Решение № 9847 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6862/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А. А., гражданка на Сирия, чрез адв. Атанасова срещу Решение 5309/22.05.2025г. постановено по адм. дело 1062/2025 г. по описа на Административен съд-Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 3089/10.04.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. В касационната жалба се поддържат твърдения за неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд и административният орган неправилно тълкуват и прилагат разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Излагат се доводи, че съдът не бил възприел пропускът на административния орган да изследва приложимостта на забраната за non refoulment. По тези съображения, подробно развити в касационната жалба, се иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ-МС), в съдебно заседание, чрез процесуален представител юриск. Кръстева, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за оставяне в сила на решението, като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на С. А. А., срещу Решение 3089/10.04.2024г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Посочил, че с кандидата е проведено проведено интервю, в хода на което не твърди в страната си на произход да е заплашвана лично, спрямо нея да е упражнявано физическо насилие, или да е била обект на репресии. Административният съд е изложил мотиви, че не се установява по отношение на кандидата да е осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване в държавата му по произход, а изложените от кандидата мотиви за напускане на страната не са правно значими за търсената защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. От жалбоподателката не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Не е била заплашвана и върху нея не е оказвано насилие, както и самата тя заявява в интервюто. Не е осъждана или преследвана по етнически или религиозни причини в Сирия. Лицето не твърди в страната си по произход да е заплашвано лично, спрямо него да е упражнявано физическо насилие или да е бил обект на репресия. Съдът не е констатирал и предпоставките на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на субсидиарна закрила, при липса на изложени от касатора доводи за реална опасност от тежки посегателства по смисъла на закона. Достигнал до извод, че в решението си административният орган е изследвал предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец и е обсъдил актуалните данни за положението в страната на произход на молителя Сирия, отразени в справки изготвени от дирекция Международна дейност при ДАБ при МС Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на подробен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на кандидатите за международна закрила. Съдът е направил обоснована преценка, че при произнасяне по молбата за международна закрила същата е разгледана от Председателя на ДАБ при МС при съобразяване на разказаната бежанска история и материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации и документи, свързани с личното положение на молителя и с актуалната обстановка в държавата му по произход. Не са налице предпоставките за предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците, както правилно е посочил и съдът. С. А. А. не излага твърдения за основателен страх от преследване, нито информация да е членувала в политически организации, в религиозни организации и общности, да е имала проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност или религиозните си убеждения, или да е била задържана. Законосъобразни са изводите на административния съд, че няма основание за предоставяне на хуманитарен статут на С. А. А. по реда на чл. 9 от ЗУБ, доколкото липсват твърдения пред административния орган от страна на касатора, че го грози смъртно наказание или екзекуция , съгласно изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ. Жалбоподателят не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Видно от проведено интервю и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че чужденецът не е бил преследван поради политическото си мнение и/или убеждение. Следва да се има предвид и че макар чужденецът да не е напуснал страната си на произход легално, няма данни официалните власти да са имали специално негативно отношение към него и да е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване и реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му. Правилно, съдът е отчел разликата между чл. 9, т. 1 и 2 ЗУБ и чл.15, б. а и б от Директива 2011/95/ЕС, които обхващат ситуации, в които търсещият субсидиарна закрила е специфично изложен на опасност от съответния вид посегателство и чл. 9, т. 3 ЗУБ и чл.15, б. в от Директива 2011/95/ЕС, които визират една по-обща опасност в по-широк план заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, присъщи на общата ситуация на въоръжен конфликт. Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. За приложението на тази хипотеза се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо кандидатите за закрила. По делото към момента не са налице основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет и в действащия в Република България Закон за убежището и бежанците (чл. 4, ал. 3), съгласно който чужденец, влязъл в България за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако жалбоподателят бъде върнат обратно в Сирия има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко и унизително отношение. При това следва да се отчете обстоятелството, че кандидатът е без история на преходно преследване, а тежката политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си опасност от изтезания, нечовешко или унизително отношение. Преценката за спазване на посочения принцип ще следва да бъде извършена и при връщане на лицето в страната на произход, въз основа на актуалната информация към вземане на такова решение. Към настоящия момент може да се счита, че лицето може да се завърне по безопасен начин до страната и мястото си на произход. След преценка на всички индивидуални фактори, касаещи личното положение на лицето, кандидатстващо за закрила, и актуалната информация относно страната му на произход се установява, че при евентуалното му завръщане в Сирия, където се намира неговото семейство, той би могъл да води нормален начин на живот. По изложените мотиви, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на Трето отделение,