Решение № 1032 от 17.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4785/2008 г.

Решение № 1032 от 17.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4785/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. С решение от 6.07.2007 г. по гр. д. № 141/2006 г. на районен съд гр. Е., оставено в сила с решение № 221 от 24.03.2008 г. по гр. д. № 960/2007 г. на Софийски окръжен съд е отхвърлен иска, предявен от Р. "Р" срещу О. гр. Е. за собствеността и предаване владението на една търговска сграда с обща застроена площ 335 кв. м, построена в УПИ - ХIII от кв. 36 по плана на гара Е. П. Р. "Р" е подала касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон досежно изводите на съда за липсата на легитимация и правоприемство на страната на ищеца и правното основание за придобиването на собствеността С определение № 512 от 19.06.2009 г. касационната жалба е допусната до разглеждане. За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Спорът по делото е за собствеността на търговска сграда, построена в УПИ * ХIII кв. 36 по плана на гара Е. П. Според ищеца сградата е собственост на кооперацията, тъй като е построена с нейни средства през 1974-75 г. Спорът е възникнал поради записване на сградата и изземването й в полза на общината по реда на чл. 16 ЗС. За да отхвърли иска въззивният съд е изложил съображения, че липсват данни за правоприемство между Н. "Р", която е построила сградата и настоящия ищец Р. "Р" и на второ място, че поради отмяната й разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС не може да служи като придобивно основание за правото на собственост. Посочено е освен това, че ищецът няма учредено право на строеж, нито е могъл да придобие сградата по давност предвид забраната по чл. 86 ЗС и по всички тези съображения искът е отхвърлен. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение намира, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и на постоянната съдебна практика по приложението на чл. 2, ал. 3 ЗОбС, поради което следва да се отмени и да се постанови ново такова по съществото на спора с уважаване на предявения иск. Разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗОбС е в сила от приемането на Закона за общинската собственост през 1996 г. и гласи, че не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли 1991 г., включително и прилежащият терен. Отменена е с изменението на закона, публ. ДВ, бр. 101/2004 г. Разпоредбата има еднократно действие, което се е проявило по силата на закона, поради което настъпилите последици следва да се съобразяват при решаването на всички спорове във връзка с такова имущество, независимо кога се разглежда делото. Затова неправилно въззивният съд е отказал да разгледа претенцията, основаваща се на тази разпоредба, която по пътя на изключването обявява за собственост на кооперациите, а не на общините, сградите, построени със средства на кооперацията до 13.07.1991 г. Разглежданото придобивно основание има приложение в случаите, когато кооперацията, макар и да е строила със собствени средства, не е имала учредено право на строеж, и целта е да се преодолее действието на презумпцията по чл. 92 ЗС, според която сградата би станала общинска собственост. Разпоредбата не намира приложение и когато кооперацията е строила върху собствен терен. Тъй като по делото е безспорно установено, че сградата отговаря на условията да е построена до 13 юли 1991 г. със средства на кооперацията, следва да се признае, че тя е станала нейна собственост по силата на самия закон и неправилно е иззета от общината. Неоснователно е и другото съображение, послужило за отхвърляне на иска, а именно, че кооперацията - ищец не е правоприемник на кооперацията, която е построила сградата. Първоначалните данни са за регистриране на Н. "Р" в гр. Е. през 1970 г., на нейно име са и документите по строителството. Тези данни обаче не дават основание за се приеме, че става дума за две различни кооперации, тъй като останалите доказателства, включително и свидетелските показания и протокола за въвеждане на сградата в експлоатация през 1975 г. сочат, че в града има само една Р., и това е Р. "Р", че тя не е прекъсвала дейността и съществуването си и е била инвеститор на строежа на сградата. Представеното р. № 184 от 31.08.1989 г. на фирмено отделение на Софийски окръжен съд не е аргумент за липсата, а подкрепя тезата за идентичност на двете кооперации, тъй като от съдържанието на това решение, както и на протокола от годишното отчетно събрание за 1988 г. за дейността на кооперацията се вижда, че става дума за една и съща кооперация. Вписването не отразява създаването на нова кооперация, а промени в съществуващата, като новият номер на партидата се обяснява с това, че тя се открива в окръжния съд съгласно изменението на чл. 7, ал. 1 от Закона за кооперативните организации - публ., ДВ, бр. 46/1989 г., тъй като дотогава кооперациите са се вписвали в районния съд по тяхното седалище. По изложените съображения следва да се приеме, че е доказана и легитимацията на ищцовата кооперация, поради което искът е основателен и следва да се уважи. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1, 2 и 3 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение