Решение № 2220 от 26.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11288/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция Митници /АМ/, чрез процесуален представител, срещу решение 5801 от 04.10.2023г., постановено по административно дело 3764/2023г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отменена негова Заповед 820/10.04.2023 г. С посочената заповед е прекратено служебното правоотношение на Б. Борисов на длъжност Началник отдел в Агенция Митници, отдел Събиране на митническо задължение и традиционни собствени ресурси, Дирекция Митническа дейност и методология Централно митническо управление, на основание чл.106, ал.1 т.2 ЗДСл. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът по касационната жалба Б. Борисов, чрез процесуален представител оспорва същата. Моли съда да постанови решение, с което да се отхвърли касационната жалба като неоснователна. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение Административен съд София-град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, но в несъответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е правилно. Обосновано е прието от съда, че в случая прекратяването на служебното правоотношение на Б. Борисов е обосновано с утвърждаването на ново длъжностно разписание на администрацията, считано от 10.04.2023г. От представените по делото длъжностни разписания в сила от 10.04.2023 г. и от 01.03.2023 г. се установява, че е запазена щатната численост в дирекция Митническа дейност и методология в Централно митническо управление-49 щ.бр., но поради сливането на три отдела в един се съкращават ръководните длъжности за началник отдел -от три се запазва само една ръководна длъжност- Началник отдел Митнически формалности, администриране на митническо задължение и традиционни собствени ресурси", като по този начин се съкращават позициите на Началник на предходните три отдела- Началник на Формалности при внос и износ, Началник на Събиране на митническо задължение и традиционни собствени ресурси и Началник на Забрани и ограничения. Следователно, длъжността, заемана от Борисов -Началник отдел Събиране на митническо задължение и традиционни собствени ресурси, като нормативно определена позиция, не съществува в новото щатно разписание от 10.04.2023г. Намаляването на щатните бройки е една от формите на съкращаване на длъжността. Изцяло в оперативната самостоятелност на органа по назначаване е да определи, в рамките на установената с УП обща численост на администрацията, с какви конкретни длъжности ще осъществява изпълнителните функции. Безспорно в случая е налице намаляване на ръководни щатни длъжности Началник отдел в Дирекция Митническа дейност и методология. Преценката за намаляване броя на длъжностите е изцяло в оперативна самостоятелност на органа и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Съдът не осъществява контрол за целесъобразност. Както се посочи, реално съкращаване на длъжността е налице, когато длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания престане да съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, на които е възложено нейното изпълнение. В обобщение, с оглед събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че формално Длъжността Началник отдел" в Агенция Митници", отдел Събиране и митническо задължение и традиционни собствени ресурси", Дирекция Митническа дейност и методология е съкратена, считано от 10.04.2023 г., поради което по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл е налице основание за прекратяване на служебното правоотношение. В случая обаче, със сливането на три отдела Формалности при внос и износ с 7 щ.бр., Забрани и ограничения" с 6 щ.бр и Събиране на митническо задължение и традиционни собствени ресурси" с 10 щатни бройки в един отдел Митнически формалности, администриране на митническо задължение и традиционни собствени ресурси са запазени същия брой 23 щатни бройки от предходните три отдела. На практика цялата дирекция Митническа дейност и методология в Централно митническо управление си запазва същия брой-49 щатни бройки, нещо повече- с новото щатно разписани на ЦУМ от 10.04.2023г. общата численост на персонала остава същата-628 щатни бройки. При съпоставката на съдържанието на длъжностна характеристика, утвърдена на 13.04.2023 за длъжността Началник отдел Митнически формалности, администриране на митническо задължение и традиционни митнически ресурси, с тази за длъжността Началник отдел " Събиране на митническо задължение и традиционни собствени ресурси", утвърдена на 30.11.2021 г. не се установяват съществени различия относно преките задължения, възлагане, планиране и отчитане на работата, отговорностите, свързани с организацията на работа, управление на персонала и ресурсите, вземане на решения, контакти и необходими компетентности, като разликите са минимални по отношение на изискванията за заемане на длъжността /най-вече по отношение на нивото за достъп до класифицирана информация/. Неоснователни са доводите на касатора за спазване принципа на съразмерност по чл.6 АПК. Съгласно чл.169 АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. В обхвата на този контрол и извършената проверка АССГ е достигнал до правилен извод, че оспореният административен акт в конкретния казус е издаден с цел, различна от целите на непосредствените приложими нормативни актове, и при превратно упражняване на властнически правомощия. Действително, реорганизацията и вътрешното преструктуриране е в рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването и съответно не подлежи на контрол за законосъобразност. Упражняването на правомощията обаче, следва да е добросъвестно и разумно, подчинено на легитимни цели, каквито са постигане на ефективно и ефикасно функциониране на администрацията посредством оптимизиране на дейността й. Видно от хронологията на събитията Борисов е възстановен на работа на 07.04.2023 г. в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, което административният орган привидно е изпълнил- влязло в сила Решение 4517/04 07.2022 на АССГ, потвърдено с Решение 3303/28.03.2023г. на ВАС по адм. дело 7733/2022г. по описана ВАС /л. 19-28/. На 10.04.2023 г. ответникът е издал Заповед 820, с която е прекратил служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл.106 ал.1 т.2 ЗДС във връзка със Заповед 3AM-633/32-137288 от същата дата-10.04.2023г. на Директора на Агенция Митници, с която е утвърдил ново щатно разписание, според което се съкращава именно длъжността, заемана от Борисов, респ. отдела Събиране на митническо задължение и традиционни собствени ресурси. В същото време от приобщените по делото щатни разписания и поименни щатни разписания се установява, че Дирекция Митническа дейност и методология Централно митническо управление, в която е горепосочения отдел, запазва същия брой щатове,-39 бр. Изложеното води до извод, че действията на административния орган по възстановяване на работа на Борисов и прекратяване на служебното му правоотношение в рамките на два последователни работни дни след възстановяването му са основани единствено на формалното изпълнение на съдебното решение, задължаващо Борисов да бъде възстановен на работа, като тези действия очевидно не целят обезпечаване на работата и по-добрата функционалност при организация и изпълнение на заложените дейности, а освобождаване на конкретен служител от заеманата от него длъжност. На следващо място касационната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. АССГ е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища, като изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК. Съдебното решение е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора на Б. Борисов следва да се присъдят разноски по делото за касационната инстанция в размер на 1000лв.-заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 15.11.2023г. Направеното възражение за прекомерност не се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото и размера на претенцията, който не надвишава осезаемо минимума по Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение