Решение № 15715 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7302/2010 г.

Решение № 15715 от 20.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7302/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Вива 2000" ЕООД, гр. София, представлявано от Валя Петрова Петрова срещу решение № 105 от 29.03.2010 г., постановено по адм. дело № 879 по описа за 2009 г. на Административен съд В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 110900243 от 31.07.2009 г. на ТД на НАП Ловеч, потвърден с решение № 440 от 1.10.2009 г. на директор на Д"ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП относно определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди на м. 8 и 12 на 2008 г., както и м. 1. 2009 г. поради непризнаване на правото на данъчен кредит. Твърди, че решението е неправилно поради наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска решението да бъде отменено и да се постанови друго решение по същество на спора като се отменят атакуваните актове. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д"ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител я оспорва в представено по делото писмено възражение. Претендира заплащане на юристконултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е частично основателна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА № 110900243 от 31.07.2009 г. на ТД на НАП Ловеч, потвърден с решение № 440 от 1.10.2009 г. на директор на Д"ОУИ" В. Търново при ЦУ на НАП относно определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди на м. 8 и 12 на 2008 г., както и м. 1.2009 г. поради непризнаване на правото на данъчен кредит по доставки, визирани във фактури, издадени от "Софтстрой БГ" ЕООД. За да отхвърли жалбата съда е приел, че не са доказани всички предпоставки за признаване право на данъчен кредит за процесните периоди по фактури на посочения доставчик и конкретно не са били достатъчни доказателствата относно регистрацията на фискално устройство, както и въпреки наличието на договори, протоколи и други доказателства за извършване на услугите, то не било доказана реалността на доставките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Решението е частично неправилно по следните съображения: Съдът не е обсъдил съвкупно всички представени доказателства и поради това е направил незаконосъобразни изводи. Касационните оплаквания относно преценката на съда за протоколите за приемопредаване на извършената работа образец 19 и плащанията, както и счетоводната отчетност са основателни. Спорът е бил очертан относно наличието на предпоставки по ЗДДС за признаване на право на данъчен кредит за процесните периоди на 2008 и 2009 г. на дружеството по фактури, издадени от "Софтстрой БГ" ЕООД. Посочени са основания по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, чл. 69, ал. 1, т. 1 от с. з. и чл. 70, ал. 1. Процесните фактури са издадени през данъчни периоди на м. 8.2008 г., м. 12.2008 г. и фактури за м. 1.2009 г. и всички те са осчетоводени по дебит сметка 411, кредит сметка 703 и кредит сметка 4532. Налице са оборотни ведомост за 2008 г., опис сметки, партиди и статии, протоколи за приемане на декларации и дневници по ЗДДС, кореспонденции и т. н. Спорните фактури са издадени въз основа на договор от 14.май 2008 г., сключен между "Вива 2000" ЕООД, гр. Ловеч като "Възложител" и "Софтстрой БГ" ЕООД като изпълнител. Предметът на договора е очертан в т. 1 от него и включва - извършване на строителни и монтажни работи по вертикалната планировка на обекти на касатора, считано от 14.05.2008 г. до 31.12.2008 г. В т. 1.1. е предвидено, че предаването на изпълнените работи на обекта се установява с двустранно подписан констативен протокол съгласно действащите нормативни актове като се подписва от съставителите. Като в т. 2.3. е конкретизирано, че се съставят протоколи образец 19 и тогава се прави плащането - в срок до един ден. и издаване на данъчна фактура. Въз основа на този договор са издадени спорните фактури, които всички са придружени от протоколи образец 19. В във фактурите от 2008 г. - м. 8 и 12 са посочени и точно протоколите образец 19 по дата, въз основа на които са издадени, тъй като стойността на извършените от доставчика строителномонтажни услуги в някои от тях са били описвани в различни протоколи. Освен самите протоколи, във фактурите е описана и конкретната извършена работа, която съвпада по фактури и протоколи - те. същите не само са описани по стойност, но и по точен обем работа, поради което след като не е съществувало вменение относно визираното в самите фактури, е следвало да се направи сравнение между описаното във всяко едно доказателство. Всички тези данни съдът не е преценил надлежно с оглед на следните обстоятелства - представителя на ответника е оспорил в молба представените протоколи по отношение на тяхната автентичност, като е посочил, че подписите на част от тях не са на представляващия дружеството-доставчик - Божидар Борисов и макар в съдебните заседания да не е открито производство по оспорването им, те са били предмет на обсъждане от страна на съда в съдебния акт и на страните в техните становища, както и са събирани доказателства за това. В подкрепа на ползваните за своя страна доказателства, протоколи за извършени строителномонтажни работи, жалбоподателя е поискал и изготвяне на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, както и по делото са представени два броя декларации на бившия представляващ "Софтстрой БГ ЕООД", които не са били оспорени от другата страна. В тях се изнасят данни както за действително извършените СМР, така и относно факта на плащането им, макар и за това да има писмени доказателства и относно положените подписи от страна на изпълнителя. Следва да се вземат предвид и доказателствата, свързани с кадровата обезпеченост на дружеството възложител и на дружеството изпълнител, както и данните за наемане за някои дейности на подизпълнител "Римогард" ЕООД. Предвид тези доказателства в тяхната съвкупност и процесуалното поведение на страните следва да се отчете следното: По отношение на издадените две фактури през м. 1.2009 г. - № 1218/20.1.2009 г. и № 1221/23.1.2009 г. няма достатъчно доказателства относно извършването на строително-монтажни работи. На първо място в тези фактури не са посочени конкретно, както в останалите протоколите образец 19, въз основа на които се издават, тъй като това е изрично условие в договора. На второ място следва да се има предвид, че самият представител на изпълнителя признава, че протоколите образец 19 не са подписани него, макар и да твърди, че услугите са извършени и заплатени. Тъй като те са изрично необходими съгласно разпоредбите на ЗУТ за установяване на такъв вид услуга, то макар твърдението му в декларацията да е, че работите са извършени, то поради неспазване на посоченото правило и липсата на доказателство кой е подписал тези протоколи към процесните две фактури, то за тези услуги следва да се приеме, че не са извършени, поради което е налице основание по чл. 6 от ЗДДС вр. с чл. 70 от ЗДДС, поради липса на основна предпоставка, за признаване на правото на данъчен кредит. В случая в общ размер на 12442,36 лв. В тази част съдебното решение, където са възприети изводите на органите по приходите и е отхвърлена жалбата е правилно и следва да бъде оставено в сила. Относно останалата част претенцията за данъчен кредит по процесните фактури, извън описаните по-горе, следва да се има предвид, че са представени и събрани достатъчно годни доказателства, които да оформят извод, че действително са извършени строително-монтажни работи. Това са подробно разгледаните договор, фактури, протоколи образец 19, данни за кадрова обезпеченост, както и представените от доставчика пред органите по приходите доказателства относно счетоводното отразяване на процесните фактури, включително с плащането, всички те заверени със зелен печат на самите органи по приходите. Допълнително следва да се имат предвид и изготвените две експертизи, които допълват събраните по делото данни. По отношение на плащането следва да се имат предвид изготвената съдебно-счетоводна експертиза и представените касови бонове. Относно тях е представено свидетелство за регистрация на фискално устройство от 2.4.2008 г. на "Софтстрой БГ" ЕООД с подпис на органа по приходите и печат, както и договор № 923 от същата дата за гаранционно и сервизно обслужване на електронен касов апарат с фискална памет "Елит микро LT, със съответния идентификационен номер и гаранционна карта с имената и адреса на купувача и продавача. По представеното писмо от офис Люлин на НАП е записано само, че свидетелство не било заверено, а не, че такова няма ли не е подпечатвано или подписвано от органите по приходите. Т. е. дадената информация не е пълна. Като се анализират и вземат предвид всички тези данни може да се приеме, че е налице спорната предпоставка по чл. 6 от ЗДДС, т. е., че услугите са реално извършени. Поради което за получателя по доставките възниква правото на данъчен кредит и неправилно органите по приходите са го отказали с ревизионния акт в тази му част. Като е потвърдил ревизионния акт в посочената част съда е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и да се постанови решение по същество. С оглед изхода на делото на касатора се дължат разноски, за които са представени доказателства пред настоящата инстанция, както и по отношение на разноските за ответната страна следва да се присъдят такива по останалата част. По представените доказателства за разходи относно процесуално представителство, заключения на вещи лица и държавни такси, на дружеството се следват разноски в общ размер за двете инстанции на 10000 лв. За ответника по касационната жалба се дължат разноски в първата инстанция в неотменената част в размер на 500 лв. и предвид представителството пред настоящата инстанция в размер също на 500 лв. или общо 1000 лв. разноски, представляващи юристконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение