Решение № 11176 от 26.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14068/2016 г.

Решение № 11176 от 26.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14068/2016 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 6325 от 18.10.2016 г., постановено по адм. дело № 11895/2014 г. по описа на Административен съд – С. град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ № 2141403812/22.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – С., потвърден с Решение № 1935/29.10.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- С. при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че РА е издаден от некомпетентен орган – началник – сектор "Ревизии", поради което е нищожен. Намира, че същият извод следва от обстоятелството, че ЗВР е издадена от К. М., а РА - от Г. В. - Н. Сочи, че съдът не е обсъдил ангажираните доказателства, заключението по ССЕ и наведените аргументи, обосноваващи заключението, че спорните доставки са реално извършени. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата, представя писмени доказателства и претендира отмяна на съдебното решение, както и на РА. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "ОДОП"- С., чрез процесуален представител, оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, като взе предвид заявените касационни основания, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – С. град е обосноваността и законосъобразността на Ревизионен акт /РА/ № 2141403812/22.07.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – С., в частта, потвърдена с Решение № 1935/29.10.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"- С. при ЦУ на НАП, с която на [фирма] е отказано признаване на право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 2 334 419. 90 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 181 041. 93 лв. за д. периоди м. 07. 2013 г. до м. 01. 2014 г. вкл. по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма]. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизионното производство е установено, че ревизираното лице е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], с предмет на доставките – ечемик, пшеница, рапица, слънчоглед и царевица. След анализ на събраните доказателства органите по приходите са приели, че те не установяват реалното извършване на спорните и на последващите доставки, с оглед на което и на основание чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС са отказали признаване на правото на приспадане на данъчен кредит за тях. В хода на съдебното производство е проведена ССчЕ, допълнителното заключение по която не е кредитирано от съда поради неуточняване на документите, въз основа на които експертът е формирал изводите си. Анализирайки поотделно и в съвкупност събраните доказателства, решаващият състав е отчел, че в представените договори за покупко- продажба на зърно и анексите към тях, сключени между ревизираното дружество и издателите на спорните фактури, е налице несъответствие между заглавието и текста им досежно предмета на продажбите. Съобразил е, че страните са уговорили, че окончателното качество на стоките следва да се определи съгласно инспекционен доклад, издаден от първокласна контролна организация, но такива доклади не са представени. Липсват кантарни бележки от преминало метрологичен контрол измервателно средство и предвидените в договорите складови разписки. Съдът е взел предвид и неустановеността на разполагаемостта на доставчиците със стоките, на складовата им обезпеченост и на транспортирането на определените по своя род вещи, с оглед на което не е кредитирал верността на изявленията в представените приемо-предавателни протоколи. Уточнил е, че при извършените насрещни проверки единствено [фирма] е представил доказателства за произхода на продадения слънчоглед, но не и документи, относими към фактурираните от същото дружество доставки на царевица и пшеница. Останалите документи, представени от [фирма] първоинстанционният съд е счел за относими към последващите, но не и към преките доставки. Той е приел, че събраните доказателства установяват последващите доставки на ревизираното дружество към [фирма], но не и действителното извършване на спорните предходни доставки. Тъй като същите не са реално осъществени, то съдът е счел, че е ирелевантна липсата на констатации в РА за обективни данни за данъчна измама. В обобщение е приел, че при липса на реалност на доставките, за ревизираното дружество не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит за тях, поради което жалбата срещу РА в тази му част следва да се отхвърли. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е доводът на касатора за нищожност на РА поради некомпетентност по степен на един от издателите му. Съгласно приетото от Общото събрание на колегиите на ВАС Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 г. по т. д. № 10 по описа за 2016 г., "не е нищожен ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013 г. редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл. 118, ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в предходната си редакция (в сила до 01.01.2013 г.) не сочи изрично какви длъжности следва да заемат органите по приходите, които са компетентни да издадат ревизионни актове. Нормата визира като единствено условие органът да бъде посочен от този, чиято е компетентността за възлагане на ревизия по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. В действащата си редакция чл. 119, ал. 2 ДОПК императивно сочи лицата, които издават ревизионния акт, като липсва изрично оправомощаване на органа по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Ето защо не е необходима конкретизация на длъжностното качество на органите, като по отношение на лицето, възложило ревизията, единствено изискване е да притежава качеството на орган по приходите, съгласно чл. 7, ал. 1 ЗНАП." Извод за нищожност на РА не следва и от обстоятелството, че ЗВР е издадена от К. М., а РА – от Г. В. – Н. Съгласно представения болничен лист, към момента на издаване на ЗВР Г. В. – Н. е бил в отпуск по болест и е замествана от К. М., която е упражнявала правомощията на заместваната в пълен обем. След завръщането на Г. В. - Н., осъществяваща функциите на органа, оправомощен от териториалния директор да възлага ревизии, именно тя е следвало в качеството си на възложител на ревизията да издаде РА наред с ръководителя на ревизията. Несподелими са аргументите на касатора за допуснати процесуални нарушения поради необсъждане на представените доказателства и на "решителните" доводи на оспорващия. Първоинстанционният съд подробно е анализирал събраните доказателства в тяхната съвкупност, въз основа на които е е формирал кореспондиращи фактически и правни изводи. По аргумент от чл. 202 ГПК вр. § 2 ДР ДОПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В изпълнение на визираната разпоредба решаващият състав е съобразил, че изводите на експерта не са подкрепени от ангажирани доказателства, поради което отговорите му не могат да бъдат кредитирани. Само по себе си обстоятелството, че стоки от същия вид и количество са били предмет на последващи доставки би могло да бъде само индиция, но не и да установи главно и пълно, че предходните спорни доставки са реално извършени. Поради това, представените в касационното производство АПВ, издадени на [фирма], не са основание за формиране на еднозначен извод, че предходните доставки са реално осъществени. Действително, трайно е разбирането, застъпвано в практиката на ВАС, че установяването на произхода на стоката е ирелевантно за възникването и признаването на правото на приспадане на данъчен кредит по пряката доставка. Ангажирането на доказателства за разполагаемостта със стоките при доставчика обаче е в корелация с преценката на верността на представените частни диспозитивни и свидетелстващи документи, които не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. В този контекст първоинстанционният съд е съобразил несъответствието в предмета на продажба, посочен в заглавието и в текста на представените договори, липсата на доказателства за разполагаемостта със стоките при доставчиците и за транспортирането им от доставчика до получателя. В допълнение към изложените в обжалвания съдебен акт мотиви следва да се посочи, че в своите тълкувателно приложими решения поради сходство на фактическия състав СЕС не отрича необходимостта националният съдия да осъществи преценка на събраните доказателства съобразно приложимите вътрешни процесуални правила и въз основа на нея да формира извода си установено ли е фактическото предаване на правото за разпореждане със стоката като собственик от доставчика на получателя. В случая към заключение за невярност на изявленията за предаване/приемане на стоката по преките доставки сочи и липсата на доказателства при получателя за складовата му обезпеченост в посочените в приемо- предавателните протоколи обекти на доставяне на зърното. Според съдържанието на цитираните частни документи стоката е доставена в [населено място], в [населено място], в склад О. ПМБ, [населено място], в Пристанище В. Изток, [населено място], в склад П., в [населено място], в пристанище Л., в [населено място] и ЗБ [населено място], а единствените представени от ревизираното дружество доказателсва за ползвани от него складови бази са за обекти в [населено място] и в [населено място]. В част от приемо-предавателните протоколи изобщо не е посочено място на предаване на стоката, което наред с неустановеността на разполагаемостта на доставчика с нея разколебава кредитирането на визираните доказателства. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, съпоставката на относимите документи досежно преките и последващите доставки навежда към извода, че стоките са предавани директно в складове на [фирма], но след като не са представени никакви доказателства, че между ревизираното дружество и издателите на спорните фактури са уговорени транзитни продажби, то и разпореждането със стоките от [фирма] не може да се обвърже със спорните фактури. Именно механизмът на последващите доставки сочи, че стоките са предадени директно на [фирма], но фактическата власт върху тях не е транслирана на ревизираното дружество от издателите на спорните фактури. Доставките по тях не са реално извършени и [фирма] не е можело да не знае, че сделките са абсолютно симулативни. При неосъщественост на фактурираните доставки, данъкът за тях се явява неправомерно начислен по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, с оглед на което правилно първоинстанционният съд е приел, че за ревизираното дружество не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Достигайки до този извод, решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 17 076. 39 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение