Решение № 9035 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2577/2014 г.

Решение № 9035 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2577/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция за бежанците, гр. С., бул. *, чрез процесуален представител - ст. юрисконсулт Т. К. срещу решение № 8088 от 18.12.2013 г., постановено по адм. дело № 7047/2013 г. на Административен съд - София-град. С касационната жалба се твърди недопустимост на съдебното решение, алтернативно се релевират неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да обезсили обжалваното решение, алтернативно да го отмени и да отхвърли изцяло исковата претенция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационна жалба в частта, с която се твърди незаконосъобразност на оспореното съдебно решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, но е постановено в несъответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АССГ е приел, че искът, предявен от С. К., гражданин на Кот ДТ Ивоар срещу Държавна агенция за бежанците към МС /ДАБ/ е основателен и доказан и го е уважил, като е осъдил ДАБ да заплати на ищеца сумата от 1 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. За да постанови този резултат, АССГ е установил, че със Заповед № ОЧ-1684 от 16.11.2012 г. на началник ГПУ - Свиленград на чужденеца е наложена принудителна административна мярка - принудително отвеждане до границата на Република България, поради задържането му на 13.11.2012 г., като не могъл да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред. Със заповед № ОЧ-1685 от същата дата 16.11.2012 г. на началник ГПУ - Свиленград чужденецът е настанен принудително в СДВНЧ към дирекция "Миграция" - МВР. Молба за закрила ищецът е подал на 04.12.2013 г., препратена на ДАБ на 10.12.2012 г., която е с вх. № 1446. Тази молба е регистрирана в ДАБ с вх. № УП 5994 от 25.03.2013 г., когато е изготвен регистрационен лист рег. № УП6005 от 25.03.2013 г. и е попълнен с дактилоскопска карта. Чужденецът е предаден от служители на дирекция "Миграция" на служители на ДАБ, съгласно протокол № УП-6055 на 25.03.2013 г. При така установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът е достигнал до извод, че длъжностни лица от администрацията на ДАБ са осъществили незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като не са извършили действия по регистрацията на молбата за закрила от 04.12.2012 г., препратена на 10.12.2012 г. до регистрацията на чужденеца по реда на чл. 61, ал. 2 от ЗУБ на 25.03.2013 г. Приел е за безспорно, че това бездействие е извършено при и по повод на осъществяване на административна дейност. По отношение на съществуващата причинно-следствена връзка АССГ се е позовал на разпоредбите на Наредба № Iз-1201 от 01.06.2010 г. за реда за временно настаняване на чужденци, за организацията и дейността на специалните домове за временно настаняване на чужденци. Съгласно чл. 19, ал. 1 от тази наредба, когато чужденецът, настанен в СДВНЧ, подаде молба за особена закрила по ЗУБ, тя се изпраща незабавно на ДАБ. Допусната за разглеждане молба за закрила по ЗУБ е основание за освобождаване на чужденеца от СДВНЧ, съгласно чл. 20, т. 2 от Наредбата. Първостепенният съд е приел, че периода от подаване на молбата за закрила на 04.12.2012 г. до предаване на чужденеца на служители на ДАБ, съответно освобождаването му от СДВНЧ на 25.03.2013 г., след повече от три месеца е в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с незаконосъобразното бездействие на служителите на ДАБ. По отношение на реално претърпените вреди, АССГ е развил изключително подробни мотиви, в които се е позовал на Закона за администрацията и Конституцията, като е приел, че незаконосъобразната дейност на администрацията винаги е вредоносна и винаги има за резултат негативни душевни преживявания. Позовал се е на Обобщен доклад на Институт "Отворено общество" - София, като са цитирани конкретни текстове от доклада, така и на "Курс за обучение на служители в регистрацията на бежанци и центровете за задържане на бежанци в България", проведен от д-р Михаил Околийски /по данни от интернет/. Приел е, че както е посочил в исковата си молба чужденецът, отнемането му на свободата на придвижване, чрез настаняване в СДВНЧ е предизвикало у него огорчение, потиснатост и отчаяние, тъй като е потърсил в страната ни закрила от нарушаване на човешките му права, а вместо това фактически претърпял ограничаване на личната му свобода. Съдът е намерил тези доводи за основателни и най-вече за доказани и е достигнал до извод за наличие на реално претърпени вреди. Решението е неправилно. По отношение на твърденията за недопустимост на решението на АССГ и искането за обезсилването му, съдът намира тези доводи за неоснователни. Видно е от приложеното адм. д. № 2605/2013 г. на АССГ, че с определение № 4803 от 02.07.2013 г. съдът е разделил производството по искане с вх. № 7020 от 12.03.2013 г., като в едната част по отношение оспорване на неоснователното бездействие на ДАБ по чл. 257 от АПК е оставил без разглеждане искането и е прекратил производството по делото в тази част. По отношение предявеният на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е образувано ново административно дело, решението по което е предмет на настоящата касационна проверка. Тъй като съдът не е разгледал по същество жалбата срещу бездействието на административния орган, а на основание чл. 204, ал. 4 от АПК това е направено с контролираното решение, съдът намира, че обжалваното решение на АССГ е допустимо. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на ДАБ за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: незаконосъобразно фактическо бездействие на органите на ДАБ да извършат регистрация на ищеца по чл. 61, ал. 2 от ЗУБ и да открият лично досие на същия едновременно с подаване на молбата му за закрила за периода от подаване на молбата за закрила - 04.12.2012 г., респективно датата на препращането й в ДАБ - 10.12.2012 г. до 25.03.2013 г., която е датата на регистрацията му в ДАБ и откриването на личното му дело. В ЗУБ не е въведено задължение регистрацията на чужденеца по чл. 61, ал. 2 да стане едновременно с регистриране, по-точно входиране в деловодната система на ДАБ на молбата за закрила, както и никъде не е определен законов срок, в който тази регистрация да бъде осъществена. Особеното в настоящия случай е обстоятелството, че на чужденецът е наложена принудителна административна мярка - настаняването му в СДВНЧ. Освен ЗУБ, нормативно взаимодействието между ДАБ и органите на дирекция "Миграция" към МВР при такъв случай са уредени в Наредба № Iз-1201 от 01.06.2010 г. за реда за временно настаняване на чужденци, за организацията и дейността на специалните домове за временно настаняване на чужденци, както и в Наредба за отговорността и координацията на държавните органи, осъществяващи действия по прилагането на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18 февруари 2003 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна, Регламент (ЕО) № 1560/2003 на Комисията от 2 септември 2003 г. за определяне условията за прилагане на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, която е компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна, Регламент (ЕО) № 2725/2000 на Съвета от 11 декември 2000 г. за създаване на система "Евродак" за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Дъблинската конвенция и Регламент (ЕО) № 407/2002 на Съвета от 28 февруари 2002 г. за определяне на някои условия за прилагането на Регламент (ЕО) № 2725/2000 относно създаването на системата "Евродак" за сравняване на дактилоскопични отпечатъци с оглед ефективното прилагане на Дъблинската конвенция. АССГ е приел, че от разпоредбата на чл. 20, т. 2 от Наредба № Iз-1201 от 01.06.2010 г. следва, че след като е подадена молба за закрила и чужденецът не е освободен от СДВНЧ веднага, то вече е реализирано бездействие от служителите на ДАБ. Освен в ЗУБ и в цитираните два подзаконови нормативни акта, приложими за случая, не е въведен срок на регистрация по чл. 61, ал. 2 от ЗУБ. Още повече, че съгласно на чл. 1, ал. 2 от втората цитирана наредба - "от разпоредбите на наредбата не произтичат никакви права и задължения, които могат да бъдат ползвани пряко от или за чужденците, подали молба за статут". Няма данни по делото чужденецът да е предприемал някакви повторни действия по подаване на молба и да се възползва от правото, дадено с чл. 256 от АПК, за да оспори в 14-дневен срок неизвършването на фактическото действие от страна на служителите на ДАБ. В колизия с твърденията му за потиснатост и безпокойство е поведението му по отношение на тримесечното бездействие, за което той твърди, че е реализирано незаконосъобразно от ДАБ. Настоящият съдебен състав приема, че не е налице незаконосъобразно бездействие на административния орган или неговите служители при и по повод на административната им дейност. Не споделя мотивите на първоинстанционния съд, които не се основават на нормативен текст, а на житейски предположения. Дори да се приеме, обаче, че е налице незаконосъобразно фактическо бездействие на ДАБ, то и в този случай не са налице основания за ангажиране отговорността на държавата. Не се споделят изводите на АССГ, че са налице и останалите предпоставки за реализиране отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно да са настъпили вреди и те да са в пряка връзка с незаконосъобразното бездействие. Ищецът е следвало да докаже наличието на претърпени неимуществени вреди, тяхното конкретно проявление, реалното им изтърпяване, чрез конкретни факти и обстоятелства, за които да са събрани надлежни доказателства, както и причинноследствената им връзка с бездействието. Твърденията в исковата молба са общи и не са представени никакви доказателства за настъпването им, още по-малко за пряката им връзка с твърдяното бездействие на администрацията. Недопустимо съдът ги е доразвил със своя акт. Настоящият съдебен състав споделя, че е неправилно допускането на формалистичен подход при доказване на неимуществени вреди, както е приел и съдът на ЕС, но твърдението за настъпване на вредоносен резултат следва да бъде доказано в процеса с пълно и главно доказване, като тежестта за това е върху ищеца. В настоящия случай не са поискани и не са представени никакви доказателства в подкрепа на твърденията. Всички аргументи, посочени в решението на АССГ, свързани с въздействието върху човека при ограничаване правото му на свободно придвижване, както и характерните за човешката психика прояви са житейски обосновани, но за да са и правно обосновани, следва да са доказани. От събраните по делото доказателства не се установяват по несъмнен начин настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от бездействията на органите на ДАБ в изпълнение на административна дейност, поради което предявеният иск по чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е следвало да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Като не е съобразил това, АССГ е постановил неправилно съдебно решение, което е в нарушение на разпоредбите на материалния закон, необосновано е и следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Правният спор е изяснен от фактическа и правна страна, поради което настоящият съд може да го реши по същество, като отхвърли предявения от С. К. срещу ДАБ иск за присъждане на неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение