Решение № 274 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5412/2007 г.

Решение № 274 от 9.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5412/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 218а от ГПК (отм.), вр. с § 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Х. срещу въззивното решение на Окръжен съд Бургас по гр. д. № 636/2006 г. по спора за упражняване на родителските права и за местоживеенето на малолетните деца на страните Р /и евентуално само на второто от тях/, с пр. осн.чл. 71, ал. 2 от СК. В жалбата се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на решението и се иска отмяната му. Ответницата по жалба Б. Г. не изразява становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и разглеждането й е допустимо. ВКС на РБ, като разгледа жалбата по реда на чл. 218е от ГПК, намира следното по заявените с нея касационни основания: С обжалваното решение упражняването на родителските права за двете деца на страните -, род. през 2002 г. и Р., род. през 2004 г., е предоставено на майката при определен на бащата обичаен режим на лични отношения с тях. Прието е, след отчитане на добрите родителски качества, интелектуални и материални възможности на родителите, съхранената топла емоционална връзка и на двамата с децата, споделената им грижа и отговорност за тях, че майката е по-подходяща да упражнява родителските права поради ниската възраст на децата, взаимната им привързаност и интереса им да се отглеждат и растат заедно. Изводите на въззивния съд са обосновани и законосъобразни: при решаване на спора за упражняването на родителските права и местоживеенето на двете малолетни деца съдът е изследвал подробно и оценил вярно всички обстоятелства от значение за интереса на децата. Достигнал е до обосновани изводи /психолого - психиатрични експертизи, социални доклади, св. показания/, че и двамата родители са с добри родителски и личностни качества - нравствен облик, интелектуално ниво и житейска реализация, позволяващи им да полагат постоянна и пълноценна грижа за децата си. След раздялата на страните в средата на 2005 г. детето Л. Х. останало при бащата, а детето Р. Х. - при майката, но и двамата продължили да поддържат връзка с децата и проявяват непрестанна грижа за тях. Всеки от родителите разполага с подкрепата на близките си при отглеждането и възпитанието на децата. Децата са силно привързани едно към друго и липсват важни причини за разделянето им; значим е интересът им да растат и се възпитават заедно в една семейна среда, за изграждане на общи ценности и при взаимна подкрепа. Това и ниската им възраст, при която майката е по-подходящият за отглеждането им родител, предпоставя да й се предостави упражняването на родителските права и за двете деца. Неоснователни са оплакванията на касатора за необосновано предпочитане на майката при разрешаване на спора за предоставяне на родителските права за детето Л. Х. както бе посочено, личността на родителите, житейската им и професионална реализация и материални възможности са преценени от въззивния съд въз основа на всички събрани по делото доказателства. Няма данни майката да е постоянно и безпричинно конфликтна и това да се отразява на децата. Изразените пред експертите от петгодишния Л. Х. силна привързаност към бащата и негативна преценка за майката, на които се позовава касаторът, не сочат на трайно, осъзнато и конкретно обосновано отношение на детето към родителите, с основателно предпочитание към бащата, което да е от значение на спора. Съдът е преценил интереса на детето и откъм възможността да се отглежда в домашна и социална среда на свои връстници /сестричка, детско заведение/, с оглед благотворното й влияние за емоционалното му развитие, общуване и самочувствие. Жалбата е неоснователна - въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.