Решение № 15070 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11086/2009 г.

Решение № 15070 от 9.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11086/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Валентин Иванов Ненов против решение № 913 от 1.07.2009 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело № 517/2009 година. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор ПП-КАТ при ОДП - Пловдив, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - Пловдив е отхвърлил жалбата на Валентин Иванов Ненов против заповед № 6570/25.06.2008 г., издадена от началника на сектор ПП-КАТ при ОДП - Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата, му е наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС. Съдът, след като е обсъдил данните по административната преписка е приел, че са налице фактическите основания по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за налагане на обжалваната ограничителна мярка - при извършена проверка на 25.06.2008 г. от служители на ПП-КАТ, жалбоподателят в качеството на водач на МПС е отказал да бъде проверен за употреба на алкохол с техническо средство. За констатираните нарушения на правилата за движение по пътищата, в т. ч. за отказа да бъде проверен за наличие на алкохол в кръвта, на Ненов е съставен АУАН и е издадено НП № 6570/21.07.2008 г., както и с обсъжданата заповед, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП му е отнето временно свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността му. Съдът е счел за неоснователни възраженията на оспорващия, че свидетелството за управление е иззето незаконосъобразно близо половин година по-късно, считано от момента на установяване на нарушенията по ЗДвП, а не към датата на съставяне на АУАН и издаване на заповедта за налагане на ПАМ. В тази насока е изтъкнал, че мярката е породила действие от момента на фактическото изземване на свидетелството за управление, от когато е започнал да тече 6-месечният срок по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП за прилагането й. При тези съображения, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяната й. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване се прилага принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установен по надлежен ред отказ на водача да бъде проверен с техническо средство за наличие на алкохол в кръвта. В конкретния случай, нарушението на жалбоподателя е констатирано със съставен акт за установяване на административно нарушение от съответните компетентни длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не е опровергал констатациите в акта с допустимите процесуални способи в хода на административното и съдебното производство, поради което съдът правилно ги е кредитирал и въз основа на тях е извел законосъобразен извод, че е налице фактическият състав по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП за налагане на процесната ограничителна мярка. Ето защо, доводите в касационната жалба за постановяване на решението в противоречие с материалния закон са неоснователни. Основните оплаквания, релевирани в нея - относно момента на фактическото изземване на свидетелството за правоуправление, са били предмет на обсъждане от първоинстанционния съд и аргументирано са отхвърлени като неоснователни. Съдът правилно е посочил, че след като заповедта е издадена от компетентен орган, при наличие на законовите изисквания за налагане на ограничителната мярка към момента на постановяването й, привеждането й в изпълнение в по-късен момент не съставлява основание за отмяната й. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховния административен съд,