Решение № 10600 от 19.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5473/2021 г.
ВАСПето отделение19.10.2021 г.
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. Димитрова за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.ОСТАВЯ В СИЛА решение 58 от 08.03.2021 г. по административно дело 486/2020на Административен съд - Добрич, В ЧАСТТА, в която е отменен отказа на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията, обективиран в негово писмо с изх. 66-00-517/20.08.2020 г. за заличаване на лични данни на Т. Димитрова и В ЧАСТТА, в която са присъдени направени деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.ОТМЕНЯ решение 58 от 08.03.2021 г. по административно дело 486/2020на Административен съд - гр. Добрич В ЧАСТТА, с която е изпратена преписката на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията за изпълнение на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението, вместо което ПОСТАНОВЯВА:ИЗПРАЩА преписката на администратора на лични данни - Агенция по вписванията за ново произнасяне по заявлението на Т. Димитрова с вх. 66-00-517/04.08.2020 г. в сроковете по чл. 12, ал. 3 Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО със задължителни указания в решението на касационната инстанция.ОСЪЖДА Агенция по вписванията да заплати 800 (осемстотин) лева на Т. Димитрова, с адрес в гр. Добрич,[жк][жилищен адрес] представляващи деловодни разноски.
Мотиви
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенцията по вписванията (АВ), срещу решение 58 от 08.03.2021 г. по адм. дело 486/2020 г. на Административен съд - гр. Добрич, с което е отменен отказа на Изпълнителния директор на АВ, обективиран в негово писмо с изх. 66-00-517/20.08.2020 г. за заличаване на лични данни на Т. Димитрова и е изпратил преписката на изпълнителния директор на АВ за изпълнение на дадените му указания. По навадени в касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени съдопроизводствени нарушения се иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - Т. Димитрова, с адрес в гр. Добрич, чрез процесуален представител, в писмен отговор иска оставяне в сила на решението, заявява, че поддържа искането си за преюдициално запитване до СЕС, формулирано пред първоинстанционния съд, иска присъждане на разноски за касационното производство и прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на другата страна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. АС Добрич приема, че оспореният пред него отказ е постановен от компетентен административен орган съгласно правомощията по чл. 6, ал. 2 от Устройствения правилник на АВ, както и че при постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават незаконосъобразност на самостоятелно основание. За да отмени отказа първоинстанционният съд приема, че същият е постановен при неправилно приложение на относимите в случая материалноправни норми - отказа на администратора на лични данни е в противоречие с разпоредбата на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 и с чл. 2, ал. 2 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), съгласно който обстоятелствата и актовете по чл. 1 от с.з. се обявяват без информацията, представляваща лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), с изключение на информацията, за която със закон се изисква да бъде обявена - а именно имената на съдружниците в ООД, каквато е Димитрова в посоченото в отказа ООД. Посочено е, че заявлението на Димитрова следва алтернативно да се счита за оттегляне на съгласие за публикуване на лични данни и същите следва да бъдат изтрити/ заличени от дружествения договор на ООД без изискване на допълнителна такса и препис на учредителния договор със заличени данни. Решението в частта, с която е отменен отказа за заличаване на лични данни на Димитрова в посочената част от публикуваната на сайта на Търговския регистър партида на дружеството, като краен резултат е правилно, макар настоящата съдебна инстанция да не споделя всички изложени мотиви от АС - Добрич. Неоснователни доводите на касатора, че в случая обжалваният акт не съдържа волеизявление за отказ заличаване на лични данни, както и че искането на Димитрова не следва да бъде разглеждано по реда на Закона за защита на личните данни и Регламент (ЕС) 2016/679. Искането на Димитрова е до Агенцията по вписванията, Търговски регистър като администратор на лични данни от физическо лице, чиито лични данни твърди, че са обявени в сайта на Търговския регистър в поле "Актуален учредителен акт" на Джи Ди Пи Мениджмънт Консултинг ООД и съдържа имената на съдружниците, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването й, дата на валидността й и постоянен адрес. Поискала е изтриване/заличаване на личните й данни по начин, по който да не може да бъде идентифицирана пред трети лица и заявява, че в случай, че се приеме, че предоставила съгласие за публикуването им, оттегля същото. В оспореното писмо, обективиращо отказа, оспорен пред първоинстанционния съд липсват каквито и да е било факти, относими към процесното заявление, а освен това няма необходимото съдържание на произнасяне на администратор на лични данни по реда на чл.12, ал. 3 Регламент (ЕС) 2016/679 по постъпило до него заявление по чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679. Без подобно произнасяне и при неокомплектоване на преписката от ответника на основание чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД във вр. с чл. 152, ал. 2 АПК с каквито и да е било доказателства за заявените за вписване обстоятелства от Джи Ди Пи Мениджмънт Консултинг ООД и съдържащите се в тях лични данни на Димитрова, чието заличаване от сайта се иска, не може да се направи разграничение кои лични данни на Димитрова са обработени от Агенцията и публикувани от нея на сайта и за кои от тях кои от тях е налице хипотезата на чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 са налице. Липсва възможност за разграничение, кои лични данни се обработват на законово основание и не могат да бъдат заличени от сайта и за заличаването на кои е достатъчно липсата на съгласие за обработването им или оттеглянето на съгласието за обработване. Отделно от това не са представени, нито поискани доказателства за наличните на сайта лични данни към момента на изготвяне на писмото от изпълнителния директор на АВ, нито пък първоинстанционният съд е извършил подобни фактически установявания, а на касационната инстанция съгласно чл.220 АПК са забранени нови фактически установявания. Липсата на фактически и правни основания в постановения отказ за заличаване на лични данни са достатъчни основания за отмяната му и връщане на преписката за ново произнасяне от изпълнителния директор на АВ съгласно правомощията на съда по чл. 173, ал. 2 АПК. Неоснователни са доводите на касатора, че при обявяването на лични данни на физически лица - съдружници в ООД, следва да се спазват единствено правилата на регистърното производство, но не и нормите, защитаващи личните данни и в частност Регламент (ЕС) 2016/679 и цитираният по - горе чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ. В тези случаи по отношение на личните данни на физическите лица АВ има качеството на администратор на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 7 Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно койтоадминистратор означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. Публикуването на лични данни в интернет сайт, съгласно чл. 4, т. 2 Регламент (ЕС) 2016/679 е обработване, тъй като е операция с лични данни, като регламентът включва в това определение и автоматичните операции. Предвид цитираната правна регламентация съдържанието на представеното от касатора становището на КЗЛД от 01.02.2021 г., изготвено по друго висящо съдебно производство, видно от цитираното в него първоинстанционно решение е неотносимо към спора по конкретното дело. В това становище се твърди, че АВ независимо, че по принцип е администратор на лични данни, в този случай е получател на тези данни от други администратори и независимо, че ги обявява на интернет сайт, не разполагала с правомощие да ги заличава. Настоящият състав не споделяна изводите в това становище, които са в противоречие с цитираните по-горе материалноправни норми, а освен това същото няма задължителен характер за съда. Следва да бъде посочено, че за получателят по чл. 4, т. 9 Регламент (ЕС) 2016/679 е характерно, че пред него само се разкриват личните данни, а в случая АВ ги обработва, включително и чрез публикуване на общодостъпен интернет сайт. При служебната проверка на материално - правната законосъобразност на решението по чл. 218, ал. 2 АПК съдът констатира, че решението в частта, в която е върнато делото на Изпълнителния директор на АВ със задължителни указания за изпълнение е неправилно, тъй като не е съобразено с нормата на чл.173, ал. 2 АПК, изискваща преписката да се върне за ново произнасяне от администратора на лични данни с указания. В този смисъл неправилната част следва се отмени и вместо нея да се постанови изпращане на преписката на администратора на лични данни - АВ за ново произнасяне в сроковете по чл.12, ал. 3 Регламент (ЕС) 2016/679 със задължителни указания, съдържащи се в решението на касационната инстанция. Няма правна възможност за отправяне на поисканото от ответника по касация преюдициално запитване до СЕС поради неизяснеността на фактите по конкретното заявление за заличаване на лични данни, посочена по - горе в мотивите, което би довело и до недопустимост на евентуално преюдициално запитване, направено при неизяснена фактическа обстановка. Решението следва да бъде оставено в сила като правилно в частта, с която се отменя отказа на изпълнителния директор на АВ и са присъдени разноски и адвокатско възнаграждение, а в частта за изпращане преписката с указания по първоинстанционното решение да се отмени и вместо това да се върне преписката за ново произнасяне от администратора на лични данни - АВ за произнасяне в сроковете по чл.12, ал. 3 Регламент (ЕС) 2016/679 със задължителни указания, съдържащи се в решението на касационната инстанция. С оглед изхода на делото по касационната жалба на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция в размер на 800 лева заплатено адвокатско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 1 АПК, платими от АВ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Пето отделение