Решение № 425 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 316/2020 г.

Решение № 425 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 316/2020 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по искане, подадено от Инициативен комитет за произвеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на град Варна чрез подписка и от Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията гр. Варна за отмяна на влязло в сила решение № 1368 от 03.07.2019 г. по адм. д. № 502/2018 г. по описа на Административен съд- Варна. Твърди се наличие обстоятелства по чл. 239, т. 1, т. 3, т. 4 и т. 6 АПК и се иска отмяна на решението на АС - Варна. В искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК се навеждат следните фактически основания: съгласно чл. 30, ал. 1 от Правилника на Обс - Варна, временните комисии на общинския съвет се образуват по конкретен повод за проучване на въпроси и за провеждане на анкети, като в административната преписка по адм. д. № 502/18 липсват приложени доказателства за решение или друг акт на ОбС Варна за образуване на временна комисия по повод решение № 446/11.01.2018 г. по адм. д. № 4163/2017 г. на ВАС във връзка с разглеждане и вземане на решение по предложението на ИК за произвеждане на местен референдум; липсва предложение за образуване на временна комисия по реда на чл. 30, ал. 1 от Правилника; липса на данни за отчет на конкретните задачи и дейности по см. чл. 30, ал. 3 от Правилника; липсата на временна комисия сочи на това, че временната правна комисия е работила без правомощи; твърди, се не съществува каквато и да е правна комисия в мандат 2015-2019, нито временна, нито постоянна; нарушено е било изискването за назначаване на преводач с жестомимичен език за хората с нарушен слух по отношение на адв. Д. Стефанова за заседанията на ОбС Варна; адвокатите, представляващи по пълномощие ОбС Варна са с пълномощни без правно основание. За основанието по чл. 239, т. 3 АПК се сочи, че решението по адм. д. № 502/2018 г. противоречи на решението по адм. д. № 2742/2019 г. на Административен съд -Варна. За основанието по чл. 239, т. 4 АПК се твърди, че е налице противоречие между решението, чиято отмяна се иска и решението по адм. д. № 1540/2016 г. на АС - Варна, в което съдът е приел за ирелевантно обстоятелство въпросът за броя на избирателите към 29.04.2013 г. и дали коректните записи в подписката, които са 14854 представляват 1/10 или 1820 от гражданите с избирателни права, с преценка, че това са въпроси от компетентност и преценката водещата комисия по чл. 30, ал. 1 от Правилника на ОбС Варна, респ. на постоянните комисии и кмета, т. е. предмет ана решението на ОбС Варна. Надежда се и твърдение за наличие на основание по чл. 239 т. 6 АПК, без да се сочи конкретно кое от защитените от ЕКПЧ права е нарушено от решението на АС - Варна. Към искането е депозирана и уточняваща молба, за която се твърди, че конкретизира основанията за отмяна, но доводите в нея могат да послужат като основания по чл. 146 и чл. 209 АПК. В искането за отмяна се излагат подробни съображения, представят се писмени доказателства. По искане на страната са изискани и приобщени посочени в нарочна писмена молба административни дела. Първият молител - Инициативен комитет за произвеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на град Варна чрез подписка представя писмена защита, постъпила в деловодството на ВАС на 2.11.2020 г., към която са приложени писмени доказателства и в която се формулира искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по посочени въпроси, като се иска спиране на производството по настоящото дело на осн. чл. 261, ал. 1 ГПК до произнасяне на СЕС по отправените въпроси. Ответникът - Общинският съвет - Варна не изразява становище поискането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Решението, чиято отмяна се иска - № 1368 от 03.07.2019 г. по адм. д. № 502/2018 г. по описа на Административен съд- Варна е постановено от тричленен състав на същия съд по реда на чл. 32 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Инициативен комитет за произвеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на град Варна чрез подписка срещу Решение № 1053-1 от 22.01.2018 г. на Общински съвет – Варна, с което е отхвърлено предложение за произвеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на гр. Варна, внесено с подписка рег. № 0 С13000627 ПР/26.04.2013 г. в Район "Приморски" при Община-Варна и е отказано произвеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на град Варна, поради липсата на изискуемия по закон брой подписи, възлизащ на 15 185 подписа представляващ подписите на 1/20 от гражданите с избирателни права, които имат постоянен адрес в гр. Варна и поради обстоятелството, че поставените въпроси не отговарят на изискванията на чл. 26, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. С решението си Административен съд - Варна е отхвърлил като неоснователна жалбата на ИК срещу решението на ОбС Варна от 22.01.2018 г. и е отхвърлил искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по поставени от жалбоподателя въпроси. Към решението са изложени мотиви, съдържащи обосновка на правните изводи и произнасянията в диспозитива. Съгласно чл. 32 от Закона за прякото участие на гржданите в държавната власт и местното самоуправление решението на общинския съвет, с което се произнася по искането за произвеждане на местен референдум, може да се обжалва от лицата по чл. 27, ал. 1, 2 и 3 от ЗПУГДВМС или от съответния областен управител пред съответния административен съд в 7-дневен срок от обявяване на решението. Административният съд разглежда жалбата в тричленен състав. Решението на съда е окончателно. Според чл. 237 АПК на отмяна подлежат влезлите в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото, а право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. В производството по чл. 32 от Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление като страна е взел участие единствено Инициативен комитет за произвеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на град Варна чрез подписка, представляван от Ю. Чолаков. Молителят - Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията гр. Варна, представлявано от Ю. Чолаков, не е взело участие като страна в адм. д. № 502/2018 г., поради което, съгласно правилото на чл. 238 АПК, не разполага с право да иска отмяна на влязлото в сила решение на АС - Варна. За това сдружение не е налице и основание по чл. 245, ал. 1 АПК - искане за отмяна от трето лице, доколкото в този случай не са налице предпоставките по чл. 246, ал. 1 АПК. Съгласно цитирания текст, право да иска отмяна има всяко лице, за което решението или споразумението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото. Правото да иска отмяна е признато в полза на това трето лице, което е следвало да бъде конституирано като страна в съдебното производство, но това не е било сторено от съда. След отмяна в същата хипотеза на съдебното решение, при новото разглеждане на делото третото лице следва да участва като страна в съдебното производство. Видно от специалната хипотеза на проведеното производство по събиране на подписка и обжалване на решението на ОбС за произвеждане на местен референдум, на трети лица, извън посочените в закона - чл. 27, т. 1, 2 и 3 не е признато право на участие в съдебното производство по обжалване на решението на общинския съвет. Искането на този молител е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Искането за отмяна на влязло в сила решение № 1368 от 03.07.2019 г. по адм. д. № 502/2018 г. по описа на Административен съд- Варна на Инициативен комитет за произвеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на град Варна е подадено от надлежна страна в срока почл. 240 АПК, поради което е допустимо за разглеждането същество, но е неоснователно. Доколкото отмяната има характер на извънреден способ за защита срещу неправилни съдебни решения, въведените от кодекса основания не могат да се прилагат разширително, тъй като чрез тях се засяга силата на присъдено нещо и стабилитета на влязлите в сила решения, които са израз на принципа на правната сигурност. Основанията за отмяна се тълкуват и прилагат винаги стриктно. Според разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. По делото е постъпила уточняваща молба, която няма самостоятелен характер същата изрично е формулирана само като уточняваща, а основанията за отмяна на влязлото в сила решение са посочени в сезиращото искане, ВАС ще се произнесе по основанията, така както наведени в основното искане. В искането за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК се навеждат следните фактически основания: съгласно чл. 30, ал. 1 от Правилника на ОбС - Варна, временните комисии на общинския съвет се образуват по конкретен повод за проучване на въпроси и за провеждане на анкети, като в административната преписка по адм. д. № 502/18 липсват приложени доказателства за решение или друг акт на ОбС Варна за образуване на временна комисия по повод решение № 446/11.01.2018 г. по адм. д. № 4163/2017 г. на ВАС във връзка с разглеждане и вземане на решение по предложението на ИК за произвеждане на местен референдум; липсва предложение за образуване на временна комисия по реда на чл. 30, ал. 1 от Правилника; липса на данни за отчет на конкретните задачи и дейности по см. чл. 30, ал. 3 от Правилника; липсата на временна комисия сочи на това, че временната правна комисия е работила без правомощи; твърди, се че не съществува каквато и да е правна комисия в мандат 2015-2019, нито временна, нито постоянна; нарушено е било изискването за назначаване на преводач с жестомимичен език за хората с нарушен слух по отношение на адв. Д. Стефанова за заседанията на ОбС Варна; адвокатите, представляващи по пълномощие ОбС Варна са с пълномощни без правно основание. Посочените в разпоредбата на чл. 239 АПК законови изисквания не са налице по отношение на фактическите обстоятелства наведени от молителя в искането за отмяна на решение № 1368 от 03.07.2019 г. по адм. д. № 502/2018 г. по описа на Административен съд- Варна. В хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК характер на нови обстоятелства или нови доказателства имат тези, които не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната, най-късно до приключване на устните състезания в последната инстанция по съществото на спора. За да послужат като основание за отмяната на влезлия в сила съдебен акт, те следва да имат съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. С оглед на тази законови изисквания страната, искаща отмяна на решението, следва да обоснове връзката на твърдените от нея нови обстоятелства и доказателства с правния спор и за изхода на същия. Предвид извънредния характер на производството, за разлика от производството по касационно обжалване, съдът по отмяната не може да прилага принципа на служебното начало, така както е формулиран в чл. 168 АПК. За да послужат като основание за отмяна, новите обстоятелства или новите доказателства следва да съществуват в обективната реалност като положителни факти, чието съществуване и доказване е предмет на производството по чл. 237 и сл. от АПК. Така, както са посочени, наведените в искането за отмяна обстоятелства по чл. 239, т. 1 АПК, представляват по естеството си твърдение за отрицателни факти, които сочат на нарушение на процедурата по приемане на обжалваното по адм. д. № 502/2018 г. на АС - Варна Решение № 1053-1 от 22.01.2018 г. на Общински съвет – Варна, с което е отхвърлено предложение за произвеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на гр. Варна, като по- точно те биха могли да се определят като твърдение за нарушаване на изискванията за извършване на подготвителните действия за вземане на крайното решение на ОбС. Така формулирани те представляват касационни оплаквания, поради което не могат да бъдат предмет на разглеждане от съда по отмяната, доколкото производството по отмяна представлява извънреден способ за защита, но не осъществява контрол за законосъборазност на административния акт или инстанционен контрол за правилност по чл. 209, т. 3 АПК върху съдебното решение при преценката за спазване от административния съд на административнопроизводствените правила от страна на общинския съвет. Съдът по отмяната не прилага основанията за незаконосъборазност на административните актове, нито основанията за неправилност на съдебните решения, посочени в чл. 146 АПК и чл. 209 АПК, поради което искането за приложение на тези разпоредби на АПК, направено в уточняващата молба се явява недопустимо. Така изложените обстоятелства не могат да се приемат за нови по см. на чл. 239, т. 1 АПК, нито за обстоятелства, които не са могли да бъдат известни на страната, доколкото преценката за процедурата, при която се приема административен акт е част от оспорването и е предмет на жалбата, с която АС - Варна е сезиран. Те са част от служебната проверка за законосъобразност върху обжалвания акт, която осъществява съдът при обжалването по реда на чл. 145 АПК. Административната преписка е била представена на съда в съдебното производство по обжалване на решението на ОбС Варна от 22.01.2018 г., в която молителят е бил призоваван редовно и е взел, участие в процеса, т. е. същата е била на разположение на страните в целия ход на производството пред АС - Варна, продължило повече от 1 година, всички доводи по нарушение на административнопроизводствените правила, свързани с конституиране на помощните органи на общинския съвет преди приемане на обжалваното пред АС - Варна са могли да бъдат изтъкнати пред съда. Видно от съдържанието на съдебното решение на АС - Варна, предметът на правния спор, който следва от решението на общинския съвет Варна, е ясно посочен и той е свързан с наличието на материалноправните предпоставки за приемане на положително решение от общинския съвет за произвеждане на местен референдум за статута и обхвата на Морската градина. От своя страна тези материалноправни предпоставки са свързани с две основни обстоятелства - установяване наличието на брой подписи в подписката, които да отговарят на изискването да бъдат една двадесета част от броя на гражданите с избирателни права, които имат постоянен адрес в гр. Варна и въпросите, за местен референдум да са от компетентността на общинския съвет - да съответстват на чл. 26, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Недоказаността на тези две обстоятелства е било основание да се приеме, че обжалването на решението на ОбС Варна е неоснователно и същото да бъде отхвърлено. Следва да се посочи, че съгласно изискванията на АПК нарушението на административнопроизводствените правила е основание за отмяна на административния акт, само ако то има характер на съществено, т. е. е довело до друг резултат по същество или е нарушило правото на защита на страните в административното производство, или страната не е била уведомена за започване на административното производство по издаване на административния акт. В настоящото производство по отмяна, Върховният административен съд не може да осъществява контрол за правилност върху съдебното решение на АС - Варна от гледна точка на преценката на съда дали съществува или не съществено нарушение на административнопроизводствените правила, но намира, че сочените по чл. 239, т. 1 АПК твърдения не отговарят на изискването да са от съществено значение за делото, предвид ясно очертания предмет на правния спор, с който е сезиран административния съд. Що се отнася до твърдението, че е било нарушено изискването за назначаване на преводач с жестомимичен език за хората с нарушен слух по отношение на адв. Д. Стефанова за заседанията на ОбС Варна, следва да се посочи, че липсват данни по делото някоя от страните или нейният процесуален представител да е лице, за което необходимо предоставяне на такъв. Следва да се посочи и посочване на такова обстоятелство - чл. 239, т. 5 АПК/ може да извърши само страна, по отношение на която правата на участие в процеса са нарушени. Оплаквания за нарушено негово право на участие в административното производство, което е основание по чл. 146, т. 3 АПК, не е наведено от страна на оспорващия в жалбата пред административния съд. Липсва основание по чл. 239, т. 6 АПК за отмяна на решение № 1368 от 03.07.2019 г. по адм. д. № 502/2018 г. по описа на Административен съд- Варна. Съгласно посочената разпоредба на отмяна подлежи съдебно решение, в случаите, когато с решение на ЕСПЧ е установено нарушение на ЕКПЧ. В настоящия случай тези предпоставки не са налице. От съдържанието на искането за отмяна на решение № 1368 от 03.07.2019 г. по адм. д. № 502/2018 г. по описа на Административен съд- Варна е видно, че молителят сочи като основание за отмяна нарушено право по чл. 6 ЕКПЧ - право на справедлив съдебен процес, чието нарушение следва от отказа на административния съд да отправи преюдициално запитване до СЕС по посочени от страната въпроси. Следва да се посочи, че нормата на чл. 239 АПК не съдържа такова фактическо основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, същото не попада в обхвата и на останалите хипотези на чл. 239 АПК, които, следва да се прилагат стриктно и не подлежат на разширително тълкуване. Настоящият съдебен състав намира, че искането, формулирано в писмената защита на молителя за отправяне на преюдициално запитване по въпроси, посочени там, не следва да се уважава. Съгласно чл. 267 ДФЕС отправянето на искане за преюдициално запитване е свързано със спор относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, приложими пред национален съд. При всички положения допустимостта на искането за отправяне на преюдициално запитване е подчинено на изискването да касае приложение на норми от ПЕС в области, обхванати от правото на ЕС. Доколкото въпросът на подписката за произвеждане на местен референдум се отнася до устройството на територията, то този въпрос е извън областите, обхванати от ПЕС и не е налице приложима правна норма от същия правопорядък, то искането също се явява неотносимо. В тази връзка СЕС е имал повод да приеме, че дори при искане за тълкуване на чл. 47 от Хартата на основните права на ЕСД, Хартата се отнася за "държавите единствено когато те прилагат правото на Съюза" и не създава нови области на компетентност, нито изменя областите на компетентност на Съюза. Що се отнася до въпросите на урбанизацията и устройството на територията - определение по С-339/2010. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира искането на Инициативен комитет за произвеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на град Варна чрез подписка за отмяна на влязло в сила решение № 1368 от 03.07.2019 г. по адм. д. № 502/2018 г. по описа на Административен съд- Варна за неоснователно, поради което и