Решение № 5329 от 18.5.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8882/2022 г.

Производството е по чл. 176 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, подадено от Българска народна банка, представлявана от управителя, чрез процесуални представители Н. Драганова и И. Стоянов, за допълване на влязлото в сила решение 3622/05.04.2023 г., постановено по адм. дело 8882/2022 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение, по отношение на оспорването от страна на БНБ присъдената в полза на М. Димитров законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Посочено е, че ВАС не се е произнесъл относно твърдението на БНБ за недопустимост на акцесорния иск за законна лихва върху вземането за законна лихва за забава, присъдено от АССГ, поради и което се иска постановяването на ново решение, с което да се отмени решение 4119/20.06.2022 г., постановено по адм. дело 7308/2017 г. по описа на Административен съд София-град в посочената част. Ответната страна по искането М. Димитров, чрез адвокат Х. Петкова, с писмено становище оспорва искането като недопустимо, алтернативно, като неоснователно и моли за неговото отхвърляне. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира искането за допълване на постановеното по делото решение за допустимо, като подадено в срока по чл. 176, ал. 1 АПК, а по същество за неоснователно. С решението, чието допълване се иска, е отменено решение 4119/20.06.2022 г., постановено по адм. дело 7308/2017 г. по описа на АССГ, в частта му, с която БНБ е осъдена да заплати на М. Димитров обезщетение за имуществени вреди за сумата над 5624,38 лв. до присъдения размер от 7098,95 лв., и за периодите 30.06.2014 г. 25.07.2014 г. и 05.11.2014 г. 06.11.2014 г., и вместо него е отхвърлен предявения от М. Димитров против БНБ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва за забавено изплащане на обезщетение по гаранционната схема за неналичен депозит в Корпоративна търговска банка АД в размер на 196 000 лв., както за сумата над 5624,38 лв. до присъдения размер от 7098,95 лв., така и за периодите 30.06.2014 г. 25.07.2014 г. и 05.11.2014 г. 06.11.2014 г. В останалата си част решението е оставено в сила. Също така, с оглед изхода от спора, в полза на Димитров са присъдени разноски в размер на 112 лв., а на БНБ в размер на 800,21 лв. Следва да се посочи, че молбата за допълване на решение по чл. 176, ал. 1 АПК е процесуално средство за страната да се преодолее пропуск на съда да се произнесе по цялото оспорване. Настоящият състав счита, че се е произнесъл по горепосоченото твърдение, като е възприел съображенията на първоинстанционния съд, както по отношение на основателността на исковата молба на М. Димитров за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., така и по отношение на размера на претендираното обезщетение от 5624,38 лв., включително с претендираната върху сумата лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Ясно е посочено, че касационната инстанция счита, че решението на АССГ е неправилно само относно определения от съда период, за който се следва изплащане на търсеното обезщетение, което съответно и влече коригиране на размера на дължимото се обезщетение спрямо съответния период. Следователно, настоящата инстанция подкрепя извода на първоинстанционния съд за основателност на исковата претенция относно претендираната законна лихва като акцесорен иск към основния. Касационната инстанция е възприела мотивите на административния съд по отношение на присъдената законна лихва върху главницата. В случая не се касае за анатоцизъм, защото присъдената сума представлява обезщетение за вреди за процесния период. Тя само се изчислява, съразмерно на законната лихва върху влога на ищеца. За пълнота следва да се посочи, че с молбата за допълване на касационното решение на практика се иска преразглеждане на спора във връзка с присъдените в полза на ищеца М. Димитров лихви върху дължимото му се обезщетение. Реално, формулираното от молителя искане за допълване на решението не сочи на липса на формирана воля на съда, относно спорното право, а по-скоро представлява несъгласие с правните изводи, до които е достигнал съдът в решението си, каквото несъгласие не може да бъде преодоляно в производство по чл. 176 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 176, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделениие,