Решение № 9933 от 1.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4479/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт Кърджали срещу решение 51 от 25.03.2021 г., постановено по адм. дело 16 по описа за 2021 г. на Административен съд Кърджали, с което е отменено решение Ц2153-08-111 от 29.12.2020 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали и разпореждане Ц2140-08-203 от 01.10.2020 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Кърджали, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по нея, в едномесечен срок от получаването й, при съобразяване с дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените доводи за неправилно прилагане на чл. 68, ал. 3 от КСО във вр. с § 1, т. 12 от ДР на КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът С. Аптула от [населено място] [номер], общ. Кирково, е оспорил касационната жалба в писмена отговор и писмена молба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Кърджалийския административен съд е решение Ц2153-08-111 от 29.12.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Кърджали и потвърденото с него разпореждане Ц2140-08-203 от 01.10.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на С. Аптула е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО поради неизпълнение на условието за действителен осигурителен стаж 15 години. За да уважи жалбата, Кърджалийският административен съд е приел, че изслуженото време на наборна военна служба от 15.09.1973 г. до 01.11.1975 г. (2 години, 1 месец и 15 дни) представлява действителен осигурителен стаж. На основание чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП - отм.) във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от трета категория. Редовната наборна военна служба не е създавала трудово правоотношение, но тя е била законово задължение по силата на Закона за всеобщата военна служба (Обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г.). Лицата, подлежащи на наборна военна служба, не са имали правото на избор дали да отбият наборна военна служба или да упражняват правото си на труд в съответствие с трудовото законодателство, а точно напротив - при получаване на повиквателна работниците и служителите са били длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока на службата, или да прекратят трудовото си правоотношение. Пенсионният орган следва да зачете периода на наборната военна служба за действителен осигурителен стаж, след което да направи нова обоснована преценка за това дали са налице условията за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба съображения за постановяване на обжалваното съдебно решение в нарушение на материалния закон са неоснователни. На основание чл. 68, ал. 3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 09.01.1971 г. до 20.02.1973 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. Съгласно действащата към 15.09.1973 г. и към 31.12.1999 г. разпоредба на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от ІІІ категория. Наборната служба е задължителна и действителна служба във въоръжените сили (чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България, обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г.). Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия. В същия смисъл е сложилата се последователна и безпротиворечива съдебна практика - решение 6611 от 02.06.2021 г. на ВАС по адм. д. 4442/2021 г., VI о., решение 14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. 6444/2020 г., VI о., решение 12404 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. 6255/2020 г., VI о., решение 8978 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. 11473/2018 г., VI о., решение 266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. д. 2856/2018 г., VI о., решение 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. 6749/2018 г., VI о., с подробно цитирана съдебна практика, решение 15587 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. 13944/2017 г. и др. Като е отменил оспорените актове като незаконосъобразни и е изпратил преписката на пенсионния орган за ново решаване на въпроса при спазване на дадените задължителни указания, Кърджалийският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените за това производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,