Решение № 9672 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 465/2019 г.

Решение № 9672 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 465/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите, подадена чрез юрисконсулт К. Димитров, против решение № 217 от 22.11.2018 г., постановено по адм. дело № 242/2018 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което НАП е осъдена да заплати на "Арти – В. Василев" ЕООД сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочва, че в процесния случай не са представени доказателства за настъпила вреда по отношение на дружеството, като заплащането на сумата за адвокатско възнаграждение не е отразена счетоводно от "Арти – В. Василев" ЕООД. Предвид изложеното се иска отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – "Арти – В. Василев" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Национална агенция за приходите е осъдена да заплати на "Арти – В. Василев" ЕООД сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление (НП) № 305459-F361507 от 08.12.2017 г. на Директора на офис Габрово при ТД на НАП – Велико Търново. За да уважи исковата претенция административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на НАП. Пред първоинстанционния съд е установено, че с НП № 305459-F361507 от 08.12.2017 г. на Директора на офис Габрово при ТД на НАП – Велико Търново на "Арти – В. Василев" ЕООД е било наложено административно наказание "имуществена санкция" на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО в размер на 500 лв. Посоченото НП е отменено с Решение № 135/03.04.2018 г. по АНД № 134/2018 г. по описа на Районен съд Габрово. Решението на районния съд е обжалвано пред АС Габрово, който го оставил в сила с Решение № 169/11.06.2018 г. по КНАХД № 113/2018 г. На стр. 18 от делото на РС Габрово е приложен Договор за правна защита и съдействие от 27.02.2018 г. със страни "Арти – В. Василев" ЕООД и адвокат Д. Ников, като уговореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 200 лева. На стр. 12 от делото на АС Габрово е приложен Договор за правна защита и съдействие от 05.06.2018 г. със страни "Арти – В. Василев" ЕООД и адвокат Д. Ников, като уговореното и заплатено в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 300 лева. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование – юрисконсулти. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът, платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие – гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. С оглед изложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че атакуваното съдебно решение е правилно. Административният съд се е обосновал при постановяването му, като е изложил и мотиви относно възражението на касационния жалбоподател за липсата на осчетоводяване на сумите, платени за адвокатско възнаграждение. Правилно е прието, че това е ирелевантно за настоящото производство, защото в процесния случай няма законово изискване за доказване на осчетоводяването на този разход. С оглед изхода на спора, и съобразно разглежданата материя – ЗОДОВ, разноски на касационния жалбоподател НАП не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,