Решение № 5271 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 288/2013 г.

ВАСVI отделение15.04.2013 г.докладчик т Наталия Марчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5981 от 09.11.2012 г. по адм. д. № 4764/2012 г. по описа на Административен - съд София-град, второ отделение, 37-ми състав в частта му, с която Медицинско удостоверение № 15/53 от 19.03.2011 г. на Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи - гр. София, е прогласено за нищожно и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. ОСЪЖДА Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи - гр. София, бул. "М. Скобелев", № 79 да заплати на Радко Господинов Кръстев от гр. Варна, ж. к. "Вл. Варненчик", бл. 409, вх. 2, ет. 5, ап. 74 сумата 150 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5271 от 15.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 288/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Централната експертна лекарска комисия към Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи - гр. София, против решение № 5981 от 09.11.2012 г. по адм. д. № 4764/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, второ отделение, 37-ми състав в частта му, с която Медицинско удостоверение № 15/53 от 19.03.2011 г. на ЦЕЛК към Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи - гр. София, е прогласено за нищожно. Наведени са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Радко Господинов Кръстев, от гр. Варна, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 5981 от 09.11.2012 г. по адм. д. № 4764/2012 г., в обжалваната му част, Административен съд - София-град, второ отделение, 37-ми състав е прогласил нищожността на Медицинско удостоверение № 15/53 от 19.03.2011 г. на ЦЕЛК към Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи - гр. София и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е приел, че административния акт е издаден от некомпетентен състав на ЦЕЛК. Така постановеното решение не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - София-град, е Медицинско удостоверение № 15/53 от 19.03.2011 г. на ЦЕЛК към Медицинския институт на МВР - гр. София, с което е прието, че счупването на проксималната фаланга на палеца на дясното стъпало е довело до временно разстройство на здравето на Радко Господинов Кръстев от гр. Варна, което представлява лека телесна повреда по смисъла на чл. 130 НК. Съставът на ЦЕЛК, който се е състоял от д-р М. Христова - интернист и членове: д-р Б. Божков - хирург и д-р Г. Петров - интернист и пулмолог, не е бил компетентен да разгледа медицинската документация и да оцени степента на травматично увреждане. В случая е трябвало да участва специалист - ортопед травматолог, съобразно водещата диагноза. Това е така по следните съображения: Медицинският институт към МВР е лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения във вр. с чл. 18 от ЗМВР и извършва дейност по медицинско освидетелстване на работещите в системата лица. Съгласно чл. 134, ал. 2 ЗМВР, медицинските заключения за здравословното състояние на служителите на МВР, вкл. вида на причинените телесни повреди, се изготвят от Централната експертна лекарска комисия. Правомощието на последната да издава разрешения и да дава експертни заключения е уредено в чл. 137, ал. 2 ЗМВР. С чл. 5 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи е предвидено устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза към лечебните заведения на МВР да се осъществяват по реда на правилника. Правомощията на ЦЕЛК са приравнени на правомощията на НЕЛК, която на основание чл. 49 от Правилника се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза. По силата на законовата делегация на чл. 101, ал. 7 от Закона за здравето, принципите и критериите на медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност, видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност, потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване на медицинска експертиза по чл. 103, ал. 3 от ЗЗ, се определят с наредба на Министерския съвет. С чл. 5 от приетата Наредба за медицинска експертиза е предвидено експертизата на работоспособността в лечебните заведения към Министерството на вътрешните работи да се извършва по реда на наредбата. Правилникът за медицинската експертиза в МВР, на който се позовава касатора, не е обнародван и няма действие на нормативен акт по смисъла на Закона за нормативните актове. Като е приел, че при издаване на оспореното решение административният орган е действал в незаконен състав и поради това издаденият акт е опорочен до степен на нищожност, Административен съд - София-град, е постановил правилно решение, което се оставя в сила. Решението на първоинстанционния съд е в съответствие с практиката на ВАС по идентични казуси, отразена в решение № 16114 от 17.12.2012 г. по адм. д. № 7827/2012 г. и решение № 16538 от 21.12.2012 г. по адм. д. № 7657/2012 г., и двете по описа на ВАС, шесто отделение. Предвид направеното искане, договор за правна защита и съдействие от 11.03.2013 г. и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на ответника се присъжда сумата 150 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

6