Решение № 5744 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 609/2020 г.

Решение № 5744 от 18.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 609/2020 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на община Правец, чрез процесуалния представител адвокат Димчева срещу решение № 1368 от 11.11.2019 г., постановено по адм. дело № 964 по описа за 2019 г. на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/3698 от 27.02.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3 и са му присъдени разноски. Твърди неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Съдът не се бил съобразил с дадените указания в решение на Върховен административен съд като не е обсъдил конкретно отделните фактически основания, които са довели до правните изводи за нарушение на Закона за обществените поръчки /ЗОП/, които биха довели до нарушаване на европейските средства по съответната програма, поради което е допуснал съществени процесуални нарушения. Твърди се пълна липса на мотиви в съдебния акт. На второ място изразява несъгласие с приетото от съда и относно приложението на материалния закон, счита, че не са налице нарушения на чл. 25, ал. 5 и чл. 50, ал. 1, т. 3 от ЗОП ; - няма предвидени в документацията изисквания относно икономическите и финансови възможности на кандидатите, които да ограничават участието на кандидати за изпълнение на обществената поръчка. Не са налице нарушения при използването на метода на средната стойност в Методиката за оценка на офертите, както и неправилно била приложена "Наредба № 8 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от ПРСР за периода от 2007-2013 г. Възразява срещу приетото от съда за метод за определяне на финансовата корекция. На последно място касационния жалбоподател не е съгласен с направения извод за неизтекла погасителна давност от отношение на финансовата корекция. Иска решението да бъде отменено и да се постанови решение по същество, с което се отмени акта на изпълнителния директор на ДФЗ като се присъдят разноските и за двете инстанции. По делото е постъпила молба о изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуалния представител, в която е изразено кратко становище за оспорване на касационната жалба, правилност на съдебното решение и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се принципно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Не дава становище по твърдението за изтичане на твърдяната погасителна давност. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Спорните въпроси са поставени са втори път пред настоящата инстанция. Оспорване на процесното решение за финансова корекция е било направено пред АССО и е било образувано адм. дело № 605 по описа за 2018 г., по което е било постановено съдебно решение № 1145 от 21.11.2018 г., с което жалбата на общината е била отхвърлен като неоснователна. Решението на АССО е било обжалвано пред Върховен административен съд от община Правец и е било постановено решение № 10518 от 5.7.2019 г. по адм. дело № 49 по описа за 2019 г. С решението на ВАС е било отменен първоинстанционния акт и делото е било върнато на друг състав на съда. Върховната инстанция е констатирала липса на приети конкретни факти относно нарушенията на ЗОП, липса на мотиви относно нанесената финансова вреда и причинно следствена връзка с нарушението, както и относно начина на определяне размера на финансовата корекция и коректно ли е приложен избрания метод. Били възпроизведени мотивите на органа относно възстановения ДДС и дали следва да се наложи корекция и с този размер. Не ставало ясно кои факти и обстоятелства съдът бил възприел за релевантни както относно самата финансова корекция, така и относно направеното възражение за изтекла погасителна давност. При второто разглеждане на делото отново предмет на контрол пред първата инстанция е било решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/3698 от 27.02.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, с което е била определена такава на община Правец в размер на 635643, 86 лв., представляваща сума след приспаднатата наложена от РА със съгласието на бенефициента финансова корекция в размер на 10% от стойността на договора с избрания изпълнител, от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет "Избор на изпълнител на СМР с обект "Строителни и монтажни работи по рехабилитация и основен ремонт на улици в град Правец", включващ две обособени позиции ЛОТ 1 и ЛОТ 2, както и 127128, 77 лв. ДДС, сума представляваща недължимо получено плащане за финансиране на разходите за ДДС, платен върху размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по договора. Решението на изпълнителния директор на ДФЗ е издадено с правни основание чл. 20а ал. 2 от ЗПЗП, чл. 73, ал. 1 вр. с чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 75, ал. 2 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, както и чл. 166, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 33 § 1 от Регламент 1290/2005 на Съвета от 21.6.2005 г. относно финансиране на Общата селскостопанска политика. Спорните моменти са същите. Страните по делото отново са поддържали същите възражения от страна на жалбоподателя и основанията за издаване на акта – от страна на административния орган. При второто разглеждане съдът отново е приел, че са спазени всички процесуални правила за издаване на административния акт, издаден от компетентен орган в рамките на компетентността му и са връчени всички съобщения и възможности за възражения в процедурата по издаване на акт за финансова корекция. Няма спор, че с писмо изх. № 01-0800/3698 от 20.12.2016 г. изпълнителния директор на ДФЗ е открил производство по налагане на финансова корекция на община Правец като бенефициент по договор за отпускане на финансова помощ № 23/322/00281 от 23.10.2009 г., по мярка 322 "Обновяване и развитие на населените места" от ПРСР за периода 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. Съдът е посочил разпоредбата на чл. 73 от ЗУСЕСИФ и е посочил, че е налице несъществено нарушение на административната процедура, свързано със срока за постановяване на решението за финансова корекция от административния орган, след представяне на възражение от страна на община Правец, извън срока по чл. 73, ал. 3 от закона, тъй като този срок е инструктивен. След което е възприел и фактическите и правни констатации на административния орган относно провеждане на описаната обществена поръчка и е посочил, че са допуснати нарушения при извършването й, които са довели до необосновано ограничаване участието на лица. Правилно било приетото от административния орган, че формулираното изискване за специфичен оборот е ограничително условия. Прието е и, че правилно е определена финансовата корекция в процент от всички допустими разходи по засегнатия договор. Съобразено било и изменението на разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, в сила от 30.10.2017 г., което е преди датата на оспореното пред административния съд решение за финансова корекция. На последно място по отношение на направеното възражение /не оплакване/ на изтекла погасителна давност съдът е приел, че е неоснователно, тъй като не бил приложим Регламент № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г., тъй като бил издаден преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ и последващите издадени Регламенти не уреждали погасителната давност. Решението е правилно като краен резултат. Съдът е посочил относимите правни норми, за което няма спор и макар да не е изпълнил изцяло указанията на върховната инстанция за излагане на конкретни мотиви, би могло да се приеме, че са налице достатъчно такива, които да дадат възможност за инстанционен контрол. Спорните въпроси са правни и не се налага събиране на други доказателства. По отношение на възражението на касатора за изтекла погасителна давност. Касаторът поддържа това свое възражение в касационната жалба като сочи, че в противоречие с европейското и национално законодателство, както и във връзка с установената вече практика съдът е приел, че Регламент 2988/95 на Съвета относно защита на финансовите интереси на Европейските общности, бил неприложим, тъй като уреждал специфични правоотношения. Както и, че бил приет преди приемане на закона /ЗУСЕСИФ/. Въпреки липсата в касационната жалба на конкретни твърдения за дати - начало и край на периода, в който тогава давност изтича, оплакванията срещу съдебното решение в тази насока за липса на мотиви са основателни. Съдът нито е посочил начален момент на възникване на на нередността, нито нейната продължителност, нито евентуално крайната дата. Нито е проследено сключването на договора по обществената поръчка и неговото изпълнение. Поставеният въпрос е правен и няма пречка да бъде разрешен с настоящия акт. Тези изводи на съда относно приложението на института на "погасителната давност" са изцяло неправилни и в противоречие с Регламенти на ЕС. Съгласно чл. 3