Решение № 5902 от 17.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11493/2020 г.

Решение № 5902 от 17.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11493/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационната жалба на И. Р., понастоящем, изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора [населено място], против решение № 1041/04.08.2020 г., постановено по адм. д. № 3059/2019 г. по описа на Административен съд – Б.. Р. оплакване за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Редовно призован за съдебно заседание се явява лично и с процесуалния си представител адв. И., които поддържат доводите, изложени в касационната жалба. Моли също за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началник на Затвора [населено място] в представен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Г. оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд – Б. в производството по чл. 256 от АПК е разгледал иска на И. Р. против бездействия на началника на Затвора [населено място] да му предостави информация във връзка със заявления, жалби и сигнали с рег. № 2670/27.08.2019 г; 2818/10.09.2019 г.; 2908/17.09.2019 г.; 2973/24.09.2019 г.; 3032/26.09.2019 г.; 3085/01.10.2019 г.; 3084/01.10.2019 г.; 3166/07.10.2019 г.; 3228/11.10.2019 г.; 3243/14.10.2019 г.; 3704/18.11.2019 г.; 3955/05.12.2019 г.; 4029/12.12.2019 г.; 3636/13.11.2019 г.; 3931/04.12.2019 г.; 3663/14.11.2019 г.; 3729/19.11.2019 г.; 3801/28.11.2019 г.; 4184/27.12.2019 г.; 170/15.01.2020 г.; 172/15.01.2020 г. Административният съд, с оглед на уточненията направени от жалбоподателя в допълнителни молби и в съдебно заседание е установил, че същият атакува с жалбата си: 1. бездействието на началника на Затвора – [населено място] по подадено от него заявление с вх. № 3858/20.11.2019 г., съдържащо искане да разпореди на Отдел "Счетоводство" при Затвора – [населено място] да му бъде изготвена справка относно удържани суми от заплати за целия период, през който полага труд в затвора, с посочване на наличната сума по влога в личната му сметка и банката, в която е депозитът, лихвения процент и плана на влога.; 2. фактическото бездействие на началника на Затвора – [населено място] да се произнесе по исканията му, формулирани в заявленията, жалбите и сигналите му с регистрационни № 2670/27.08.2019 г.; 2818/10.09.2019 г.; 2908/17.09.2019 г.; 2973/24.09.2019 г.; 3032/26.09.2019 г.; 3085/01.10.2019 г.; 3084/01.10.2019 г.; 3166/07.10.2019 г.; 3228/11.10.2019 г.; 3243/14.10.2019 г.; 3704/18.11.2019 г.; 3955/05.12.2019 г.; 4029/12.12.2019 г.; 3636/13.11.2019 г.; 3931/04.12.2019 г.; 3663/14.11.2019 г.; 3729/19.11.2019 г.; 3801/28.11.2019 г.; 4184/27.12.2019 г.; 170/15.01.2020 г.; 172/15.01.2020 г.; 3. искане за задължаване на ответника за в бъдеще да му предоставя достъп до искана от него информация, чрез предоставяне на пълномощника му на заявления, жалби и сигнали. При така установеното от фактическа страна съдът по пункт 1 и пункт 3 е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото в тази част, поради липса на правен интерес и съответно поради липса на предмет по пункт 3. По пункт две съдът е приел жалбата за неоснователна, поради липса на твърдяното бездействие от страна на началника на Затвора [населено място]. Изложил е подробни мотиви, че в случая от представените по делото доказателства не се установяват сочените в жалбата от жалбоподателя бездействия от страна на началника на Затвора [населено място]. По тези съображения е отхвърлил жалбата. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Правилно административния съд е преценил, че жалбата на И. Р. относно фактическото бездействие на началника на Затвора [населено място] е неоснователна, доколкото в случая от представените по делото доказателства не са установени извършени незаконни действия или бездействия от страна на затворническата администрация или началника на затвора, които да обосновават, че е налице фактическо бездействие, съгласно разпоредбата на чл. 256 от АПК. Доказателствата не посочват нито едно действие или бездействие да е извършено от нея през периода на изтърпяваното от ищеца наказание лишаване от свобода. Нещо повече, всички нейни действия са били подчинени на установените с Конституцията, законите и вътрешните нормативни актове затворнически правила и ред. Въпреки това, съдът е обсъдил възраженията на И. Р. и правилно е приел, че не е констатирано твърдяното бездействие на началника на Затвора – [населено място]. От доказателствата по делото е видно, че е изготвена справка за полученото трудово възнаграждение на лишеният от свобода Р., която съдържа пълна информация по искането. Обосновани са изводите на съда, че по делото не се установява и бездействие по твърдяното от ищеца непроизнасяне по многобройни искания, заявления, жалби и сигнали. Всички те са били разгледани надлежно по съответния ред, като върху тях има положена резолюция от началника на затвора и са били предмет на различни проверки. В случаят липсва законова норма, която да задължава началника на затвора да уведомява лишения от свобода за резултатите от извършените проверки. По отношение на искането за предоставяне на бъдеща информация, правилно съдът е приел, че това искане е недопустимо, поради липса на предмет, тъй като касае бъдещи неопределени бездействия. Правилен е изводът на съда за отхвърляне като неоснователна жалбата на Р., като за да обоснове правните си изводи за това съдът е изложил обстойни мотиви, които се споделят напълно от настоящия касационен състав на Върховния административен съд, поради което не е необходимо да бъдат приповтаряни. По тези съображения обжалваното решение е обосновано и постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено. При този изход на спора не следва да се присъждат разноски на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1041/04.08.2020 г., постановено по адм. д. № 3059/2019 г. на Административен съд – Б.. Р. не подлежи на обжалване.