Решение № 2600 от 13.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба началника на отдел Оперативни дейности - Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП срещу решение 457/11.04.2022г. на Административен съд Варна по административно дело 2443/2021 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ 173-ФК/20.10.2021г. на началника на отдел Оперативни дейности - Варна в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП. Оплакванията на касатора са за недопустимост на решението и за неправилност поради противоречие с материалния закон. Навежда довод за недопустимост на съдебното производство пред първостепенния съд, тъй като наложената на нарушителя с наказателно постановление имуществена санкция била заплатена и с постановление за прекратяване на изпълнението на принудителна административна мярка запечатване на обект 619388-F576457/17.12.2021 г. е преустановено изпълнението на ПАМ и това дисквалифицира правния интерес от акта за налагането ѝ. Според касационния жалбоподател обратно на приетото от първостепенния съд ЗПАМ съдържа мотиви за избора на срок на мерките на административна принуда и са доказани юридическите факти, представляващи материални предпоставки за налагане на мерките. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ, а евентуално изменяне на заповедта с намаляване на срока на мярката. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация Назар Емир 21 ЕООД не изразява становище по на жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред Адм. съд Варна заповед по отношение на Назар Емир 21 ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него търговски обект кафе-клуб Острава в гр. Варна, [улица], [адрес] за срок 14 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена на 19.10.2021 г. в 13:20 ч. продажба на стоки на стойност 6 лев при извършено плащане в брой. По констатациите в административния акт съществува касова разлика в размер 7.35 лева. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а неизпълнението му е установено при проверка на 19.10.2021 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. Определянето на срока на ПАМ е мотивирано тежестта на нарушението; местонахождението на обекта; засягането с нарушението на утвърдения ред на данъчна дисциплина както и с целите на превенцията и нуждата от време за промяна на организацията на дейността в обекта.

С първоинстанционното решение е отменена ЗПАМ.

Според първостепенния съд административният акт е издаден от компетентен орган по приходите, овластен със заповед ЗЦУ-1148/28.05.2020 г. на изпълнителния директор на НАП и притежава формата за действителност.

Първоинстанционният съд е приел, че са доказани юридическите факти, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. Липсвали обосновани мотиви за избора на срока на мерките на административна принуда, което противоречало на принципа на съразмерност и изключвало съответствието на акта с целта на закона. Пропускът на административния орган да обсъди законосъобразните възможности за избор на срок и да мотивира избора си е квалифициран като самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 4 и 5 АПК.

Първоинстанционният съдебен акт е допустим и правилен.

Правният интерес от оспорването на заповедта за налагане на ПАМ не отпада с прекратяването на мярката по реда на чл. 187, ал. 4 ЗДДС. По хипотеза прекратяването на мярката следва във времето налагането ѝ без да ретроагира. Прекратяването не заличава разпоредената със ЗПАМ правна промяна, а е относимо към публичното правоотношение по изпълнението, като процесуална пречка за него. Времето на настъпване на юридическкия факт на прекратяването и отсъствието на ретроактивно действие изключва и значението му при преценката за съответствие на ИАА с материалния закон, която се осъществява към момента на издаването му /вж. чл. 142, ал. 1 АПК/. Защитата срещу ИАА е различна от тази срещу изпълнението му.

Вън от горното - при действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а ЗДДС запечатване на обект е неиздаването от задълженото лице на съответен документ за продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

Съответна на информационните източници е констатацията на първостепенния съд, че ответникът в първоинстанционното е провел убедително доказването на правно релевантните факти, представляващи материални предпоставки за издаване на акта. С протокола за извършена проверка, разпечатката от КЛЕН и описа на паричните средства се установява пропускът на задълженото лице да издаде фискален бон за осъществената касова продажба на стоки на стойност 6 лева.

Дължимо е било квалифицирането като порок на формата на ЗПАМ, засягащ преценката за съответствието на акта с целта на закона, отсъствието на мотиви в оспорения административен акт относно срока на мярката.

Правилно съдът е определил като неотносими към правната промяна и бланкетни мотивите в ЗПАМ. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл.186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията за предотвратяване на административни нарушения. Съответствието с тази цел не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта:

• Тежестта на нарушението не е дефинирана и неясно как е използвана като критерии за определяне на срока на мерките. А тя е определяема при съотнасяне на неотчетената към отчетените продажби, към среднодневните обороти или при съпоставка с оборота към момента на проверката. В тази връзка стойността на неотчетената продажба е без значение за предпоставките за налагане на ПАМ, но може да се вземе предвид при индивидуализирането им.

• Пропускът да се отчете продажбата от регистрирания в обекта ЕКАФП е относим към материалните предпоставки за налагане на ПАМ.

• Не е обосновано използването на местонахождението на търговския обект при индивидуализирането на мерките.

• Не са описани видът и начинът на организиране на дейността на търговеца, та констатациите за това да служат при индивидуализирането на мерките за административна принуда. Неясно е и каква промяна в организацията надейността е дължима.

• Превенцията е цел на мярката и е неотносима към избора на срокът ѝ.

В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му. Нецеленасочеността на акта е самостоятелно основание за отмяната му.

Доколкото в превалиращата съдебна практика се отстоява разбирането, че определянето на срока на ПАМ се извършва от органа по приходите в условията на оперативна самостоятелност, то с арг. от чл. 173, ал. 1 АПК съдът не може да измени периода на ограничението в правната сфера на адресатите на административната принуда. А и да не се споделя това разбиране за начина на упражняване на правомощието на администрацията, фактическите основания за избора на срока на мярката по акта изключват възможността за индивидуализирането му от съда.

Дължимо е оставяне в сила на обжалваното решение.

Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение