Решение № 11380 от 10.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5850/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на териториална дирекция Югозападна при Агенция Митници /сега Директора на Териториална дирекция Митница София, съгласно заповед ЗМФ-642 от 28.07.2021 г. на Министъра на финансите/, чрез гл.юрисконсулт В. Кожухарова, срещу решение 2484 от 13.04.2021 г. постановено по адм.д.9645 по описа на Административен съд София град за 2020 г. С атакуваното решение е отменено решение РЗМ-5800-347/32-206440/17.07.2020 г. на Директора на ТД Югозападна, потвърдено с решение Р-452/32-262468 от 09.09.2020 г. на Директора на Агенция Митници. С отмененото решение е определена нова митническа стойност на внасяните стоки от Оптик Сорс ЕООД и са му определени допълнителни публични държавни вземания, общо в размер на 1022.82 лв., от които мито в размер на 313.57 лв. и ДДС в размер на 709.25 лв., както и законната лихва върху тази сума. Според касатора постановеното съдебно решение следва да бъде отменено като постановено при наличието на всички касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Основно аргументите на касатора се свеждат до това, че неправилно първоинстанционният съд е постановил решението си в противоречие със събраните доказателства по делото. Декларираните цени на стока 1 - калъфи за очила от пластмасови листове, по подадената митническа декларация са по ниски от посочените справедливи цени, валидни за тях в Европейския съюз/ЕС/. Не съответстват на цените на сходни стоки, поради което са възникнали съмнения за декларираната митническа стойност. Проведена е административна процедура, като от дружеството са изискани доказателства за договорния характер на цените и е предоставено обезпечение. Въпреки извършените проверки от компетентните административни органи не е отпаднало съмнението относно декларираната от дружеството стойност на стоките и е издадено атакуваното решение РЗМ-5800-347/32-206440 от 17.07.2020 г. на Директора на ТД Югозападна/сега директора на ТД Митница София/. Според твърденията на касатора неправилно АССГ е приел, че административния орган не е обосновал и мотивирал административния акт, като е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила. След като с приложените към митническата декларация и в последствие представени писмени доказателства, не е установена реално договорена стойност на стоките и не е отпаднало съмнението на митническите органи, то те законосъобразно са променили декларираната митническа стойност на калъфи за очила от пластмасови листове и са определили допълнителни задължения на Оптик Сорс ЕООД. Въз основа на тези мотиви от касационната инстанция се иска решението да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, при съобразяване материалния интерес по делото. Ответникът Оптик Сорс ЕООД, в писмен отговор по касационната жаба и чрез процесуалния си представител, в проведеното открито съдебно заседание оспорва подадената касационна жалба, като намира същата за неоснователна. По подробно изложени аргументи, моли настоящият състав да я остави без уважение. Безспорно по делото са събрани доказателства, изслушани са две експертизи които установяват наличие на договорна цена. Постановеното решение е правилно и съобразено с установените факти както по административен, така и по съдебен ред, като по отношение на тях правилно е приложен материалния закон. Претендира присъждане на разноски, съгласно приложен списък на същите. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, но неоснователна. Първоинстанционното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Съдебният акт не страда от пороци по чл.209, т.3 от АПК , налагащи неговата отмяна и следва да се остави в сила, а подадената срещу него касационна жалба да бъде оставена без уважение. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените с нея отменителни основания, съобразно чл.218, ал.1 от АПК и чл.220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение на изискванията по чл.218, ал.2 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба инициирала настоящото производство е предявена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от лице разполагащо с процесуална легитимация, при наличието на правен интерес и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, с оглед на което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд София град е обжалвано решение РЗМ-5800-347/32-206440 от 17.07.2020 г. на Директора на ТД Югозападна /сега директора на ТД Митница София/, потвърдено с решение Р-452/32-262468 от 09.09.2020 г. на Директора на Агенция Митници. Оптик Сорс ЕООД е представило на митническия орган митническа декларация за доставка от Китай на стока калъфи за очила от пластмасови листове-7400 бр., която е вписана под 1. При извършените административни проверки е установено, че за стоки от същия вид със същия код по ТАРИК са декларирани по-високи стойности. За сравнение са използвани и оценки на групи месегни обобщени данни от СОМТЕХ/база данни на Евростат за подробна стати9скита на международна търговия със стоки/. Въз основа на извършениет проверки, е прието, че справедливата цена за ЕС на внасяните стоки от същата даръжава на изпращане за калъфи за очила от пластмасови листове е 22.02 лв. за килограм. След тази констатация от вносителя са поискани допълнително доказателства, които да обосноват вписаната в МД цена. Извършената проверка на счетоводната отчетност на дружеството не установява несъответствия между данните, декларирани в МД и данните от записите в отчетността. Представени са документи за извършено плащане по фактурата. Въпреки приложените доказателства и липсата на противоречие в тях митническите органи са приели, че митническата стойност следва да бъде определена по реда на чл.74, §2 от МК. Въз основа на фактическите установявания в хода на административното производство и събраните пред съда доказателства е прието, че административният акт е издаден от компетентен орган и в необходимата писмена форма, но при неправилно приложение на материалния закон. Според мотивите на съдебното решение съгласно чл.70, §1 и §2 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е тяхната договорна стойност. В нормата са посочени правилата, по които следва да се определи тази стойност. Когато по този ред не може да се определи договорната стойност се пристъпва към остойностяване на внасяните стоки по реда на чл.74 МК, като последователно се прилагат методите на §2 от същата норма от б.а до г. В тежест на митническите органи е при условията на приложимото общностно право, да докажат основателността на съмненията си и разликата в стойността на договорената цена на процесните стоки и тази която е заплатена. В конкретния случай, в хода на административното производство не са установени предпоставките за определяне на митническата стойност по реда на чл.74, §1 и 2 от МК. Съдът е приел, че от представената административна преписка е видно, че изисканите документи за обосновка на договорената стойност са представенни от вносителя своевременно, но не са съобразени от административния орган при произнасянето. Твърденията на дружеството, че незаконосъобразно е използван от митническия орган вторичен метод за определяне на митническата стойност се потвърждават и от изслушаните по делото експертизи. Според експерта има внасяни калъфи за очила и с по-ниска от договорената стойност в конкретния случай, като тя варира от 0.10 лв. до 0.81 лв. за периода на осъществения внос 2016 г. 2020 г. В заключението е изрично посочено, че от общо подадени 110 бр. декларации за същите стоки в този период 74 бр. са с по-ниска или приблизително равна на декларираната от дружеството стойност. Въз основа на горното решаващият състав на АССГ е приел, че не са били налице предпоставките установени в чл.140 от Регламент за изпълнение /ЕС/2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод и незаконосъобразно на дружеството са определени допълнително публични задължения произтичащи от задължения за мито и ДДС. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касаторът макар да твърди, че са налице всички касационни основания по чл.209, т.3 от АПК не обосновава конкретно нито едно от тях. При обжалването е описана подробно административната процедура проведена от митническите органи при издаване на административния акт. Не са посочени пороци на съдебния акт, освен обобщеното твърдение, че той е неправилен и постановен в противоречие с доказателствата. Настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК. Правилно е определен спорният по делото въпрос, а именно налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 г., като са разгледани хипотезите при които нормата е приложима. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) 952/2013). С оглед разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност на идентични или сходни стоки, посочени в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Въз основа на събраните по делото доказателства изводът на съда за липса на предпоставките за приложението на чл. 74, § 2, б. "б." от Кодекса е правилен. Митническите органи са длъжни, в хода на административното производство да установяват, че декларираната от вносителя митническа стойност не представлява договорната стойност на стоката. Митническите органи са се позовали формално на т.нар. основателни съмнения, като дори не са обсъдили приложените доказателства при подаването на митническата декларация и приложените в последствие от Оптик Сорс ЕООД. Само позоваването на данните от митническата информационна система и проучването на информацията за вноса в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи /MIS-IIIA/, COMTEХ и Тезей, на база сравнителен анализ и съпоставка между декларирана стойност на стоките на единица тегло, усреднена справедлива цена, не са достатъчни за обосноваване на т. нар. основателни съмнения. Както многократно е посочвал в решенията си ВАС за термина "основателни съмнения" няма хармонизирана дефиниция в Кодекса или в Регламента за изпълнение, проявлението му следва да се установява за всеки случай поотделно, предвид установените конкретни факти и обстоятелства по съответното дело. В обжалвания пред АССГ административен акт не са изложени каквито и да било мотиви защо се налага да бъде приложен приложен вторичният метод по чл. 74, § 2, б. б от Регламент 952/2013 г. и какви стоки са анализирани, за да бъде определена нова митническа стойност, различна от декларираната. В тази връзка следва да се посочи, че видно от заключението на приетата без оспорване от страните ССчЕ не може да се направи извод, че декларираната от титуляра на режима митническа стойност се различава от действително дължимото плащане. Нещо повече платена е точно сумата по издадената от продавача фактура и не съществуват информационни източници за извършено допълнително плащане или за наличие на непогасено задължение във връзка с продажбата на внесената стока. Липсата на мотиви на административния акт е съществено нарушение на изискванията за форма и е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност, тъй като препятства възможността да се извърши преценка за сходство на стоките, чиято стойност е послужила за определяне на митническата облагаема стойност на процесните стоки и в крайна сметка нарушава правото на защита на адресата на митническото решение. Приетото в Решението по дело С-291/15 на СЕС, на което се позовава касатора не променя изводите за липса на основание да бъде определена нова митническа стойност на процесните стоки. Решението се отнася до мотивирането на наличие на основателни съмнения за неприлагане на декларираната митническа стойност при прилагане на чл.181а от Регламент (ЕИО) 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността. В настоящото производство на тълкуване подлежи чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013г. при прилагане на вторичния метод за определяне на митническа стойност, поради което мотивите на постановеното от СЕС решение са неотносими към настоящия правен спор. По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд София град е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят дължимите разноски съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,