Решение № 6989 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1019/2017 г.
ВАСII отделение05.06.2017 г.докладчик Анелия Ананиева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 164 от 16.12.2016 г., постановено по адм. дело № 227/2016 г. по описа на Административен съд - Я., с което е отхвърлена жалбата на "ЕВН Б. Е." ЕАД, гр. П. срещу решение от 26.09.2016 г. на комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № РД-02-00252/24.03.2016 г. на кмета на община Я., като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение от 26.09.2016 г. на комисия по чл. 210 ЗУТ, назначена със заповед № РД-02-00252/24.03.2016 г. на кмета на община Я., обективирано в протокол от 26.09.2016 г., за определяне на обезщетение за възникнал сервитут в размер на 210 лева. ОСЪЖДА община Я. да заплати на "ЕВН Б. Е." ЕАД, гр. П. направените разноски в размер на 125 (сто двадесет и пет) лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6989 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1019/2017 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ЕВН Б. Е." ЕАД, гр. П., чрез юриск. К. като процесуален представител, срещу решение № 164 от 16.12.2016 г., постановено по адм. дело № 227/2016 г. по описа на Административен съд - Я.. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон Претендира се отмяната му и присъждане на разноски за тази инстанция. Ответникът - община Я. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "ЕВН Б. Е." ЕАД, гр. П. срещу решение от 26.09.2016 г. на комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), назначена със заповед № РД-02-00252/24.03.2016 г. на кмета на община Я., обективирано в протокол от 26.09.2016 г., за определяне на обезщетение в размер на 210 лева за възникнал сервитут за прокарване на подземна електропроводна линия за частта на новото трасе, преминаващо през два имота - публична общинска собственост по реда на чл. 193, ал. 4 ЗУТ и чл. 64 от Закона за енергетиката (ЗЕ). За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение за изготвяне на оценка по чл. 210 ЗУТ е издадено от компетентен орган, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за спазена процедура по чл. 193 ЗУТ при определяне на пазарната оценка на обезщетението, изготвена от лицензиран оценител, за нововъзникналия сервитут през двата имота с начин на трайно ползване второстепенна улица и за наличие на предпоставките по чл. 64, ал. 4, т. 2 и ал. 6 ЗЕ за изплащане на еднократно обезщетение на община Я. в качеството на собственик на имотите - публична общинска собственост като условие за възникване на сервитута. Обсъдени са доводите на жалбоподателя за безвъзмездно учредяване правото на прокарване на отклонение от мрежи и съоръжения, свързани с тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗЕ, които са приети за неоснователни. Съдът е направил заключение, че в чл. 64 ЗЕ е предвиден редът за възникване на правото на сервитут, а в чл. 67, ал. 2 ЗЕ е уредена възможността за лицата, които вече възмездно са придобили това право, да използват безвъзмездно обектите - публична собственост по посочените в нормата начини. В този смисъл е приел, че последната разпоредба не изключва приложението на чл. 64, ал. 4, т. 2 ЗЕ, като без значение дали собствеността е публична или частна е дължимо съответното обезщетение, определено по реда на чл. 210 ЗУТ. Решението е неправилно. Предмет на производството пред административния съд е определеното по заявлението на жалбоподателя по реда на чл. 210 ЗУТ обезщетение в размер на 210 лева за правото на прокарване на нова кабелна линия чрез подземен ел. кабел през два имота, представляващи улици с общо засегната площ от 7 кв. м. "ЕВН Б. Е." ЕАД е енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 ЗЕ. Няма спор, че новото трасе, през което ще преминава кабелът за изграждане на обекта, предмет на оценката, са улици. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни и подземни електропроводи на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект възникват сервитути. В чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗЕ е предвидено, че сервитут е правото на прокарване на въздушни и подземни електропроводи, на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на енергийното предприятие. Сервитутът възниква при наличието на две кумулативно предвидени предпоставки: когато има влязъл в сила ПУП, с който се определя местоположението на съответните имоти и когато титулярят на сервитута изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал сервитутът и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот - чл. 64, ал. 4 ЗЕ. Съгласно ал. 6 на същата разпоредба определянето на размера на обезщетенията се извършва по реда на чл. 210 и чл. 211 ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител. Според чл. 67, ал. 2 (изм. бр. 54/2012 г. ДВ, в сила от 17.07.2012 г.) ЗЕ лицата по чл. 62, ал. 1 и чл. 64, ал. 1 ЗЕ имат право безвъзмездно да използват мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична собственост, за прокарване, скачване, преминаване и поддържане на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, топлопроводи, водопроводи за енергийни цели, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, като осигуряват техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети. Анализът на нормата налага извод, че същата обхваща текста на чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗЕ и пресъздава определението относно сервитута за прокарване на въздушни и подземни електропроводи, по отношение на изброените имоти (вкл. улици), представляващи публична собственост, като е предвидено използването им да бъде безвъзмездно. Следователно, когато при осъществяване на дейността на лицата, които ще изграждат или експлоатират енергийния обект се засягат имоти, които не са публична собственост, в тяхна полза ще възникне сервитут след заплащане на еднократно обезщетение на собственика или носителя на ограничено вещно право в засегнатия имот, определено по реда на чл. 64, ал. 6 ЗЕ. В случаите, когато се засягат имоти - публична общинска или държавна собственост, правото да бъдат използвани следва да възниква безвъзмездно по силата на закона и обезщетение не се дължи. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че имотите - публична общинска собственост са с предназначение за обществено ползване и не могат да са предмет на възмездни сделки - чл. 7, ал. 2 ЗОбС, т. е. са изключени от гражданския оборот. Затова и оценка по реда на чл. 210 ЗУТ не може да се извърши по критериите, предвидени в чл. 65, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗЕ. В този смисъл при попадане на учредените по силата на чл. 64, ал. 2, т. 2 ЗЕ сервитути в имоти - публична общинска собственост, какъвто е настоящият случай, е приложим режимът по чл. 67, ал. 2 ЗЕ, който дерогира общото правило по чл. 64, ал. 4 ЗЕ за изплащане на еднократно обезщетение като предпоставка за възникването им. Затова направените както в първоинстанционното производство, така и в касационната жалба доводи за издаване на решението на комисията по чл. 210 ЗУТ в противоречие с разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗЕ, са основателни. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорения административен акт относно определения размер на оценката в размер на 210 лева. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски за тази инстанция е основателна и като своевременно направена следва да бъде уважена. В полза на "ЕВН Б. Е." ЕАД следва да бъде присъдена сумата от 125 лева, от които 25 лева - внесена държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Направените пред първоинстанционния съд разноски не се претендират. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение