Решение № 5068 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13450/2008 г.

Решение № 5068 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13450/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Кирил Боянов Калфин, в качеството му на началник на митница - Кюстендил, срещу решение № 925 от 5.09.2008 г. по адм. дело № 1522 по описа за 2008 г. на административния съд - София град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответните страни по касационната жалба - Славянка Наумова Милошова, Дафинка Георгиева Милошова и Лидия Георгиева Милошова не ангажират становище по нея. Заинтересуваната страна - директорът на РМД - София не ангажира също становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително касационно основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба и процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е било решение на началника на митница - Кюстендил под № 4409-0510 от 20.11.2006 г., потвърдено с решение № 4405-0003 от 8.02.2008 г. на директора на РМД - София, с което на Георги Стоилов Милошов е определено задължение за ДДС в размер на 788.00 лв., ведно с лихвата до окончателното му изплащане, в качеството му на наследник на Дафинка Спасова Милошова. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че наследодателят на лицето е оформил режим внос на употребяван пътнически автомобил марка "Пежо-394" на 29.07.2002 г. с митническа декларация ЕАД № 5500/4-4764 от посочената дата. Не е било спорно, че при този внос е ползвана преференцията за безмитен внос на автомобил за инвалид по чл. 4 от ПМС № 2/1993 г., във връзка с чл. 720, ал. 1, т. 1 от ППЗМ и чл. 721 от ППЗМ, както и че вносителят е починал на 13.06.2004 г. В хода на съдебното производство лицето Георги Стоилов Милошов също е починало, поради което като жалбоподатели са конституирани неговите наследници Славянка Наумова Милошова, Дафинка Георгиева Милошова и Лидия Георгиева Милошова. Съдът, за да обоснове решението си е обсъдил разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ЗМ, в която е предвидено, че случаите, в които се разрешава освобождаване от митни сборове при внос или износ се определят в Правилника за прилагане на закона за митниците. Анализирал е и разпоредбата на чл. 721 от този правилник, която предвижда, че вносът за пътнически автомобилни превозни средства, осъществяван от инвалиди за тяхна лична употреба, се освобождава от вносни митни сборове в съответствие с Постановление № 2/1993 г. на МС. Позовал се е и на чл. 753, ал. 1 от същия този правилник, в който е създадено ограничение за срок от три години от датата на вноса, стоките допуснати за безмитен внос да бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане за цели, различни от предвидените в съответните разпоредби. Обсъдил е и чл. 59, т. 1 от ЗДДС (отм.), съгласно която норма не се дължи данък при внос на стоки, когато се внасят помощни технически средства и съоръжения за инвалиди, включително леки автомобили с обем на двигателя до 100 к. с., внасяни от инвалиди с първа група инвалидност, като освобождаването от данък при вноса се извършва по реда за освобождаването им от мито. По делото не е имало спор за факти, като е отчетен и този че лицето е починало преди изтичане на 3-годишния срок, предвиден в чл. 753, ал. 1 от ППЗМ. Съдът е изложил доводи за противоречие в обжалвания административен акт, според който облекчението за безмитен внос на лек автомобил от инвалид се допуска само с оглед личната употреба, като след смъртта на същия не е налице условие за действие на облекчения режим и от този момент възниква вносно митническо задължение, с оглед изискванията на нормата на чл. 753, ал. 2 от ППЗМ. Според съда не е налице нито едно от хипотезите на цитирания подзаконов текст, в които изчерпателно са изброени правопораждащите факти на митническо задължение и между тях не е смъртта на вносителя - инвалид. Настоящият касационен състав намира, че е неоснователно възражението, че при последващо отпадане на предпоставките по чл. 721 от ППЗМ, във връзка с чл. 720, ал. 1, т. 1 от ППЗМ възниква ново вносно митническо задължение, след като правото на безмитен внос е било вече упражнено приживе от наследодателя - инвалид. В случаите на осъществен безмитен внос от лица - инвалиди на автомобил за лична употреба, вносно митническо задължение за наследниците би възникнало само в някоя от хипотезите на чл. 753, ал. 2 от ППЗМ, ако автомобилът е бил предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане в тригодишния срок от вноса. Случаят, в който правото на собственост преминава по наследство не е между изброените в този текст. Същото не представлява неизпълнение на едно от изискванията при ползване на митнически режим по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ, както твърди касаторът, понеже автомобилът е останал за лична употреба на универсалните правоприемници на инвалида. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила в тази част. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение,