Решение № 7056 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1202/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Еко- Хидро-90 ООД, представлявано от Г. Д., срещу Решение 4179/01.11.2024 г., постановено по административно дело 735/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение по оценка на въздействието върху околната среда 2-2/2021 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите - Пазарджик, с което не е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Открит добив на строителни материали/ мрамори и доломити/ от находище Малкото меше в землището на с.Синитово, общ. Пазарджик, обл.Пазарджик. По съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира отмяна на оспорения съдебен акт, респективно отмяна на административния акт- решението по оценка на въздействието върху околната среда. Наведени са доводи, че при повторното разглеждане на жалбата, депозирана от Еко- Хидро-90 ООД, административният съд не се е съобразил с дадените указания на ВАС с Решение 7828/25.06.2024 г., постановено по адм.д.9138/2023 г. по описа на съда. Изложени са аргументи за неправилност на формираните от първоинстанционния съд изводи за законосъобразност на обжалвания административен акт, тъй като съдът не е обективирал в своето решение мотиви, които да бъдат съобразени със събрания доказателствен материал и най- вече с изслушаните по делото експертизи. Касаторът счита, че превратно са тълкувани всички релевантни за спора факти и обстоятелства по отношение на инвестиционното предложение, като е погрешно разбирането на съда и по отношение на предложените мерки от дружеството за обезпечаване на защитата на инвестиционното предложение, с чиято реализация няма да бъдат засегнати нито растителни, нито животински видове. Направено и искане за присъждане на съдебни разноски за всички инстанции. Ответникът- директорът на РИОСВ- Пазарджик, чрез юриск.Шахънов, оспорва касационната жалба в съдебно заседание и подробно аргументира своята теза за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, посочен от касатора. Ответниците по касация- община Пазарджик, кметство- с.Синтово, кметство с.Мирянци, кметство- с.Огняново и СНЦ Еко Синитово , редовно призовани, не излъчват представител и не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С Решение 7829 от 25.06.2024 г., постановено по адм. дело 9138 по описа за 2023 г., Върховният административен съд е отменил изцяло Решение 493 от 25.07.2023 г., постановено по адм. дело 1036/2023 г. по описа на Административен съд- Пазарджик и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. При повторното разглеждане на делото, административният съд е установил от фактическа страна, че производството пред административния орган е открито с уведомление с вх. ПД-01-2485/05.07.2017 г. за инвестиционно предложение по смисъла на чл. 95, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка въздействието върху околната среда (Наредба за ОВОС), до директора на РИОСВ - гр. Пазарджик, с приложения към него, подадено от Еко Хидро - 90 ООД- гр. Пазарджик. Инвестиционното предложение е за Открит добив на строителни материали (мрамори и доломити) от находище Малкото меше , в землището на с. Синитово, община Пазарджик. Добивът на мрамори и доломити ще е за задоволяване нуждите на строителната дейност. Срок на концесията - 35 години, като се предвижда през този период да бъдат добити 1 512 000 тона плътна скална маса. С писмо, изх. ПД-01-2485/24.07.2017 г., възложителят е уведомен, че инвестиционното предложение (ИП) Открит добив на строителни материали (мрамори и доломити) от находище Малкото меше в землището на с. Синитово, общ. Пазарджик, попада в обхвата на чл. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони и подлежи на процедура по оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони. Установено е, че теренът, предвиден за реализация на разглежданото инвестиционно предложение попада в две защитени зони, част от мрежата НАТУРА 2000 : 1/ Бесапарски възвишения , код BG0000254, обявена със Заповед РД-315 от 31.03.2021 г. на министъра на околната среда и водите (ДВ, бр. 50/2021 г.), с обща площ от 67 430,571 дка и 2/ Бесапарски ридове , код BG0002057, обявена със Заповед РД-786 от 29 октомври 2008 г. на министъра на околната среда и водите (ДВ, бр. 50/2021 г.). Предвид разпоредбите на чл. 40, ал. 2, във връзка с чл. 12, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС), е извършена проверка за допустимостта на ИП спрямо режимите на защитените зони, в които попада. При отчитане на въведеното ограничение по точка 5.4 от Заповед РД-786 от 29.10.2008 г. на министъра на околната среда и водите, с която се забранява разкриването на нови кариери за добив на подземни богатства в границите на защитена ВG0002057 Бесапарски ридове , е обоснован извод за наличието на предвидени редица изключения, сред които възможността за осъществяване на инвестиционни предложения, за които има стартирала процедура за предоставяне на разрешение за търсене и/или проучване , както е в конкретния случай. Извършена е преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените зони по смисъла на чл. 40, ал. 3 от Наредбата за ОС, по реда на Глава втора, раздел трети. Въз основа на преценката са дадени указания за изготвяне на доклад за оценка на степента на въздействие (доклад за ОСВ) на ИП върху защитените зони ВG0000254 Бесапарски възвишения и ВG0002057 Бесапарски ридове . В изпълнение на изискванията на Наредбата за ОВОС е проведена консултация с Регионална здравна инспекция - Пазарджик (РЗИ-Пазарджик), изискано е становище по компетентност от Басейнова дирекция Източнобеломорски район с център Пловдив, приети са постъпили възражения от множество местни обществени организации и представители на общността. Постъпило е и становище от Българско дружество за защита на птиците по отношение на разработения доклад за ОВОС. С оглед обследването и събраните становища, административният орган е информирал възложителя, че следва докладите за ОВОС и ОСВ да бъдат преработени. Проведен е и местен референдум по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, решението по който е било да не се изгражда кариера за добив на мрамори в землището на с.Синитово. Осигурен е обществен достъп до допълнените доклади за ОВОС и ОСВ през месец март 2021 г., проведени са срещи за обществено обсъждане на 23.06.2021 г. и 24.06.2021 г. в с. Огняново, с. Мирянци, в сградата на Община Пазарджик и в с. Синитово, като населението поддържа вече заявената си позиция против реализацията и експлоатацията на ИП. Същото е и становището на Българското дружество за защита на птиците, а именно, че ИП ще окаже значително отрицателно въздействие върху популации и местообитания на видове, предмет на опазване в 3ащитена зона Бесапарски възвишения . Представеният доклад за ОВОС е разгледан на заседание на експертен екологичен съвет при РИОСВ-Пазарджик на 03.08.2021 г., резултатите от което са обективирани в Протокол 2 от същата дата. Съветът приел предложения проект за решение за неодобряване на процесното инвестиционно предложение. Впоследствие е издаден и обжалваният административен акт -Решение 2 - 2/2021 г. по оценка на въздействието върху околната среда от 06.08.2021 г. на директора на РИОСВ- Пазарджик. В своето решение, при предходното касационно обжалване, Върховният административен съд, преценявайки, че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и решението е необосновано, е дал точни указания за последващото разглеждане на делото от първоинстанционния съд, наблягайки на обстоятелството, че не е извършен анализ на събрания доказателствен материал, вкл. на отмяната на решението на Общинската избирателна комисия, с което са обявени резултатите от гласуването на проведения референдум, като по този начин формираните изводи не се основават на съвкупно и поетапно изследване на тези доказателства. При новото разглеждане на делото, Административен съд Пазарджик е описал подробно хронологията на проведеното административно производство и приобщените доказателства, като точно и прецизно са изложени и доводите на експертите по допуснатите съдебни експертизи, но съдът не е обсъдил възраженията на страните и не е направил собствен анализ на събрания доказателствен материал, липсват мотиви кои от спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях си приемат за доказани и кои не. На практика мотиви липсват. Решението е неправилно. В настоящия казус следва да бъдат съобразени релевантните разпоредби на приложимата Наредба за ОВОС, чл. 14, ал. 1 от която предвижда, че компетентният орган оценява качеството на доклада по чл. 12 в срок 30 дни от внасянето му, като оценява качеството на доклада за ОВОС по чл. 12, ал. 1 и нетехническото резюме по чл. 12, ал. 2, т. 4 въз основа на следните критерии: 1. съответствие с изработеното задание по чл. 10; 2. отразяване на резултатите от проведените консултации; 3. равностойно описание, анализ и съпоставка на алтернативите; 4. оценка на значимостта на въздействията; описание на: преки и непреки, кумулативни, кратко-, средно- и дълготрайни, постоянни и временни, положителни и отрицателни въздействия върху човека и околната среда от строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение; 5. предлагане на мерки за предотвратяване или намаляване на значителните вредни въздействия за осигуряване на съответствие с нормативната уредба по околна среда и разработен в табличен вид план за изпълнение на мерките съгласно образец по приложение 2 а; 6. наличие на графични материали - карти, схеми, скици, диаграми и др., в подходящ мащаб; 7. нетехническото резюме да не съдържа технически термини. Съгласно чл. 14, ал. 2 от същата наредба, за извършване оценка на качеството на доклада по отношение на направените в него анализ и оценка на значимостта на положителните и отрицателните въздействия върху човека и възможния здравен риск от строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение: 1. компетентният орган или оправомощено от него длъжностно лице изисква становище по доклада за ОВОС от: а) съответната РЗИ в зависимост от местоположението на инвестиционното предложение - за докладите за ОВОС, които ще се разглеждат от Експертния екологичен съвет (ЕЕС) при РИОСВ; б) Министерството на здравеопазването - за докладите за ОВОС, които ще се разглеждат във ВЕЕС на МОСВ. Видно от цитираните разпоредби, основна част от процедурата е даденото становище от РЗИ, както и становищата на Басейнова дирекция Източнобеломорски район с център Пловдив, Министерство на здравеопазването и съобразяването на доклада за ОВОС и документацията на ИП с тях. Съгласно чл. 17, ал. 8 от Наредбата за ОВОС, когато компетентният орган установи, че при провеждане на обществените обсъждания по ал. 1 е постъпила информация относно предмета и целите на защитените зони и/или очакваната степен на увреждането им, която се различава от представената от възложителя в информация в приложения към доклада по ОВОС доклад за оценка на степента на въздействие, компетентният орган дава указания за предприемане при необходимост на действия по чл. 39, ал. 10 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, определя срок за това и уведомява писмено възложителя. Административният орган е спазил изискванията на Наредбата за ОВОС, като в хода на производството по издаване на решението за ОВОС е получил съответните становища и е указал на дружеството, че следва да преработи доклада. Това е сторено с писмо с изх.ПД-01-2485-/41/от 27.08.2019 г., на базата на становището на Българско дружество за защита на птиците . Структуриран и наличен по делото /единствено на CD/ е депозираният Допълнен доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение за Открит добив на строителни материали (мрамори и доломити) от находище Малкото меше , землище с.Синитово, община Пазарджик, област Пазарджик, като е осигурен обществен достъп до допълнените доклади за ОВОС и ОСВ и през месец май 2021 г. са проведени отново обществени обсъждания. При произнасянето си административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 19, ал. 2, т.4 от Наредбата за ОВОС, според която, с решението по чл. 18, ал. 1, компетентният орган не одобрява осъществяването на инвестиционното предложение в случаите, когато заключението от извършената оценка по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие е, че предметът на опазване в съответната защитена зона ще бъде значително увреден. Решението на административния орган се явява незаконосъобразно поради следното: На първо място, преработеният ДОСВ не е предмет на обсъждане в мотивите на обжалваното решение на директора на РИОСВ- Пазарджик, а само на споменаване, като не са анализирани всички относими факти и доказателства от значение за случая, което винаги представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Решението не съдържа изискуемите се по чл.99, ал.3 от ЗООС реквизити. Не са налице мотиви, съдържащи обоснованото заключение на компетентния орган относно значителното въздействие на инвестиционното предложение върху околната среда и човешкото здраве, като се вземат предвид резултатите от оценяването по чл. 96 и 97 ЗООС и собственото му допълнително оценяване. Обективираното в него становище от експерт в РИОСВ- Пазарджик не изпълва буквата и духа на закона за мотивиране на административния акт. Вътрешноведомствените становища на експерти от РИОСВ не притежават материална доказателствена сила и не обвързват по никакъв начин съда, който следва да извършва самостоятелна преценка на относимите обстоятелства, вкл. и чрез назначаването на вещи лица за изготвяне на съдебни експертизи. В Допълнения доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционното предложение (ДДОВОС) от 2019 г. и Допълнителната оценка за съвместимост на инвестиционното предложение от 2021 г. е посочено, че експлоатацията на находище Малкото меше ще се осъществи на три етапа: подготвителен (строителство); експлоатация; напускане на концесионната площ (рекултивация). В допълнения доклад са подробно изследвани и анализирани по всички нормативни критерии рисковите фактори и въздействието на трите етапа върху човека и околната среда, вкл. съхраняването на биологичното разнообразие в съответствие с природната биогеографска характеристика на района и предотвратяването, намаляването и премахването на неблагоприятните въздействия чрез съответните мерки от страна на възложителя. В ДДОВОС са описани елементите по чл. 95, ал. 4, които е вероятно да бъдат засегнати значително от инвестиционното предложение: населението, човешкото здраве, биологичното разнообразие, почвата, водите, въздухът, климатът, материалните активи, културното наследство, включително архитектурни и археологически аспекти, и ландшафтът. Подробно са описани вероятните значителни последици за елементите по чл. 95, ал. 4, обхващащи преките последици и всички непреки, вторични, кумулативни, трансгранични, краткосрочни, средносрочни и дългосрочни, постоянни и временни, положителни и отрицателни последици от инвестиционното предложение и в него се вземат предвид целите, касаещи опазването на околната среда, които са от значение за инвестиционното предложение. Направен е извод, че по време на експлоатацията на находище Малкото меше не се очаква неблагоприятен здравен ефект върху населението от прилежащите населени места. По време на експлоатацията негативен здравен ефект върху персонала може да имат наднормените шумови нива и праха. Тези въздействия са преки, по своя характер са кумулативни, но се отнасят за ограничен брой работници и при предприемане на необходимите профилактични мерки в голяма степен здравният риск на работните места може да бъде намален и ограничен. По време на закриване и рекултивация не се очаква неблагоприятен здравен ефект върху населението от прилежащите населени места. И при трите етапа от дейността на находището (строителство, експлоатация и закриване и рекултивация) не се очаква отрицателно влияние върху здравето на населението. В обжалваното административно решение, по отношение на биоразнообразието, не са обсъдени растителните местообитания и не се обсъжда състоянието на площите на блок 1 и блок 2, в които са извършвани разкривни и добивни работи в миналото, поради което липсва растителна покривка, но се подчертава обстоятелството, че при осъществяването на инвестиционното предложение ще бъдат напълно унищожени места за размножаване /гнездови местообитания/ на видовете птици: розов скорец /Stirnus roseus/ и скално врабче /Petronia petronia/. Освен това по отношение въздействието върху защитени зони от мрежата Натура 2000 , а именно защитените зони ВG0000254 Бесапарски възвишения и ВG0002057 Бесапарски ридове е направен извод, че ИП ще доведе до пряко унищожаване и влошаване на хранителни и размножителни местообитания на видове- предмет на опазване на зоната, като в зона Бесапарски ридове са посочени видовете белоопашат мишелов /Buteo rufinus/ и турилик /Burhinus oedicnemus/. В ДДОВОС са описани предвидените мерки за избягване, предотвратяване, намаляване и при възможност премахване на установените значителни неблагоприятни последици за околната среда в това отношение, които са: строителството може да започне в периода 20 март 1 май, единствено ако в дните непосредствено преди това е извършен орнитологичен мониторинг, доказващ липсата на гнездене на белоопашатия мишелов в границите на концесионната площ, както и на 150 м от нея и липса на гнездене на розов скорец и скално врабче в границите на концесионната площ, както и на 100 м от нея. Методиката за мониторинга и самия мониторинг да се извърши от експерт орнитолог/орнитолози; да не се извършват пробивно-взривни работи в размножителния период на Buteo rufinus и Burhinus oedicnemus (20 март 30 юли). Административният орган не е обсъдил в решението си защо е достигнал до категоричния извод за напълно унищожаване на местата за размножаване на тези видове птици, след като в ДДОВОС е посочено, че въздействието ще е със средна степен за скалното врабче и розовия скорец, защото действително се засягат техни гнездови местообитания, но подходящите субстрати за гнездене на тези два вида са широко разпространени в района, така че няма да бъдат напълно унищожени; за гнездящите фрагментацията ще е с ниска степен; бариерен ефект няма; със започване на строителните работи техните местообитания ще бъдат на практика неизползваеми и допълнително въздействие от безпокойство няма да има. Така предвиденото, съчетано с мерките за премахване, избягване, намаляване и предотвратяване на установените неблагоприятни последици за цитираните видове, не води до извода, направен от административния орган. Предложените мерки не са обсъдени и органът не е изложил мотиви защо не ги приема, като се има предвид, че съгласно Плана за изпълнение на мерките по чл.96, ал.1, т.7 от ЗООС, рекултивацията следва да се извърши по такъв начин, че да се запазят поне 50% от отвесните скални стени, дъното да задържа дъждовни води, а периферията да бъде залесена така, щото да се запазят местообитанията на белоопашатия мишелов, черношипата ветрушка, розовия скорец и скалното врабче. Предвид разпоредбата на чл. 31, ал.1 от Закона за биологичното разнообразие (доп. ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 30.09.2010 г.), планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които не са непосредствено свързани или необходими за управлението на защитените зони и които поотделно или във взаимодействие с други планове, програми, проекти или инвестиционни предложения могат да окажат значително отрицателно въздействие върху защитените зони, се подлагат на оценка за съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона. С оглед очертания предмет на спора е събран доказателствен материал, който е следвало да даде отговор на въпроса дали инвестиционното предложение трябва да бъде одобрено в зависимост от извършената преценка по чл.31 ЗБР, който обаче не е обсъден надлежно от съда. По делото е приета, неоспорена от страните, експертиза, изготвена от вещо лице - геодезист, в която е посочено, че ИП с цялата концесионна площ от 256.88 дка попада в защитена зона BG0002057 Бесапарски ридове . ИП с площ от 253.56 дка попада в защитена зона BG0000254 ,,Бесапарски възвищения . ИП тангира със защитена местност Огняновско Синитевски рид (регистър на защитените територии и защитените зони в България код в регистъра: 249). В отговор на поставените задачи експертът посочва, че увредените площи в обхвата на находището в резултат на извършеното в миналото добиване и изградените спомагателни съоръжения са в Кариера 1 - увредена площ от 96.63 дка и в Кариера 2 - увредена площ от 5.30 дка, като общо увредената площ в резултат на предишна дейност е 101.93 дка. Площта на контура на запасите е 208.7 дка. Частта на увредената територия от предишни дейности е 48.84% в района на находището. Показана е в таблица общата площ на местообитанията и тази, която ще бъде засегната от инвестиционното предложение, за което по делото не съществува спор. При първоначалното разглеждане на делото пред административния съд е допусната и изслушана съдебно- екологична експертиза с вещо лице билог- еколог- фитоценолог, приета от страните и съда, макар и с отправено възражение от ответника по делото за допълнителни въпроси, но без искане за назначаване на повторна, допълнителна или тройна експертиза и съответно оставена без уважение. От заключението, което е изготвено компетентно и точно, и което следва да бъде кредитирано, се установява, че реализацията на инвестиционното предложение няма да доведе до директно засягане локалитетите на консервационно значими растителни видове и до отнемане на местообитания в защитената зона за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна. Направен е извод, че при реализацията на ИП не се очаква поява на бариерен ефект, а поради отсъствието на кариерни разработки в непосредствена близост на обекта и други работещи тежко- промишлени дейности, кумулативният ефект няма да бъде значителен. В заключението на вещото лице биолог по приетата съдебно- биологична експертиза, придружена със снимков материал, която също следва да бъде кредитирана като изготвена подробно, аргументирано и на базата на разпоредбите в ЗБР, са налице категорични изводи, че не е налице неблагоприятно въздействие върху определени видове птици- розов скорец, скално врабче, турилик и белоопашат мишелов по повод параметрите на въздействие на ИП върху двете защитени зони ВG0000254 Бесапарски възвишения и ВG0002057 Бесапарски ридове . Не се наблюдава и значителен кумулативен ефект върху тези видове до степен, предизвикваща намаляване на популациите им. Експертът е използвал информацията в ДОСВ и ДОВОС, като е отбелязал, че отнетите площи от местообитанията на видовете са в размер от 0, 03% до 0, 61 % от общата площ на всеки един засегнат вид, а извършваните понастоящем и предвидените с инвестиционното предложение взривявания няма да са в състояние да предизвикат значителен кумулативен ефект. Същественото в експертизата по отношение на розовия скорец е подчертаването, че видът е регистриран в находище Малкото меше през 2014 г. и след това през 2018 г., като от този момент досега не е наблюдаван там, но редовно гнезди в кариера Галата край Карнобат. Пребиваването му в страната е кратко- от около 5 май до 15 юли, като долитането е и спорадично, и непредсказуемо. Изводът е, че при спазване на определените мерки в случай, че отново долети в находище Малкото меше , розовият скорец не е застрашен. Той е колониално гнездещ вид, на който гнездата се разполагат във всяка възможна кухина под скални късове в кариерата и при положение, че при експлоатацията на кариерата всяка година в единия край на котлована й се оставят купчини едри скални късове, то за розовия скорец ще бъде осигурено достатъчно голямо пространство за гнездене, а значителните пространства по незалесените и обрасли с редки храсти хълмове в защитената зона ще продължат да обезпечават изхранването на колонията по време на пребиваването й. Скалното врабче не е наблюдавано в района на кариерата и няма данни за установено гнездене на вида в района на находището Малкото меше , но при евентуално долитане ще е възможно заселването му в дупките в отвесните скали и цепки и изхранването и възпроизводството му в площта на защитената зона. По отношение на вида турилик и установено, че ще бъде засегната територия, на която е възможно гнездене на една двойка, но това няма да доведе до намаляване на броя на гнездещите в защитената зона двойки, като ще бъдат възможни и посещенията на вида непосредствено в кариерата, в търсенето им на водоизточник. Характерното за този вид е, че с реализацията на ИП той ще продължава да обитава защитената зона, без това да предизвиква спад на числеността му, поради което генералният извод е, че няма да бъде предизвикано унищожаване и увреждане на местообитания, включително и на място за почивка и струпване на миграции. По отношение на белоопашатия мишелов /включен в Червената книга на България/ е заключено, че тъй като той е разширяващ местообитанията си вид, подобно на бухала, се е пригодил към гнездене в кариери, в които не приема работата на машините като заплаха и се чувства в безопасност на образувалите се на няколко метра над земята скални тераси в отвесните скали на стената на кариерата. Изводът по отношение на него е не само че ще остане достатъчно голямо местообитание, което да осигури преживяването на вида след реализирането на ИП, но и че самата дейност по разкриването и експлоатацията на кариерата трябва да се счита като създаване на ново местообитание. Както е посочено в Решение 7829/25.06.2024 г. по адм.д.9138/2023 г. по описа на ВАС, в първоинстанционното решение е възпроизведено експертно становище, изготвено от гл. ас. д-р Н. И. и гл. ас. д-р Б. М., което е приобщено, въпреки писмо, озаглавено Въпроси от вещото лице Н. Т. И. към БАН , в което тя заявява, че официално няма документ, че е вещо лице по това дело и отговорите на въпросите не са оформени като експертиза, а гл. ас. д-р Б. М., с когото са изготвили становището, не изразява съгласие да бъде вещо лице. Освен това без отговор остават въпроси 4, 5, 6 и 2 от първа част (въпроси, поставени от Еко Хидро-90 ООД). От въпросите във втората част (поставени от РИОСВ Пазарджик) е отговорено само на тези, свързани с птиците. Върху писмото е поставена резолюция, че експертното становище не представлява експертиза, съгласно чл. 195 и сл. ГПК. Така описаните факти, както и неизслушването на експертите съгл. чл.200 ГПК, приложим субсидиарно съгл.чл.144 АПК, налага изключването на тази колективна по своя вид експертиза от доказателствения материал по делото. Впоследствие гл. ас. д-р Н. Т. И., от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН, е назначена за вещо лице по съдебно екологичната експертиза, като в депозираното заключение е посочено, че същата е изготвена на база експертното становище на гл. ас. д-р Н. И. и гл. ас. д-р Б. М. и след посещение на кариерата при с. Синитово. В заключението, по формулираните въпроси в т.3, т.4 и т.5 се препраща към доклада за ОСВ, като е пояснено, че такъв доклад вече е разработен и не е нужно в това експертно становище да се разработва такъв. И при второто разглеждане на делото от административния съд не е уточнено дали това заключение се кредитира или не. Експертизата е правно установена дейност за изясняване на определени обстоятелства по делото, когато за това са необходими специални знания в областта на науката, изкуството или техниката. Тя се извършва при условията на суверенност на вещото лице да даде едно или друго заключение или да се откаже да извърши експертизата, когато намери, че не е компетентно да я извърши. В случая, въпреки изявленията на вещото лице, това не е сторено, като съдът не е назначил повторна експертиза, не е и преценил експертното заключение в съвкупност с другите доказателствени материали по делото, а е повторил единствено изводите в него, без да ги обсъди, в противоречие с разпоредбата на чл.172а, ал.2 АПК. Решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Основателно е оплакването на касационния жалбоподател за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил доказателствата, приложимата нормативната уредба и оплакванията на жалбоподателя, взети поотделно. Фактическите установявания на съда изцяло се покриват със съдържанието на административния акт и съответните доклади, а относно приложението на материалния закон съдът е изложил общи мотиви, че административният акт отговаря на законовите изисквания, а жалбоподателят не е представил несъмнени и еднозначни данни за това, че реализирането на инвестиционното предложение няма да доведе до вероятно унищожаване или значително увреждане предмета на опазване в защитените зони, както и че не се очаква значително отрицателно въздействие върху защитените видове върху защитените видове, че не е предложил и адекватни смекчаващи въздействието мерки. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Цитираната разпоредба задължава съда да изложи към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено и които следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване по делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени, въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. В случая съдът, както бе посочено и по-горе, е преразказал подробно и обстоятелствено фактическата обстановка по делото, без обаче да изложи мотивирани правни изводи. Вместо такива е преразказано съдържанието на приложимите правни норми и е направена констатация, че заповедта е законосъобразна. Обосновка на волята си, обективирана в решението, съдът не е положил усилия да направи. Неизпълнението на задължението на съда по чл. 172а, ал. 2 АПК е довело до съществено нарушение съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Предвид разпоредбата на чл. 227, ал. 1 АПК, настоящият съдебен състав на ВАС, шесто отделение, следва да се произнесе с окончателно решение. Независимо дали е постановен в хипотезата на обвързана компетентност или при условията на оперативна самостоятелност, административният акт подлежи на общо основание на осъществявания от съдилищата контрол за законосъобразност, включително относно наличието на материалноправните предпоставки, съдържащи се в материалния закон. Решаващият съд надлежно и аргументирано трябва да обсъди и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като провери законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК, на всички основания по чл. 146 АПК. Административният съд неправилно е преценил доказаните факти и е извел необоснован извод за материална законосъобразност на оспорения акт и отсъствие на нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 19, ал. 2, т. 4 от Наредбата за ОВОС, с решението по чл. 18, ал. 1 компетентният орган не одобрява осъществяването на инвестиционното предложение в случаите, когато заключението от извършената оценка по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие е, че предметът на опазване в съответната защитена зона ще бъде значително увреден. В този смисъл ненадлежно установен в първоинстанционното съдебно-административно производство е основният правнозначим в случая факт: че реализирането на инвестиционното намерение няма да доведе до вероятно унищожаване или до значително увреждане на предмета на опазване в защитените зони и не се очаква значително отрицателно въздействие върху защитените видове. След разглеждане на делото по същество, в заключение по основния спорен въпрос, следва да се приеме за доказано в хода на процеса, че съгласно данните за динамиката на популациите на видовете розов скорец, скално врабче, турилик и белоопашат мишелов, същите ще останат жизнеспособни елементи на територията на кариерата и защитената зона и при възобновяване на дейността на находище Малкото меше , както и че реализацията на инвестиционното предложение няма да доведе до директно засягане на локалитетите на консервационно значими растителни видове и до отнемане на местообитания в защитената зона за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна. Настоящият съдебен състав на ВАС счита, че от събраните и приобщени по надлежния процесуален ред към доказателствения материал в хода на съдебното следствие писмени доказателства, се налага категоричният извод, че Решение по оценка на въздействието върху околната среда 2-2/2021 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите - Пазарджик, с което не е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение "Открит добив на строителни материали/ мрамори и доломити/ от находище Малкото меше в землището на с.Синитово, общ. Пазарджик, обл.Пазарджик, е незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалноправните норми на Закона за опазване на околната среда и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Отхвърляйки жалбата, решаващият съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да се уважи жалбата като основателна, а административният акт да се отмени и преписката да се върне на органа за ново произнасяне, при което същият да посочи какво е кумулативното въздействие на ИП върху предмета и целите на опазване на защитените зони съобразно заложените в закона критерии за това, да прецени степента на въздействие на инвестиционното предложение върху защитените зони, въз основа на събраните в производството доказателства и обоснове взетото решение съобразно законоустановените критерии. С оглед изхода на спора и във връзка със своевременно направеното искане, на касатора следва да се присъдят сторените по делото разноски за всички инстанции, в общ размер на 6 656, 67 лева, съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК, преценка на вида и количеството на извършената дейност и фактическата и правна сложност на делото, направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящият състав за първата касационна инстанция преценява за дължимо в размер на 2 000 лева, на осн. чл.8, ал.3, във вр. с чл.2, ал.9 от Наредба 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ, Върховният административен съд, шесто отделение,