Решение № 6472 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11965/2010 г.

Решение № 6472 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11965/2010 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Технотон" ООД, гр. Стара Загора, против Решение № 1125/21.07.2010 г. на Пловдивския административен съд, Първо отделение, първи състав, по адм. д. № 2124 по описа за 2009 г., с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 240900455 от 29.09.2009 гoд., издаден от Мария Генова Динева, на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП Стара Загора, потвърден с Решение № 754 от 11.11.2009 г. на и. д. Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. Пловдив при Централно Управление на Национална агенция по приходите, в частта му, с която на "Технотон" ООД е отказано право на данъчен кредит и съответно е определено задължение по ДДС за внасяне, за отчетен период м. декември 2006 г. общо в размер на 5717 лв. по фактури № 1539 от 5.12.2006 г.; № 1540 от 6.12.2006 г.; № 1541 от 7.12.2006 г. с издател "Рундо" ЕООД, гр. София и са установени и определени за внасяне лихви за просрочие, съобразно преобразувания за периода резултат в размер общо на 2213,97 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения изложени в жалбата, касаторът моли да бъде отменено решението на АССГ. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Пловдив при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Жалбоподателят не оспорва фактите, че към момента на извършване на процесните сделки, доставчика не е бил регистрирано по реда на ЗДДС лице, както и че косвения данък, начислен по тези сделки е преведен по "ДДС сметка" на доставчика след неговата дерегистрация по ЗДДС. Твърди се обаче, че с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗДДС (отм.), процесната сума от 5717 лв. не е дължима от "Технотон" ООД към бюджета. Задължението тя да бъде заплатена е на доставчика "Рундо" ЕООД, който е получил същата по своята "ДДС сметка" без правно основание и не я е превел обратно по сметка на жалбоподателя в предвидения за това срок. Твърди се също така, че причината, поради която жалбоподателят не е разчел правилно задълженията си по ЗДДС за процесния период от време е ненавременно изпълнение на задължението на администрацията да закрие "ДДС сметка" на доставчика. При това положение, жалбоподателят счита, че не е в забава и не дължи определените му с ревизионния акт лихви. Обхватът на ревизията е за установяване на задълженията за внасяне на корпоративен данък за периода 1.01.2006 г. до 31.12.2008 г. и установяване на задълженията по данък добавена стойност за периода от 1.01.2006 г. до 31.05.2009 г. В хода на ревизионното производство е било констатирано, че жалбоподателят е получател на услуги /ремонт на локомотив/ по доставки за които са издадени данъчни фактури № 1539 от 5.12.2006 г. с данъчна основа в размер на 8305 лв. и начислен ДДС в размер на 1661 лв.; № 1540 от 6.12.2006 г. с данъчна основа в размер на 10280 лв. и начислен ДДС в размер на 2056 лв.; № 1541 от 7.12.2006 г. с данъчна основа в размер на 10000 лв. и начислен ДДС в размер на 2000 лв. Всички фактури са издадени от "Рундо" ЕООД, гр. София. Констатирано е също така, че целият размер на ДДС е платен на 11.12.2006 г. от получателя по "ДДС сметка" на доставчика. В тази насока по преписката са приобщени съответните извлечения от банковата сметка. "Рундо" ЕООД е регистрирано по ДОПК на 29.02.2000 г. По реда на ЗДДС, същото е регистрирано на 28.07.2003 г. и съответно, дерегистрирано по инициатива на данъчния орган, считано от 30.11.2006 г. Страните не спорят по фактите. Фактическата обстановка се допълва и от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която "Рундо" ЕООД е поддържало ДДС разплащателна сметка в "Про Кредит Банк България" АД, която е закрита на 3.01.2007 г. На 11.12.2006 г. "Технотон" ООД е направило превод на 5717 лв. по въпросната сметка на неговия доставчик. На същата дата е направен изходящ превод към "ДДС сметка" на "Е. К." ООД в размер на 14658,33 лв. Остатъкът от 964,26 лв. при закриване на сметката е прехвърлен към разплащателна сметка на "Рундо" ЕООД в същата банка. В чл. 63 от ЗДДС (отм.) е дадена легална дефиниция, според която "Данъчен кредит" е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато този закон предвижда друго". Фактическият състав, с проявлението на който законът свързва като последица възникването на право на данъчен кредит е очертан в разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.). Според въпросния нормативен текст, правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката или вносителя е налице, когато са изпълнени следните условия: получателят на доставката, за която е начислен данък, или вносителят на стоката е регистрирано по този закон лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаването на данъчната фактура или към датата на издаване на митническата декларация - при внос; данъкът по облагаемата доставка е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка; доставката, по която е начислен данъкът, е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие; данъкът при вноса на стоки е начислен от митническите органи и е внесен в републиканския бюджет по съответната сметка, посочена в чл. 75, или е начислен от вносителя по реда на чл. 58а; получената от внос стока или по облагаема доставка стока или услуга е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки; получателят притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството и на този закон, или митническа декларация. Съответно, в чл. 64, ал. 3 от ЗДДС (отм.) са възведени правните последици, които законът свързва с извършването на паричен превод от получателя по една сделка по "ДДС сметка" на доставчика. Така, в чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.) е посочено, че правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е налице и когато регистрирано лице (негов доставчик) не е изпълнило задължението си по ал. 1, т. 2 от закона, в случаите, когато данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС-сметка" на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. В чл. 64, ал. 3 от ЗДДС (отм.) пък е посочено, че получателят на суми, преведени от "ДДС-сметка" на основание, различно от плащане за данък върху добавената стойност, без основание или с отпаднало основание, е задължен да ги преведе обратно по "ДДС-сметката" на платеца в срок до 14 дни от края на календарния месец, през който са получени сумите или е отпаднало основанието за превеждането им. Ако сумите не бъдат върнати в този срок, задълженията по този закон на платеца, установени след проверка или ревизия, се внасят или събират от получателя до размера на полученото. По процесните доставки, осъществени след дерегистрацията на "Рундо" ЕООД по реда на ЗДДС, не може да се породи право на данъчен кредит за получателя "Технотон" ООД, поради незавършване на фактическия състав от който това право възниква като последица. В случая не е позитивно проявен елемента от този състав, предвиден в чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) - данъкът по облагаемата доставка да е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 от регистрирано по този закон лице (доставчик). В тази насока, следва да се добави, че разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.), свързва внасянето на размера на данъка по "ДДС сметка" на доставчика, само и единствено със саниране на неизпълнение на задължението на доставчика да начисли размера на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Разпоредбата на закона е ясна и конкретна - санирането на фактическия състав от който се поражда правото на данъчен креди е възможно, само когато неизпълнението на задължението за начисляване на данъка е извършено от регистрирано по ЗДДС лице /доставчик/. Както се посочи, неспорни по делото факти са, внасянето на размера на данъка по "ДДС сметка" на доставчика, след неговата дерегистрация по ЗДДС (отм.), без да е налице правно основание за това и неизпълнението на дълга на доставчика - получател да преведе обратно сумата по "ДДС- сметката" на жалбоподателя - платец. Разрешението на тази хипотеза, дадено в чл. 64, ал. 3 от ЗДДС (отм.) има за правната последица, че за приходна администрация се поражда правомощието, да насочи принудителното изпълнение спрямо получателя на сумата, за установени след проверка или ревизия задължения по ЗДДС (отм.) на платеца на същата. Установеното задължение по ЗДДС (отм.) за платеца, продължава да съществува и то ще се погаси, ако бъде прихванато, приспаднато, доброволно заплатено от длъжника или принудително събрано от него или пък от получателя на преведената без основание сума по "ДДС сметка". Нормата чл. 64, ал. 3 от ЗДДС (отм.) урежда един, допълнителен, специален способ за публично принудително изпълнение на установени задължения по ЗДДС (отм.), посредством възможността, изпълнението да бъде насочено не спрямо лицето за което е установено, че ги дължи, а спрямо получилия сумата по "ДДС сметка" без основание. Вместо да се предприемат действия по връщане на недължимо платената по "ДДС сметка" сума обратно в патримониума на платеца и след това да бъде събрана от него за погасяване на задължения му по ЗДДС (отм.), установени с ревизионен акт, тази сума да бъде събрана направо от получилото я без основание трето лице. Основанието за това е противоправното поведение от страна на получателя на сумата, изразяващо се в неизпълнение на задължението му, да преведе обратно сумата по "ДДС сметка" на платеца в 14 дневен срок, от края на календарния месец, през който е получена сумата или е отпаднало основанието за превеждането й. Целта е допълнителна гаранция за изпълнение на установените спрямо платеца задължения по ЗДДС (отм.) и процесуална икономия при тяхното събиране. Декларираното право на данъчен кредит е отказано при наличието на съответните материално правни предпоставки за това. Задълженията на жалбоподателя по ЗДДС (отм.) за ревизирания период са установени точно по основание и размер. В съответствие с материалния закон е установено по основание и размер и задължението за заплащане на дължимата лихва за просроченото изпълнение на данъчните задължения на жалбоподателя. Оспорването на това задължение, с твърдението, че ако "ДДС сметката" на доставчика бе своевременно закрита, жалбоподателя би имал навреме информация за дерегистрацията на същия по ЗДДС и не би декларирал процесните доставки, като такива с право на пълен данъчен кредит, като съответно не би изпаднал в забава при разчитане на задълженията си по ДДС, Съдът намери за несъстоятелно. Това е така, не само защото разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от ДПК (отм.) не е била действащо право към ревизирания период, но защото информацията за регистрацията и дерегистрацията на един субект по ЗДДС, не съставлява "данъчна и осигурителна информация" по смисъла на чл. 72 от ДОПК и не е имало никаква пречка, жалбоподателя да се сдобие с нея към момента на сключване на сделките, включително и чрез проверка в Публичния бюлетин на фирмите регистрирани по ЗДДС на страницата на НАП в Интернет. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. Съобразно изложеното следва да бъде прието, че решението не страда от пороците, наведени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, Първо "А" отделение,