Решение № 9993 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4132/2009 г.

Решение № 9993 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4132/2009 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от Николай Миланов Николов от гр. Шумен срещу решение № 942 от 29.09.2008 г. по адм. д. № 5480/2007 г. на Административен съд - София-град, Административно отделение, 13 състав. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 18/25.10.2007 г. на Комисията за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, в частта с която е обявена неговата принадлежност към органите на Държавна сигурност. Съдът приел, че при наличие на данни в картотеката и в Регистрационния дневник, съхраняван в МВР, Комисията е била длъжна да обяви принадлежността на лицето към държавна сигурност, тъй като закона й възлага правомощието да констатира, че такива данни и документи съществуват към момента на постановяване на решението й. По възражението на жалбоподателя, че не се представят по делото написани с неговия почерк и подписани от него документи, сочещи на дейността му като агент на Държавна сигурност, съдът приел че закона допуска установяването и обявяването на принадлежност към органите по чл. 1 и без да е налице написан или подписан от лицето документ, стига той да отговаря на легалното определение за документ, дадено в § 1, т. 1 от ДР на закона. Комисията е обявила неговата принадлежност въз основа на наличните данни в регистрационния дневник, в който са били вписвани всички сътрудници, както и в картотеката на Държавна сигурност - съставения му картон обр. 4 като "агент" в 6-то управление, 2-ри отдел, I-во отделение на ДС, както и предложението за унищожаване на материалите, съдържащи се в личното му работно досие. В касационната жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Отново се прави отвод на съдията постановил съдебното решение като заинтересована от изхода на делото и намираща се в особени отношения с ответната страна и в тази връзка се иска прогласяване нищожността на съдебното решение. Касационната жалба е неоснователна. В съдебно заседание на 12.05.2008 г. жалбоподателят е направил отвод на съдията на основание чл. 13, ал. 1 и чл. 12, ал. 2 ГПК (отм.) като заинтересована от изхода на делото, поради неприемането на искането му за събиране на сочените от него доказателства. С писмена молба е мотивирал искането си. В съдебно заседание на 23.06.2008 г. съдията не приел отвода, мотивирайки се че неприемането на доказателствените искания на жалбоподателя могат да бъдат касационно основание при обжалване на решението. Процедурата по отвод на съдия е предвидена в чл. 23 от ГПК. Това е възможно само в течение на производството по делото, а постановеното определение на съдията не подлежи на обжалване. В настоящата касационна инстанция наведените доводи за допуснати нарушения от съдията могат да се преценяват като евентуално допуснати съществени процесуални нарушения. По наведените доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК: Обжалваното решение не страда от пороците, визирани в касационната жалба. В настоящата касационна жалба се възразява срещу обжалвания административен акт, че същият е нищожен, тъй като е постановен от състав на Комисията - Евтим Костадинов и Апостол Иванов Димитров, по отношение на които са били налице пречки по чл. 5, ал. 4, т. 2 и т. 6 от закона да участват в комисията, тъй като Евтим Костадинов е бил член на Висшия партиен съвет на БСП и заемал "изборна длъжност" в ръководен орган на политическа партия, а Апостол Иванов Димитров също е заемал изборна ръководна длъжност в БСП - член на Висшия съвет на БСП. Съгласно чл. 5 от закона, Комисията е колегиален орган и се състои от девет члена, които се избират поименно от Народното събрание за срок от пет години. Правомощието на член от Комисията също се прекратява от Народното събрание - чл. 5, ал. 7 от закона. Съдът не е компетентен да обсъжда до колко е налице несъвместимост на даден член от Комисията във връзка с изискванията на ал. 3 и ал. 4 на чл. 5 от закона. Обжалваното съдебно решение е постановено правилно въз основа на събраните по делото писмени доказателства. По възражението на касатора, че ответната страна не представила изискуемите се документи, сочещи за негово вербоване като "агент" в Държавна сигурност. Съдът подробно е обсъдил всички представени по делото доказателства и постановените мотиви напълно се споделят от настоящи съдебен състав. При наличието на унищожени материали с Протокол № 103/1990 г., посочени в писмо вх. № 1035 от 28.02.1990 г. до началника отдел 03-ДС, касаторът не може да твърди, че ответника не представя същите, които да установят дейността му, съгласно чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона, тъй като изброяването им в тази разпоредба е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е от тях е достатъчно доказателство - в случая е приложен картон обр. 4 в който са записани трите имена, рождена дата, месторождение, псевдоним "Петър", категория "агент", дата на вербовката 23.11.1984 г. л. д. № 71094 в 6, 2, 1, което е унищожено през 1990 г., ръководител П. Терзиев, телефон и подпис. Същите данни са изпратени до Председателя на Комисията за РДОПБГДСРСБНА от Министерство на вътрешните работи, с писмо рег. № RВ 202 009-001-05/01-08-I-1880/22.10.2007 г., извадки от Регистрационния дневник. Неоснователно е и възражението на касатора, че съдът неправилно приел, че Комисията получила горните документи с опис от 22.10.2007 г., а входирането и завеждането в деловодството е станало на 26.10.2007 г., докато обжалваното решение № 18 е взето от Комисията на 25.10.2007 г. В съдебно заседание на 23.06.2008 г. съдът е извършил констатация на представения оригинал - опис за изпратена на 22.10.2007 г. кореспонденция съдържаща класифицирана информация до Комисията. Констатирал, че представения оригинал на писмо от 22.10.2007 г. на Министъра на вътрешните работи изцяло съвпада с приложеното по делото копие. Задължението на Комисията да издава решения произтича пряко от закона. В случая касаторът е бил регистриран от избирателна комисия в гр. Шумен за кмет на града. Установяване на принадлежността му към Държавна сигурност и разузнавателните служби е задължително, по силата на чл. 26, ал. 1, т. 1 от закона. Бързото издаване на акта не е в интерес на адресата му и не са нужни специални гаранции в тази насока. Ето защо, съгласно ал. 3 на чл. 25 АПК за дата на започване на производството, по инициатива на компетентния административен орган, е датата на извършване на първото процесуално действие - в случая е започналото заседание на Комисията, което е продължило от 21 до 24 октомври 2007 г. вкл., за което е съставен Протокол. От него е видно, че първия ден 21 октомври комисията е била в състав от 8 души, а от 22 октомври състава е бил пълен - от 9 души, посочено на л. 297 по делото. Случая на касатора е разгледан след тази дата - на л. 336 по делото. От това следва, че Комисията вече е разполагала с неговите данни, изпратени и получени именно на 22.10.2007 г. с приложения по делото Опис "За изпратената на 22.10.2007 г. от МВР - ДКИАД кореспонденция, съдържаща класифицирана информация", със съответната отметка за приемането й на 22.10.2007 г. С това е изпълнено задължението на длъжностното лице приело искането да го потвърди с писмено отбелязване - чл. 29, ал. 3 АПК. По спора чий е подписа на длъжностното лице, приело описа по делото е установено, че това е главния експертен сътрудник към Комисията - Мария Бонева. А следва да се има предвид, че този опис е бил придружен от писмо на МВР с рег. № RВ 202 009-001-05/01-08-I-1880 от 22.10.2007 г. и само на него е поставен печат от Комисията за входирането му с дата 26.10.2007 г. Освен това, видно от същото изрично в началото е посочено, че "във връзка с Ваше искане и съгласно чл. 16, ал. 2, т. 1 и 2 от закона, приложено изпращаме Ви допълнително данни за лица, регистрирани от избирателните комисии за участие в избори за кметове (приложение № 2)". В тази пратка вече фигурира името на касатора под № 138. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения от съда, поради обстоятелството че не са били допуснати и приети като доказателства, извадки от различни вестници, посредством които се доказвало по несъмнен начин, че касатора е перспективен политик и борец против мафията и корупцията в България, което обяснява мотивите на репресивните структури на МВР да скалъпват компромати срещу него. Съгласно чл. 29, ал. 4 от закона, решението на Комисията се публикува в интернет страница и в бюлетина по чл. 14. Така дадената гласност на решението безспорно може да бъде коментирано от медиите, чийто лични мнения са ерелевантни за спора. Правилно съдът не е допуснал съдебна експертиза на подписа, положен върху Описа за получаване на документите от Комисията. Положения подпис на длъжностното лице е установен с представена от него Декларация пред административния орган - Комисията, че е положен от Мария Бонева Павлова, началник отдел "Специализиран архив и картотеки". Съдът е обсъдил всички налични поправки и основните документи, послужили за издаване на обжалваното решение № 18, които напълно се споделят от настоящия състав. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,