Решение № 3365 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6823/2009 г.

Решение № 3365 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6823/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Стоилов Иванов, против Решение № 59/04.03.2009 г, постановено по адм. д. № 354/2008 г. по описа на Административен съд Кюстендил. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от ДНСК - Кюстендил. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С обжалваното решение Кюстендилският административен съд е отхвърлил жалбата на Георги Иванов като е оставил в сила заповед № ДК-02-КН-16/26.05.2008 г, на началника на РДНСК - Кюстендил, с която на осн. чл. 225, ал. 1 вр. чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж, представляващ: "Отвор в стена между гараж собственост на Георги Иванов и обща част на жилищна сграда - вход и монтирана в него врата". Кюстендилският административен съд е приел, че е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който не е предвиден в одобрения архитектурен (инвестиционен) проект на сградата и за реализирането му липсват както строителни книжа, така и съгласие на етажните собственици. Решението е правилно, постановено при спазване на изискванията на процесуалния и материалния закон. Процесната сграда е с режим на етажна собственост, съгласно определението за такава по чл. 37 от Закона за собствеността, като части от етажи, тавански помещения и избени такива, са собственост на отделни собственици. Съгласно чл. 38 от ЗС, общи части на сградата са основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите и др. Безспорно е, че това преустройство засяга съществено общи части на сградата и за извършването му е необходимо съгласие в предвидената форма на лицата по чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. Такова съгласие не е налице. Следва да се отбележи, че преустройствата, без съгласие на етажните собственици по чл. 185, ал. 1 ЗУТ и тези, които се разрешават от общото събрание на етажната собственост по чл. 185, ал. 2 ЗУТ са допустими само при наличието на две кумулативно необходими условия по чл. 185, ал. 5 ЗУТ, които в случая не са налице. В този ред на мисли е без значение касационният довод досежно обстоятелството, че не засяга конструкцията на сградата. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав