подробно изложение е прието, че отговорността на Ц. е правомерно ангажирана по реда на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Отговорността по чл. 19 ДОПК е субсидиарна и може да бъде ангажирана само ако съществува задължението на главния длъжник, тъй като тя се обуславя от това задължение. Ето защо, когато задължението на главния длъжник бъде погасено, то това задължение е заличено и по отношение на третото лице. По отношение на него задължението, което вече не съществува, не може да бъде търсено, установявано и събирано. Разпоредбата на чл. 739, ал. 1 ТЗ определя, че непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват. Според Тълкувателно решение 2/13.07.2020 г., постановено по тълкувателно дело 2/2018 г. на ОСТК на ВКС, когато производството по несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ, без да се е развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правноорганизационната форма на длъжника. В конкретния случай се установява, че с Решение 323/14.02.2020 г., постановено по търговско дело 2072/2019 г. по описа на СГС по отношение на ОТС ООД е открито производство по несъстоятелност. С Решение от 04.06.2021 по т. д. 2072/2019 на Софийски градски съд производството по делото е прекратено и е постановено заличаване на дружеството от Търговския регистър. Заличаването е вписано в Търговския регистър на 01.09.2021 г. Производството по несъстоятелност в случая се е развило по реда на чл. 632 от Търговския закон, без фаза по предявяване на вземанията, като при съобразяване на чл. 632, ал. 4 от ТЗ, доколкото в срока по чл. 632, ал. 2 не е поискано възобновяване на производството по несъстоятелност, съдът е прекратил производството по несъстоятелност и е постановил заличаване на длъжника от Търговския регистър. До постановяване на ТР 2/13.07.2020 г. по тълк. дело 2/2018 г. на ОСТК на ВКС на ВКС, в част от съдебните решения по приложението на чл. 19 ДОПК е утвърдено становището, че публичните задължения не са в обхвата на чл. 739, ал. 1 ТЗ, тъй като тяхното установяване и събиране се извършва по реда на ДОПК. След постановяване на цитираното ТР на ОСТК на ВКС, с оглед изложените в т. 1 от него мотиви, следва да се приеме, че нормата на чл. 739 ТЗ е приложима за всички вземания на кредитори, които в производството по несъстоятелност са определени като такива, индивидуализиран е размерът на тяхното вземане, независимо дали се касае за публични или частноправни задължения на длъжника в несъстоятелност. Извън това, неприложимостта на чл. 739 ТЗ е аргументирана с необходимостта публичното вземане да бъде надлежно установено по реда на ДОПК. В процесния случай производството по несъстоятелност спрямо ОТС ООД е прекратено на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ, доколкото не е открито имущество, което да осигури хода на производството по несъстоятелност, респ. нито молителят, нито друг кредитор са депозирали необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл. 629 б ТЗ, определени на 3 000,00 лева. Задълженията на дружеството, по отношение на които е установена солидарна отговорност на Ц., са публични държавни вземания по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 9 ДОПК, установени са по основание и размер, поради което и съгласно чл. 163, ал. 1 от ДОПК в общата хипотеза подлежат на събиране по реда на ДОПК, но също така е уредена и възможността да се събират и чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника чл. 164, ал. 1 от ДОПК. По делото не се установява, а и не се твърди от страна на приходната агенция да са извършени процесуални действия във връзка с проведеното производство по несъстоятелност. Както вече бе посочено, след проведено производство по несъстоятелност, основният длъжник ОТС ООД, е заличен от Търговския регистър на 01.09.2021 г. Заповедта за възлагане на ревизия на Ц. е издадена на 14.12.2021 г., като е връчена на лицето на 19.12.2021 г. моментът, който трайната съдебна практика определя за начало на ревизията. Процесният ревизионен акт е издаден на 21.07.2022 г., т.е. и започването на ревизията, и издаването на ревизионния акт са сторени след приключване на производството по несъстоятелност и заличаване на главния длъжник ОТС ООД, поради което и с оглед цитираната правна уредба вземанията са заличени и не могат да бъдат търсени както от несъществуващия длъжник, така и от третото лице, каквото се явява Ц.. С оглед изложеното, решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на лицето против спорния РА, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на касатора се следват разноски. За първоинстанционното производство разноските на страната, съгласно списък по чл. 80 ГПК (л. 423), възлизат на общо 6 540,00 лв., от които държавна такса за образуване на съдебното производство в размер на 10 лв. (л. 3), депозит и доплащане за експертиза в размер на 890,00 лв. (л. 382 и л. 419) и адвокатско възнаграждение в размер на 5 640,00 лв. (л. 424 л. 429). Пред касационната инстанция страната е сторила разноски в общ размер на 7 340,00 лв., съгласно списък по чл. 80 ГПК (л. 25), от които държавна такса за касационно оспорване в размер на 1 700,00 лв. (л. 14) и адвокатско възнаграждение в размер на 5 640,00 лв (л. 26 л. 29). Общият размер на понесените от страната разноски се равнява на 13 880,00 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,