Решение № 2710 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8064/2014 г.

Решение № 2710 от 12.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8064/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Тодор Кирилов Петров против решение № 24 от 23.04.2014 г. по адм. дело № 38/2014 г. на Административен съд - Видин, с което жалбата му против заповед рег. № з-33/24.01.2013 г. на началника на Районно управление "Полиция" (РУП) - Видин за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не са съобразени и изпълнени указанията на тричленния състав на Върховния административен съд в решението от 25.02.2014 г. по адм. дело № 7348/2013 г. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Видин е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) орган и в установената форма. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и съдържа, изброените в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.) реквизити, включително фактическото и правно основание за налагане на наказанието. Описание на извършеното от служителя и посочване на нарушените разпоредби се съдържа и в представената справка с резултатите от извършената проверка. Документът е цитиран в заповедта за налагане на наказание, поради което изложеното в него следва да се приеме за част от мотивите, обосновали постановяване на оспорената заповед. Правилно е преценено, че заповедта е издадена и при спазване на административнопроизводствените правила. По сигнал за неизпълнени служебни задължения от инспектор Петров е извършена проверка, като резултатите от нея са обобщени в справка рег. № 1643/22.01.2013 г., в която е описано, допуснатото от служителя нарушение. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, след събиране на доказателства, отчитане на всички релевантни обстоятелства съгласно чл. 229, ал. 3 и 4 от ЗМВР и след приемане на писмените обяснения на служителя. В съответствие със закона е и заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в заповедта нарушение и предпоставките на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР (отм.) за санкционирането му са изпълнени. Цитираните текстове квалифицират като дисциплинарно нарушение неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, като и неизпълненото на служебните задължения. В конкретния случай е установено, че на 09.01.2013 г. жалбоподателят Петров получава сигнал за кражба, извършена в с. Новоселци. Същият заедно с инспектор Илиев и гл. полицай Асенов посещава мястото на инцидента и разговаря с лицето, подало сигнала, но не докладва по съответния ред, не изготвя писмен документ за завеждане на случая и по сигнала не е заведена преписка. При тези данни правилно е прието, че допуснатите от служителя пропуски са в нарушение на задълженията, регламентирани в чл. 6 и чл. 13, ал. 1 от Инструкция № Iз-2843/2010 г. за организация на работата в Министерство на вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ характер, според които всеки служител, приел лично или получил от различни източници съобщение за извършено престъпление е длъжен да го предаде, изпрати на доклад или докладва за регистриране по реда на инструкцията, а при установени признаци за извършено престъпление от общ характер, служителят от МВР съставя незабавно докладна записка до ръководителя на съответната структура за регистриране в регистър образец 1. Аргументирано е и заключението, че неизпълнението на посочените норми, което съставлява същевременно и неизпълнение на служебните задължения, обосновава налагането на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" (чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР отм.), в какъвто смисъл е издадената заповед. Правилно е преценено, че наказанието е определено съобразно направената от органа квалификация и разпоредбата на чл. 226, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР (отм.). Същото е сред най-леките, предвидени в закона и е наложено с минимална продължителност, като в тази насока са отчетени вида и характера на нарушението. Доводът в касационната жалба, че Петров не е запознат с инструкцията, поради което не е имал задължение да я изпълни, е неоснователен. Възраженията на касатора в този смисъл се опровергават от представените 2 бр. докладни записки, които установяват запознаване на състава на РУП- Видин с цитираната по- горе инструкция. Освен това обстоятелството, че документът е известен на страната се признава от жалбоподателя, който при подаване на жалбата пред първоинстанционния съд изрично сочи, че "преписката е заведена съобразно чл. 13, ал. 2 от въпросната инструкция". Редът за работа със заявителски материали не се оспорва от жалбоподателя и в представените по случая писмени обяснения, в които същият обяснява причините, поради които задълженията по регистрацията на сигнала не са изпълнени. Тези факти заедно с обстоятелството, че като полицейски инспектор Петров е длъжен да познава нормативната уредба (длъжностна характеристика) мотивират заключението, че служителят виновно не е изпълнил задълженията си по цитираната по-горе инструкция. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Указанията на Върховния административен съд по адм. дело № 7348/2013 г. са изпълнени, като при новото разглеждане на спора от Административен съд - Видин на административния орган са дадени указания да представи доказателства за запознаване на служителя с Инструкция № Iз-2843/2010 г. за организация на работата в Министерство на вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ характер, както и такива относно завеждането на рапорт № 823/11.01.2013 г. Представените в изпълнение на указанията на съда доказателства (2 бр. докладни записки и извлечение от деловодната система) са преценени заедно с останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на съвкупния анализ на доказателствата е направен и крайният извод на съдебния състав за неоснователност на жалбата. Поради това настоящият състав намира, че при постановяване на решението на Административен съд - Видин не се допуснати посочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а възражението на касатора в обратния смисъл е неоснователно. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,