Решение № 4025 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10169/2014 г.
ВАСIII отделение08.04.2015 г.докладчик Румяна Лилова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ подадената от Христофор Христов Димов жалба срещу Решение № 441 от 27.06.2014 г. на Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект "Път II - 86 "Пловдив - Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на област Пловдив, в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждаваната част от имот № 25039 в размер на 0,094 дка, целият 4,093 дка, представляващ селскостопанска територия (земеделска земя с предназначение за неземеделски нужди), находящ се в землището на с. Крумово, ЕКАТТЕ 40004, община Родопи, област Пловдив, в размер на 409,00 лв. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4025 от 8.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10169/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба, подадена от Христофор Христов Димов, срещу Решение № 441 от 27.06.2014 г. на Министерски съвет на Република България (МС на РБ) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект "Път II - 86 "Пловдив - Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на област Пловдив, в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждаваната част от имот № 25039 в размер на 0,094 дка, целият 4,093 дка, находящ се в землището на с. Крумово, ЕКАТТЕ 40004, община Родопи, област Пловдив, в размер на 409,00 лв. Иска се увеличаване размера на обезщетението като се определи равностойно такова. Ответникът МС на РБ иска отхвърлянето на жалбата като неоснователна. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" също искат отхвърлянето на жалбата като неоснователна. По делото е постъпила писмена защита от процесуалния представител на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че е подадена от надлежна страна - адресат на решението на МС, в оспорената му част, и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение № 302 от 20.04.2012 г. на МС на РБ "Път II - 86, участък I - 8 - Асеновград" е обявен за обект с национално значение, който е обявен и за национален обект. На 12.06.2014 г. председателят на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е отправил искане, обективирано в такова с изх. № 04-19-89 от същата дата, до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие, относно отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавнa нуждa за изграждане на обект "Път II - 86 "Пловдив - Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на община Родопи, община Куклен и община Асеновград. Подробният устройствен план - парцеларен план на обекта е одобрен със Заповед № РД-02-15-3 от 16.01.2014 г. на министъра на регионалното развитие, обн. ДВ, брой 9 от 31.01.2014 г. На 20.06.2014 г. до МС на РБ е бил изпратен съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, с който е направено предложение за приемането на решение за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на обект "Път II - 86 "Пловдив - Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на област Пловдив. С Решение № 441 от 27.06.2014 г. на МС на РБ, прието на заседание по Протокол № 25 от 25.06.2014 г., за държавнa нуждa, за изграждане на обект "Път II - 86 "Пловдив - Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на област Пловдив, са отчуждени имоти и части от имоти, частна собственост, подробно описани в приложението към т. 1 от решението по местонахождение, вид, обща площ и подлежаща на отчуждаване такава, стойност на паричното обезщетение и собственици. Съгласно приложение към т. 1 от решението, в землище на с. Крумово, ЕКАТТЕ 40004, община Родопи, област Пловдив, се отчуждава имот по т. 14, собственост на Христофор Христов Димов, с № 25039, с площ на отчуждаваната част 0,094 дка и площ на целия имот 4,093 дка, при определен размер на паричното обезщетение 409,00 лв. Съгласно представено по делото Удостоверение за данъчна оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси, парцел 025039, находящ се в с. Крумово, с площ 94 кв . м. има данъчна оценка в размер на 204,50 лв. Изготвянето на оценителски доклад, определящ равностойно парично обезщетение за засегнатите от строителството имоти на обект "Път II - 86 "Пловдив - Асеновград" от км 14 + 860 до км 24 + 819 е възложена от Агенция "Пътна инфраструктура" на "Бачовска и синове" ЕООД на 19.03.2012 г. По аргумент от § 1а, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДС в случаите, когато е възможно, пазарната цена, трябва да е осреднената цена от цената на всички възмездни сделки с имоти, сключени в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и при условията на същата разпоредба. От посоченото в точка 1.2.2., във връзка с Приложение № 6 и таблица № 2 - 4 от оценителския доклад, оценката на имотите в землището на с. Крумово е изведена съгласно чл. 32, ал. 3 ЗДС и чл. 96, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДС (ППЗДС). Относно отчуждаемата част от процесния имот под № 14 съгласно посоченото в таблицата, оценката е 409,00 лв. В хода на съдебното производство е допусната, назначена, изслушана и приета без оспорване от страните съдебно - оценителна експертиза (СОЕ). Представено е заключение в два варианта (ведно с две приложения), изготвено от вещо лице, което отговаря на изискванията за оценител на имоти, посочени в § 1а, т. 3 ДР на ЗДС. При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, приема от правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 32, ал. 2 ЗДС, във вр. с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС (ред., ДВ, брой 105/2014 г.), равностойното парично обезщетение следва да се определи въз основа на осреднени цени от сделки, като осредняването се извършва въз основа на не по - малко от две относими сделки. Следователно, а и по аргумент от последната разпоредба, за определяне на пазарна цена са необходими поне две реално сключени сделки. В случая оценката по оспореното решение е формирана съгласно чл. 96, ал. 1 ППЗДС като за имот в строителните граници в устройствена зона за стопански дворове съгласно посоченото от вещото лице в приетата по делото СОЕ. По допуснатата и назначена СОЕ във връзка с оспорване размера на определеното парично обезщетение за процесния имот, е изготвено и прието заключение, което дава оценка като за имот в строителните граници по вариант първи, който съдът кредитира. Съгласно него равностойното парично обезщетение е в размер на 409,00 лв., тоест колкото е посоченият размер в Решение № 441 от 27.06.2014 г. По вариант втори от заключението на СОЕ, оценката е изготвена като за земя без променено предназначение и фактическо ползване на имота като нива съобразно чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС по причина липсата на пазарни аналози за определяне на цена по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4 от ДР на ЗДС. Съгласно този вариант размерът на дължимото обезщетение за отчуждаемата част от имота е даден в два подварианта - 77,00 лв. при неполивни условия, а при поливни условия - 109,00 лв. Доколкото оценката, възприета в оспореното решение на МС е определена на 409,00 лв., тоест съответна на изчислената от вещото лице по вариант първи на СОЕ, който се кредитира от съда, и е по - висока от тази съгласно вариант втори от заключението на СОЕ и в двата изготвени подварианта, жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. По причина гореизложеното и на осн. чл. 38 ЗДС, във вр. с чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,