Решение № 14418 от 29.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3932/2016 г.

Решение № 14418 от 29.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3932/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Паркиране и мобилност " ЕАД срещу решение № 875 от 15.02.2016 г. по адм. д. № 11918/2015 г. на Административен съд С.- град, с което е отменено по жалба на Д. Н. В. писмо изх. № 3545/27.11.2015 г. на директор на Дирекция "Паркиране и мобилност" ЕАД, обективиращо отказ да се признае право за ползване на услугата "локално платено паркиране" и е върната преписката на директор на Дирекция "Паркиране и мобилност" ЕАД за ново произнасяне по заявление вх. № ВС 43571/03.11.2015 г. в срок от 15 работни дни от получаване на преписката. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че неправилно съдът е приел, че се обжалва административен акт, тъй като обжалваното съобщение има уведомителен характер. По същество излага доводи, че съдът не е съобразил, че след повторно подаденото заявление на жалбоподателката вх. № 43371/03.11.2015 г., при проверката е установено, че на посоченият адрес се намират регистрирани кантори на "Адвокатско дружество Вулджев и Вулджев", на адв. С. В., на адв. Ц. Ц. и на адвокат Е. И., поради което е прието, че имотът не се ползва като жилищен. Според чл. 71 и 72 от НОДТСО, както и т. 1 от Приложение № 1 на заповед № СО15- РД-09-05-436/29.07.2015 г. на кмета на Столична община режимът се въвежда само по отношение на собственици на обособени жилищни имоти, които са с постоянен адрес, идентичен с адреса на обособения жилищен имот. Съдът неправилно приел, че показанията на двамата свидетели са непротиворечиви и последователни. Не е доказано твърдението в жалбата, че имотът е от пет самостоятелни помещения, с две бани и две тоалетни. Единият свидетел посочил, че помещенията са три, а другия - четири и че санитарният възел е само един и се ползва едновременно от клиентите на кантората и от жалбоподателката. Жалбоподателката твърдяла в жалбата, че са предоставени три стаи за кантори, но свидетелят заявил, че една стая се ползва за кантора. Единият свидетел посочил, че апартамент ... е разделен на три самостоятелни обекта - кантората на В., счетоводна кантора и друга част, която представлява боксониера - кухня, хол, балкон, самостоятелен санитарен възел, който се ползва от жалбоподателката за жилищна площ, а според другия свидетел - в сградата има прилежащо сутеренно помещение, обособено като жилище, с баня и тоалетна. От апартамент ... дружеството ползва една стая, която е обособена като кантора, а жалбоподателката има една стая с бокс и тераса. Поради това счита, че не е доказано ползването на апартамента за жилищни нужди. Претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение. Ответната страна счита жалбата за неоснователна, представя писмен отговор, претендира разноски. Счита, че правилно е прието от съда, че отказът за издаване на винетен стикер за паркиране по постоянен адрес в зоните на почасово платено паркиране е индивидуален админстративен акт. Сочи, че в случая служителите на ЦГМ не са посещавали дома й, а проверката е извършена по електронен път на сайта на САК. Безспорно е установено по делото от двамата разпитани свидетели, че ползва обособено и помещение за жилищни нужди. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че жалбата е насочена срещу административен акт, подлежащ на обжалване. Посочил, че жалбоподателката е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. "Ц. А." .№..., който попада в синя зона, подзона 2, съгласно заповедта на кмета и имотът е съсобствен на жалбоподателката и синовете й, които са регистрирали адвокатско дружество. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗА кантората може да бъде в жилището на адвоката. Регистрирането на кантората на този адрес е довело до отказ за издаване на стикер за локално паркиране, тъй като имотът не е жилищен. Установено е от събраните доказателства, че една част от имота се ползва от жалбоподателката като жилищен имот, за жилищни нужди, а другата част се ползва от останалите съсобственици като офис, т. е. за нежилищни нужди. Заявление за винетен стикер е подала жалбоподателката, която ползва своята ид. част от имота като жилище, ползваните от нея помещения отговарят на определението за жилище - има обособен кухненски бокс, пространство за живеене, тераса. Съдът е посочил, че посоченият имот отговаря на критериите за жилище в съответствие с разпоредбата на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ. Съгласно чл. 76 изр. последно от НОДТСО, когато жилището е съсобствено, всеки от съсобствениците може да заяви "първи автомобил" в съответствие с предходното изречение. Направил извод, че обстоятелството, че останалите собственици не ползват имота като жилищен не следва да е пречка за собственика, използващ своята част като жилище да се възползва от правата, които му предоставя наредбата и от доказателствата по делото е видно, че са налице предпоставките по чл. 72 от НОДТСО. Решението е неправилно. Правилно е прието от съда, че жалбата е насочена срещу акт засягащ права и законни интереси, който подлежи на обжалване и е посочена съдебна практика по адм. д. № 4095/2015 г. на ВАС. П. анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство гласни и писмени доказателства първоинстанционният съд обосновано и мотивирано е приел, че в съответствие с разпоредбата на чл. 21, ал. 3 АПК в оспореното писмо е изразено волеизявлението на Директора на Дирекция "Паркиране и мобилност" да признае упражняване на права и задължения на ответника в настоящето производство, поради което писмото има характер на индивидуален административен акт и като такъв подлежи на контрол по съдебен ред. Незаконосъобразно съдът приел, че подадената жалба е основателна. Съдът е посочил, че процедурата по издаване на винетен стикер за"платено локално паркиране" е уредена в Наредбата за организиране на движението на територията на СО /НОДТСО/, като кметът на Столична община има компетентност да издаде заповед, с която да определи зони с режим на локално платено паркиране на пътните превозни средства /ППС/, чийто ползватели са собственици или наематели на обособени жилищни имоти, попадащи в зоните за почасово платено паркиране, и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на жилищния имот. В нормата на чл. 72 от Наредбата са определени критериите, на които трябва да отговарят физическите лица с право да ползват тази услуга, а редът и условията за издаване на винетен стикер са уредени в чл. 77 от Наредбата.