Решение № 5131 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 768/2021 г.

ВАСI отделение22.04.2021 г.докладчик Благовеста Липчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5351 от 13.10.2020 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. д. № 2351/2020 г. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5131 от 22.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 768/2021 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, против Решение № 5351/13.10.2020 г. на Административен съд – София град, постановено по адм. д. № 2351/2020 г., с което е отменена негова заповед за налагане принудителна административна мярка № ФК- С271-0405882 от 08.01.2020 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон. Касаторът счита, че принудителната административна мярка е наложена законосъобразно и е определен съразмерен срок на прилагането й, като по същество претендира отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът – "Морело Брадърс" ЕООД, [населено място], Община Столична не изразява становище по основателността й. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на производството пред АССГ е законосъобразността на заповед за налагане принудителна административна мярка № ФК- С271-0405882 от 08.01.2020 г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС (отм.); е разпоредено запечатването на търговски обект – ресторант, находящ се в гр. Самоков, язовир "Искър", м. "Щъркелово гнездо", стопанисван от "Морело Брадърс" ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 5 дни. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че липсва връзка между изложените в акта мотиви и констатираното нарушение. Преценил е, че се касае за неизпълнение на формално изискване за съхранение на документи, което не е свързано с отчитане на приходи от продажби. Съобразил е още, че изложените доводи досежно продължителността на срока на принудителната административна мярка са изцяло неотносими към конкретната фактическа установеност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС в приложимата към 16.12.2019 г. редакция принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. В разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин ("Наредба Н-18/13.12.2006 г. ") за лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект е предвидено задължение да съхранява в търговския обект паспорта на фискалното устройство, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 - извършване на експертиза на ФУ и чл. 50, ал. 6 - приемане за ремонт на ФУ. В конкретния случай по делото е установено, че на 16.12.2019 г. при извършената му проверка "Морело Брадърс" ЕООД не е съхранявало в търговския обект свидетелството за регистрация и паспорта на монтираното ФУ. Действително, неизпълнението на задължението по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. е основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" ЗДДС в приложимата редакция /понастоящем отменен/, но относно продължителността на срока за запечатване на обекта и забрана достъпа до него органът по приходите е длъжен да изложи всички конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на лицето по чл. 3, въз основа на които го определя. В тази връзка първостепенният съд правилно е приел, че срокът на наложената принудителната административна мярка не е мотивиран. Изложените от органа по приходите съображения са изцяло бланкетни и неотносими към търговската дейност в обекта. Съображенията, че неизпълнението на задължение за съхранение на свидетелството за регистрация и паспорта на ФУ препятства възможността да се извърши проверка на ФУ в обекта, вида му и има ли изградена връзка с НАП, са в противоречие с констатациите в протокола за извършена проверка, в който са отразени индивидуализиращите данни на ФУ в обекта. Изложените от издателя на акта доводи за негативни последици за фиска и опасност от настъпване на вреди не отговарят на вида и характера на констатираното нарушение, което е формално, а липсата на конкретни мотиви относно продължителността на мярката препятства преценката на съда за съответствието й с целта на закона. Като е достигнал до същият краен правен извод и е отменил оспорената заповед, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

Цитирани разпоредби

1