Решение № 12544 от 5.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6071/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Г. П. от гр. Пазарджик срещу решение 1896 от30.04.2025 г., постановено по адм. дело 280/2024 г. на Административен съд Пазарджик, в частта му, с която върху присъдено обезщетение в размер та 11 486,19 лева е начислена законната лихва, считано от 18.06.2024г. , в размер на 956,54 лева, както и по отношение размера на присъдените в нейна полза разноски. Твърди се, че съдът неправилно е приел началният момент на забавата по отношение дължимото обезщетение- 18.06.2024година- датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на П., вместо датата на предявяване на иска за обезщетение- 12.06.2023г. Също така неправилно обезщетението за забава е присъдено като сумарна сума от 956,54 лева, вместо да бъде признато като дължимо върху присъденото обезщетение от 11 486,19 лева до окончателното му издължаване. Касаторът също така оспорва и размерът на претендираните разноски. Твърди, че съда неправилно е уважил възражение за прекомерност и е намалил заплатеното адвокатско възнаграждение от 1 600 на 1 000 лева. Ответната страна Регионална дирекция по горите/РДГ/ - Пазарджик, в писмен отговор, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция намира оспорването за процесуално допустимо. За да се произнесе по същество, съобрази следното: Касае се за предявен пред АС-Пазарджик иск по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за обезщетение за вреди за времето, през което държавният служител не е заемал държавна или друга служба поради прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 108,ал.1 и ал.2 от ЗДСл със заповед РД-05-96/29.05.2023 г. на директора на РДГ-Пазарджик , отменена като незаконосъобразна с влязло в сила на 18.06.2024 г. съдебно решение. С решение 1896 от 30.04.2025 г., постановено по адм. дело 280/2024г. АС -Пазарджик е осъдил РДГ-Пазарджик да заплати на А. П. сумата 11 486,19 лева обезщетение за времето през което не е била на служба, поради прекратяване на служебното й правоотношение, в периода от 29.05.2023 до 29.11.2023год., ведно със законната лихва от датата на влизане на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание- 18. 06. 2024г. , в размер не 956,54 лева. Със същото решение РДГ -Пазарджик е осъдена да заплати на П. сумата 1 510 лева разноски, при предявени по списък- 2 110 лева- 1 600 лева , заплатен адвокатски хонорар , 10 лева заплатена държавна такса и 500 лева , възнаграждение за експерт. Решението е оспорено единствено по отношение присъдената лихва и присъдените разноски. При така направените доводи жалбата се явява частично основателна. Правилно съдът, съобразил решението си с т. 4 от ТР 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. гр. д. 3/2004 г., съгласно която при незаконни актове на администрацията, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е датата на влизане в сила на решението, с което се отменя административния акт, в случая 18.06. 2024 година. Неоснователно е твърдението на касатора, че началния момент е датата на формалното предявяване на искането за обезщетение , съчетано с оспорването на заповедта за уволнение постъпили в съда на 12.06.2023г. Съдът, приемайки , че касае за акцесорно право, обусловено от признаване на уволнението за незаконосъобразно е отделил производствата и е спрял това по искането за обезщетение по чл.104,ал.1 ЗДСл/ а именно адм.д. 280/2024г./ до постановяване на окончателно решение по адм.дело 576/2023г. по описа на съда, в производството по което е разглеждано оспорване законосъобразността уволнението на П.. Производството по адм. дело 280/2024г./ е възобновено с определение от 11.07.2024г. след служебна констатация на съда, че са отпаднали пречките за разглеждане на иска за обезщетение. Неправилно обаче съда е присъдил лихва за забава на дължимото обезщетение в конкретни размер и период. Достатъчно е дължимата законна лихва да бъде присъдена от началният момент на забавата- влизане в сила на решението отменящо заповедта за уволнение- 18.06.2024г. до окончателното издължаване на дължимото обезщетение по чл. 104,ал.1 ЗДСл , в присъденият размер от 11 486,19 лева. По този начин дължимото обезщетение за забава/ в размер на законната лихва/ е присъдено изцяло. С оспореното съдебно решение - присъдената лихва е времево ограничена до 24.01.2025година , а не до окончателното издължаване на дължимото. По отношение присъдените разноски. Неправилно съдът приема, че претендираната сума за изплатено възнаграждение за осъществена адвокатска защита от 1 600 лева е прекомерно завишена и същата е намалена на 1 000 лева. Напротив, с оглед естеството на предявеният иск и неговото процесуално разглеждане , настоящият съдебен състав намира, че изплатеното изцяло възнаграждение , в размер на 1 600 лв. не се явява прекомерно . Затова, решението в тази част следва да бъде изменено, като ответника бъде осъден да заплати и сумата 600 лева - възнаграждение за адвокат. Предвид изложеното процесното решение следва да се отмени частично по отношение на първия диспозитив, като вместо него се постанови друг диспозитив, с който РДГ -Пазарджик да се осъди да заплати на А. Г. П. "и законната лихва за забава върху главницата в размер на 5742 лева, считано от 24.10.2011 г. до окончателното изплащане на сумата". С оглед изхода на спора ответника следва да заплати сторените от касатора разноски, в размер на 1 270 лева, по представен списък. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,