Решение № 6520 от 29.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10382/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на УМБАЛ СОФИЯМЕД ООД, подадена чрез пълномощник юрисконсулт С. Джилджов, с подробно развити касационни основания, срещу Решение 4898/18.07.2023 г. по адм. дело 2338/2023 г. по описа на Административен съд София - град в частта, с която е отхвърлено оспорването срещу Заповед РД-253С-92/11.03.2022г. на управителя на НЗОК по т.1, 2 и 3. Поддържа се неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Искането е за отмяна на съдебния акт.

Постъпила е касационна жалба и от управителя на Национална здравноосигурителна каса, подадена чрез процесуален представител главен юрисконсулт К. Йорданова, срещу същото решение / 4898/18.07.2023 г., постановено по адм. дело 2338/2023 г. по описа на Административен съд София град/ в частта, с която е отменена т. 4 от Заповед РД-25ЗС-92/11.03.2022 г. на управителя на НЗОК. Наведени са възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт в тази част, като издаден в нарушение на материалния закон и необоснованост, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и вместо него постановяване на друг по съществото на спора, с който да се отхвърли жалбата срещу т. 4 от посочената заповед. Претендира се присъждане на разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби и правилност на оспореното решение.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационните жалби за неоснователни.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - град е Заповед за налагане на санкция финансова неустойка РД-25ЗС-92/11.03.2022г., издадена от управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с която на основание чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 422, ал.1, във връзка с чл.412, ал.1, т.1, ал.2 и чл.413 от Националния рамков договор РД-НС-01-4/23.12.2019 г. за медицинските дейности между НЗОК и Българския лекарски съюз за 2020 2022 г. (НРД) административният орган е наложил на жалбоподателя санкция - финансова неустойка в общ размер на 2 000 (две хиляди) лева, съответно по 500 лв. за 4 нарушения, по клинични пътеки както следва:

• КП 208 Консервативно поведение при леки и средно тежки черепномозъчни травми: за нарушение чл.30 т.5 от НРД /Изпълнителите на медицинска помощ се задължават да: не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено/, във връзка с чл.350 от НРД / НЗОК заплаща за периода на хоспитализация само по една КП на един пациент за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения/;

• КП 5.2 Раждане чрез Цезарово сечение: за нарушение на изискванията на чл.27 и чл.30 т. 5 от НРД във връзка чл. 55 ал.2 т.3 от ЗЗО и за неизпълнение на чл.24б от Наредбата;

• КП 7 Диагностика и лечение на новородени с тегло над 2500 грама, Първа степен на тежест;

• КП 12 Диагностика и лечение на дете с вродени аномалии за неизпълнение на чл.24б от Наредбата Допълнително поисканите услуги се заявяват писмено от пациента, който декларира, че е направил своя избор след представяне на ценоразписа на услугите, във вр. с чл. 81 ал.3 от Закона за здравето.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед РД-253С-92/11.03.22г на Управителя на НЗОК, в частта по т.4, с която на осн. чл. 414 ал.3 от НРД за МД 2020г-2022г се налага санкция финансова неустойка в размер на 500лв за нарушение на чл.27 и чл.30 т.5 от НРД за МД 2020г-2022г вр. чл.55 ал.2 т.3 от ЗЗО, относно ИН 1351/22г по КП 7 и ИН 2032/22г за КП 12, по жалба вх. 12082/31.03.23г на УМБАЛ СОФИЯМЕД ООД и отхвърлил оспорването по жалба вх. 12082/31.03.23г на УМБАЛ СОФИЯМЕД ООД, в частта по т.1, 2 и 3 от Заповед РД-253С-92/11.03.22г на Управителя на НЗОК.

От фактическа страна е установено, че производството по издаване на оспорения акт е образувано със Заповед РД-25-101/14.02.2022г. на Управителя на НЗОК, с която е възложена извънпланова проверка по спазване на НРД за МЗ 2020г-2022г /във връзка със сигнал вх. 09-04-70/07.02.2022г. от Обединен здравноосигурителен фонд Доверие до НЗОК/. Фондът е бил сезиран от пациентка - родилка /застраховано от фонда лице/, с искане да й се възстановят разходите за направено раждане в УМБАЛ СОФИЯМЕД ООД. Проверката е извършена в периода 15 - 18.02.22г. включително, като за резултатите е съставен Протокол РД-25-101-1/24.02.2022г/връчен на 25.02.22г/.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон по т.1 - до т.3, тоест е законосъобразен, а по т. 4 - незаконосъобразен.

Административният съд е установил прецизно и правилно фактическата обстановка по делото, като е достигнал до обосновани изводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт в частта по т.4 и за обоснованост и правилност в останалата част - по т.1 - до т.3.

Съдът е обсъдил събраните писмени доказателства, приложени в административната преписка и е изложил изчерпателни мотиви досежно основателността, респективно неоснователността на оспорването, които се споделят от касационната инстанция.

Противно на твърдяното от касатора УМБАЛ СОФИЯМЕД ООД, решението на Административен съд София-град е постановено при правилно прилагане на закона относно т.1, т.2 и т.3 от процесната заповед. Правилно съдът е преценил, че посочените нарушения са прецизно установени и санкциите за тях - законосъобразно определени от административния орган.

Обоснован и правилен е изводът на съда досежно т.1 и т.2 от заповедта, че доказателствата по двата случая несъмнено установяват спешност на състоянието на пациентите, което изключва заплащането на отразените в акта суми да е за избор на лекар/екип, съгласно чл.29 т.4 от НОПДМП. По отношение на т.3 от оспорената заповед, освен изборът на екип за планово цезарово сечение са заявени и допълнителни услуги на стойност 850лв., за които не е изяснено нито какви конкретно са тези услуги и дали/доколко са предоставени такива, нито че родилката ги е заявила писмено преди предоставянето им.

Правилно съдът е преценил, че оспореният административен акт е незаконосъобразен в частта по т.4, тъй като не е налице нарушение на чл.24б от Наредбата: Допълнително поисканите услуги се заявяват писмено от пациента, който декларира, че е направил своя избор след представяне на ценоразписа на услугите, във вр. с чл. 81 ал.3 от Закона за здравето. Опровергано е твърдението на НЗОК, че това информирано съгласие е представено едва с жалбата до съда, напротив - от ИЗ 1351/22 се установява, че този избран и платен пакет е с профилактичен характер, като дейностите по него не се покриват с дейностите по КП 7 или КП 12, респ. не се заплащат от НЗОК.

С оглед изложеното, решението на Административен съд София - град е правилно - постановено в съответствие с процесуалните правила и материалноправните разпоредби. Като е изяснил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, и извел въз основа на тях правните си изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен, законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода на спора, всеки от касаторите следва да понесе разноските така, както са направени.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,