Решение № 13450 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6074/2012 г.

Решение № 13450 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6074/2012 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Вария "ЕООД с адрес за кореспонденция София, ул. "Ив. Вазов" № 36, представлявано от управителя Цветан Иванов Попов, против Решение № 1151 от 05.03.2012 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 3458 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт № 21001002634/14.10.2010 г., в частта, в която е потвърден с Решение № 529/24.03.2011 г. на Директор на Дирекция" ОУИ" при ЦУ на НАП, с която на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 09, 10, 11 и 12.2009, м. 01 и 02.2010 г. по доставки на "Михей-09" ЕООД, "Елшадай 2005" ЕООД и "Вас строй ресурс" ЕООД съответно в размер на 44 294,40 лв., 52 500 лв. и 53 000 лв., като въз основа на това е установен ДДС за внасяне за посочените периоди в размер на 149 932,90 лв. и съответни лихви при деклариран ДДС 1 114,73 лв.; въз основа на увеличение на финансовия резултат за 2009 г. със сумата 358 050 лв., на осн. чл. 26, т. 2 ЗКПО, са определени корпоративен данък и лихви в размер съответно на 35 255,50 лв. главница и 1 963,56 лв. лихви и са определени 2 208,09 лв. лихви върху невнесени авансови вноски за 2008 г. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи на административния съд относно липсата на доказателства за реалното извършване на доставките по процесните фактури само въз основа на ненамиране на доставчиците на декларираните данъчни адреси. Поддържа се, че не са взети предвид без основание съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи, които са установили извършването на фактурираните строителни и други услуги, в собствената на ревизираното лице водно-електрическа централа на р. Искър. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Василева, оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отхвърли жалбата на РЛ против РА в посочените части, административният съд приел, съобразявайки неоткриването на тримата преки доставчици на декларираните данъчни адреси, че реалното изпълнение на фактурираните строителни услуги не е доказано, защото макар те да са извършени в собствената на РЛ ВЕЦ /установено от съдебно-техническата експертиза/, не е доказано, че са извършени именно от въпросните доставчици, защото последните нямали доказани трудови и технически ресурси за изпълнение на доставките, тъй като липсвали съобщения по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда за представените трудови договори, нямало доказателства за изплатени суми по гражданските и трудовите договори и такива за квалификацията на използвания персонал. Затова законосъобразно, според съда, е отказано претендираното право на данъчен кредит и е увеличен ФР за 2009 г. и е определен корпоративен данък. Относно лихвите върху авансови вноски за 2008 г., съдът потвърдил констатациите в ревизионното производство, че вноските не са внесени в срок, поради което лихвите са правилно определени. 1.Решението е правилно в частта му относно лихвите върху невнесени авансови вноски, защото няма доказателства, че вноските са внесени в срок, а и в касационната жалба в тази част няма конкретни оплаквания. В тази част и в съответната му част за разноските решението следва да остане в сила. 2.В частта относно отказа на данъчен кредит по фактурите на "Михей-09" ЕООД съдебното решение е неправилно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и задължителната практика на Съда на Европейския съюз по дело С-142/11 и дело С-80/11 по тълкуването на разпоредби на Директивата по ДДС. В мотивите на съдебното решение на административния съд в тази част ясно е казано, което се основава на приетото без оспорване заключение на съдебно-техническа експертиза, че резултатът на процесните доставки по договор от 26.10.2009 г. за ремонт на машини и строителни работи с изпълнител "Михай-09" ЕООД и ревизираното лице като възложител, е наличен в собствената на лицето водно-електрическа централа "Вец Искра". След като първоинстанционният съд е приел реално наличие на предмета на тези доставки като получен от ревизираното лице, материално незаконосъобразен е изводът му за отказ на данъчен кредит по тези доставки само въз основа на липса на доказателства за технически и персонален капацитет на доставчиците да извършат услугите. Още повече, че в първоинстанционното производство са представени 10бр. граждански договора на лица, наети от доставчика за извършването на строително-ремонтни дейности на обекти на фирмата. В касационното производство е недопустимо да се правят нови фактически констатации, а и посочените такива относно наличието на предмета на доставките са обосновани със заключението на експертизата. Съгласно Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, при доказан предмет на доставките, на РЛ не следва да се възлага доказателствена тежест относно обстоятелствата по т. 61 от Решението, а именно: дали издателят на фактурата е ДЗЛ /в тази връзка и Решението от 22.12.2010 г. по С-438/09 Dankowski/; разполагал ли е със стоките, предмет на доставката; бил ли е в състояние да ги достави, изпълнил ли е задълженията си за деклариране и внасяне на ДДС; разполага ли с лиценз за индивидуален предприемач. Отделно от изложеното, настоящият състав на касационната инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд за некредитиране на представените трудови и граждански договори само защото са представени едва при съдебното оспорване на ревизионния акт. Посочените доказателства за частни диспозитивни и е следвало да се преценяват наред с останалите доказателства по делото. Решението в тази му, част, с която е отхвърлена жалбата против РА, в частта му, с която за данъчни периоди м. 12.2009, м. 01 и 02.2010 г. на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 44 294,40 лв. по фактури на "Михей-09" ЕООД и е увеличен финансовия резултат за 2009 със сумата 95 550 лв. - сумата на данъчните основи по двете фактури на този доставчик от м. 12.2009 г. и са определени съответни задължения за корпоративен данък по ЗКПО следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което РА бъде отменен в посочените части. Решението следва да се отмени и в съответната част за разноските, с която ревизираното лице е осъдено да заплати на Д"ОУИ" София юрисконсултско възнаграждение в размер над 2 982,67 лв. 3.Решението е правилно в останалата му част, с която е отхвърлена жалбата на ревизираното лице по фактурите на доставчиците "Елшадай 2005" ЕООД и "Вас строй ресурс" ЕООД. Освен фактурите, договори и приемо-предавателни протоколи, представени в съдебното производство, други доказателства за изпълнението на фактурираните доставки на услуги не са представени. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че доставките на услуги на "Елшадай 2005" ЕООД не са конкретизирани във фактурите. Съгласно договора между страните изпълнителят се е задължил за извърши почистване на терен и деривационен и изпускателен канал, за които дори няма данни къде се намират. Съдът е имал основание да съобрази, че плащането по фактурите е уговорено в брой, а в последствие са представени фискални бонове за доказване на плащане в брой, което противоречие не е обяснено по никакъв начин. Същото се отнася и за фактурата с издател "Вас Строй Ресурс" ЕООД и предмет "млянка". Наистина, в ревизионната преписка е налично Разрешение за ревизираното лице да извършва дейности по събиране, временно съхраняване, оползотворяване и предварително третиране на отпадъци, издадено от министъра на околната среда и водите. Съгласно договора от 05.08.2009 г. ревизираното лице е възложило на доставчика сепариране, миене и мелене на отпадъчна пластмаса от опаковки, като възложителят следва след приключването на договора да издаде фактура на изпълнителя за цялото количество отпадъчен материал, а изпълнителят - да му фактурира цялото преработено количество във вид на готова млянка. Доказателства за изпълнение на тези уговорки не са представени. Едва при съдебното оспорване на РА са представени протоколи за отделен отпадък и трудови договори на физически лица, наети при доставчика, но на длъжности, свързани със строителството. По разноските. В зависимост от уважената част на жалбата, на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в размер на 453,76 лв. На дирекция "ОДОП"София юрисконсултско възнаграждение, в зависимост от оставената в сила част на на РА не следва да се присъждат, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 и чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение