Решение № 9918 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14112/2017 г.

Решение № 9918 от 19.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14112/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, подадена чрез юрисконсулт Д. Славова, против решение № 680 от 19.10.2017 г., постановено по адм. д. № 757/2017 г. по описа на Административен съд - Х.. С жалбата се сочи, че неправилно е прието, че е извършено нарушение на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето. Посочват се още касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - С. С., гражданин на Афганистан, чрез адв. В. Ставровска, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли решението, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Посочва, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено в частта му, с която е прието допуснато нарушение на правото на правна помощ на търсещото закрила лице по чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет) и да бъде оставено в сила в останалата част. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на С. С., гражданин на Афганистан, непридружен непълнолетен, решение № 10227/23.05.2017 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ, му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е посочил, че при постановяване на административния акт е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 6 и ал. 8 от ЗЗДет, защото от доказателствата по делото не е установено определеният и присъствал на интервюто социален работник да е изразявал становище или да е изготвил социален доклад за детето. Отделно от това, съдът е приел, че на чужденеца не му е било посочено, че има право на правна помощ. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението на Административен съд - Х., е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че при издаването на административното решение са допуснати съществени процесуални нарушения. От представените по делото доказателства безспорно е установено, че по подадената от С. С. молба за закрила се е развило административно производство по ЗУБ, по което са извършени всички дължими се по закон действия. Видно от материалите по делото, поради обстоятелството, че С. С. е непридружен непълнолетен, на него му е назначен особен представител по реда на чл. 25, ал. 1 ЗУБ - Заповед № 2664/02.11.2016 г. на кмета на О. Х., определяща Г. П., секретар на МКБППМП при О. Х., за представител на чужденеца. По искане на ДАБ, със Заповед № 2605-3838-5461/09.11.2016 г. на Агенция за социално подпомагане, Дирекция социално подпомагане - Харманли, е определена М. Н. - социален работник, да присъства на провеждането на интервюто на С. С.. Видно от приложените протоколи, социалният работник е присъствал и на двете интервюта с чужденеца. Настоящият състав не споделя становището на първоинстанционния съд за допуснати съществени процесуални нарушения при произнасянето на административния орган по молбата за предоставяне на закрила на непълнолетното лице С. С.. Съгласно чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, при всяко дело съдът или административният орган уведомява Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като представителят изразява становище или ако не се яви, представя доклад. Законът не изисква спазването на този ред и от административния орган, и от съда, поради което спазването на законовата разпоредба в една от двете хипотези е достатъчна, за да се счита, че интересите на детето са били охранени. Писмените доказателства по делото установяват, че на непридружения непълнолетен са били назначени представители и от О. Х., и от Дирекция "Социално подпомагане" - Харманли. Те са присъствали по време на интервютата пред административния орган. В съдебното заседание е присъствал представител на Дирекция "Социално подпомагане" - Харманли, който е приложил доклад по делото на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗдет Съдът е предоставил на чужденеца правна помощ и в съдебно заседание той е бил представляван от адвокат Ставровска. Всички тези факти водят до извод, че пред административния орган и пред съда са били спазени изискванията на разпоредбата на чл. 15, ал. 6 и ал. 8 от Закона за закрила на детето. При тези данни, касационният съдебен състав счита, че атакуваният административен акт е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Правилно административният орган е приел, че от изложените от С. С. причини за напускане на страната си по произход не се установява той да е бил лично преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение - чл. 8 ЗУБ. Същият е заявил, че не е бил арестуван и съден в страната си на произход, не е бил чл. на въоръжена групировка, спрямо него лично не е била отправяна заплаха и не му е било оказвано насилие. С. С. изрично е заявил, че преди на напусне Афганистан е пребивавал в гр. К., като единствената причина за напускане на страната му на произход е бедността в страната. От това следва, че към момента на напускане на страната си по произход, спрямо чужденецът не се доказва да се е осъществявало преследване под каквато и да било форма. В този смисъл основателен е изводът на ДАБ, че не са налице предпоставките на чл. 8 ЗУБ за предоставянето на бежански статут на С. С.. В допълнение следва да се посочи, че от така изложеното може да се изведе обоснован извод, че в процесния случай се касае за икономически мигрант, напуснал страната си и преминал през Пакистан, Иран и Турция в търсене на по-добър икономически живот. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя в случаите, когато чужденецът е напуснал или е принуден да остане извън държавата по произход, поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт, също така и когато в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказания или екзекуция, изтезания или нечовешко отношение или тежки лични заплахи срещу живота и личността му. Настоящата инстанция счита, че в Афганистан към настоящия момент липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква "в") от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква "д") от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В разглеждания случай, предвид разказаната бежанска история на чужденеца, не е установено същият да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Анализът на събраните по делото доказателства установява, че не са налице предпоставките на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ по отношение на С. С., гражданин на Афганистан. Предвид тези съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а жалбата на С. С. против решение № 10227/23.05.2017 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 ЗУБ, му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,