Решение № 210 от 28.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6016/2015 г.

Решение № 210 от 28.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6016/2015 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба на Н. А. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на решение № 95/29.01.15 по г. д. № 5441/14 на Русенски районен съд – с което е допусната делба на недвижим имот /ап. № 6 в [населено място], находящ се на първи етаж във вх. В в бл. "К. М. ", [улица]/ между молителя и бившата му съпруга С. И. А. при квоти съответно 3/8 и 5/8. Твърди се, че Н. К. е узнал за решението на 25.04.15 при едно от завръщанията си от Германия - където работел от няколко години. На практика не му е било връчвано никакво съобщение или призовка-макар същите да са били оформени като връчени му лично. Съобщенията са били приемани от сина му, живущ на адреса, който, вероятно по уговорка и разбирателство с майка си С. И. А., не го е известявал. При това положение молителят е бил лишен от право на участие в процеса и не е могъл да защити интереса си в него. Иска се отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново гледане на Русенски районен съд. Ответната страна С. И. А. оспорва молбата – вкл. като просрочена и с твърдения, че молителят е бил надлежно уведомяван за приетите призовки и хода на делото. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, когато вследствие нарушение на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая молителят твърди, че е бил нередовно призоваван за образуваното делбено дело, вкл. и за постановеното съдебно решение по първата фаза на делбата, чиято отмяна претендира. Фактите във връзка с призоваването и уведомяването му са следните: На 16.09.14 С. И. А. е предявила искова молба срещу Н. А. К. за делба на съсобствен недвижим имот /ап. № 6 в [населено място], находящ се на първи етаж във вх. В в бл. "К. М. ", [улица]/. В изпратената до Н. К. призовка с препис от исковата молба и приложенията й е отразено, че е връчена лично на лицето на 10.11.14 г. Върху призовката за заседание на 26.01.15 са направени 2 отбелязвания: от 8.01.15-че по данни на съседка лицето не живее на адреса и апартаментът е необитаем, и от 13.01.15 - че е връчена лично на лицето срещу подпис. В проведеното на 26.01.15 съдебно заседание на Русенски районен съд Н. К. не се е явил и не е бил представляван. За постановеното решение № 95/29.01.15 за допускане на делбата /при квоти 3/8 за молителя и 5/8 за бившата му съпруга/ му е изпратена призовка с отбелязване, че е връчена лично на 9.02.15. Предвид непостъпване на жалби, с определение от 4.03.15 Русенски районен съд е приел, че решението е влязло в сила, и е насрочил първо съдебно заседание по втора фаза на делбата за 30.03.15. В изпратената до Н. К. призовка за същото е отразено, че му е връчена лично на 12.03.15. В заседанието той не се е явил и не е бил представляван, като е даден ход на устните прения и на делото по същество. За постановеното решение № 428/3.04.15 в изпратеното до него съобщение е отбелязано, че е връчено лично. В срока за обжалване е постъпила въззивна жалба от Н. К., в която се сочи, че от момента на образуване на делото лицето е било в чужбина и не е получавало никакви призовки в България. В. производство е спряно до приключване на настоящото дело. По повод горната жалба разглеждащият първоинстанционното дело районен съдия /В. К. / е подал сигнал до РП Р., изискани са обяснения от длъжностното лице, връчващо призовки /в които призовкарят е посочил, че при посещение на адреса е отворил мъж, който се е представил за Н. К., а впоследствие, след пускане на уведомление в пощенската кутия, е идвал и тя му е връчвала призовките лично – без да се усъмни, че това е търсеното лице/; образувана е пр. пр. № 2258/15 на РП Р., пр. № 3366000-2890/15 на ОДМВР Р., приключила с постановление от 30.07.15 за отказ за образуване на досъдебно производство. В постановлението е посочено, че е изяснено, че книжата са били получавани от А. К., син на Н. К. – който, като прочел при първото посещение на призовкаря, че книжата могат да се приемат и от близки, се представил за баща си и ги получил, а впоследствие се явявал и в БП за да получава останалите – като всички били оформяни като връчени лично. Отразено е, че след получаването на документите той незабавно уведомявал баща си, който живеел в Германия, чрез смс или телефонно обаждане. До момента на постановяване на решението за делбата поддържали контакти, но след това ги преустановили, като баща му като се върнал за кратко обжалвал решението за делбата. Видно от експертна справка, на 10.11.14 А. К. е изпратил съобщение до баща си, с което го уведомява, че бил получил искова молба от съда за апартамента, както и че имал един месец срок да се яви; на 6.11.14 отново му изпратил съобщение, че е получил уведомление за връчване на документи; били са и регистрирани обаждания от Н. К. към сина му на 19.04.15/2 бр/ и 22.04.15/1 бр. /; подписите за получател в процесните документи са били положени от А. К., а за "лично" – от Е. Н. – призовкар. При тези обстоятелства е прието, че макар формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление /чл. 308, ал. 1 НК/, процесното деяние не е такова, тъй като поради своята малозначителност неговата обществена опасност е явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. Въпреки, че не са били надлежно отразени трите имена и качеството на получателя, същият е изпълнил задължението си своевременно да уведоми за получаването им лицето, за което същите се отнасят, и Н. К. е бил в известност за заведеното от бившата му съпруга делбено производство. При тези обстоятелства следва да се приеме, че призоваването на Н. К. за проведените съдебни заседания и решението по допускане на делбата са били нередовни. Всички изпратени до него призовки и съобщения са били оформени като връчени му лично. Същевременно по делото е безспорно, че това удостоверяване е невярно и не съответства на действителното положение - Н. К. не е живеел в България и съобщенията са били приемани не от него, а от сина му - който се е представял за молителя. Отделно от изложеното, доколкото се твърди, че на практика съобщенията са били получавани от лице, което е близък на призовавания и би могло да ги получава срещу задължение да му ги предаде, ответната страна не установи по безспорен и категоричен начин наличието на надлежно уведомяване и предаване на всички приети призовки и съобщения – което е от решаващо значение в процес, основан на концентрационно начало и процесуални преклузии при несвоевременно извършване на процесуални действия. Съдържащите се констатации в постановлението за отказ за образуване на наказателно производство не обвързват гражданския съд. Отделно от това те касаят само две съобщения /от 10.11.14 и 6.11.14 г. / и три регистрирани обаждания от Н. К. към сина му (две на 19.04.15 и едно на 22.04.15 - с неясно съдържание), които сами по себе си не биха могли да обосноват надлежно уведомяване за/предаване на, всички изпратени призовки и съобщения-на дати и със съдържание и приложения съобразно посоченото по-горе. За установяване факта на надлежното уведомяване на Н. К. по искане на ответната страна й е допуснат един свидетел - като впоследствие искането за разпита му е било оттеглено и той е бил заличен. При това положение твърдяното от С. А. обстоятелство остава недоказано, респективно трябва да се приеме, че молителят не е бил надлежно призоваван и уведомяван за образуваното делбено производство и постановеното решение в първата му фаза. При тези обстоятелства правото му на участие в процеса е било нарушено. Налице е основанието на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК и атакуваното решение следва да бъде отменено. Делото трябва да бъде върнато на първоинстанционния съд за новото му разглеждането от фаза връчване на препис от искова молба и приложения. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,