Решение № 5002 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8631/2018 г.

Решение № 5002 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8631/2018 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Иванова, чрез пълномощник адв. Христов, срещу решение № 1030/14.05.2018 г., постановено по адм. дело № 428/2018 г. по описа на Административен съд – Варна. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение. Ответникът – директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна /ДСП/, не изразява становище по депозираната касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Развити са съображения, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С процесното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на В. Иванова срещу заповед № СЗПД/Д-В/152/15.01.2018 г. на директора на ДСП – Варна, в частта, в която е разпоредено месечната помощ по чл. 8д, ал. 1 и ал. 7 от ЗСПД, в размер 350 лева за детето Д. Г., да се изплаща от 01.01.2018 г. Спорен от правна страна е въпроса досежно началния момент, от който следва да се отпусне помощта по чл. 8д ЗСПД. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е законосъобразна, като постановена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е съобразена с материалния закон и неговата цел. Изложени са подробни мотиви, че в конкретния случай началната дата за изплащане на помощта по чл. 8д от ЗСПД за детето Д. Г. е правилно определена от административния орган. Прието е, че след постановеното ЕР на НЕЛК № 0657 от 09.10.2017 г., за жалбоподателката е бил налице тримесечен срок, изтичащ на 09.01.2018 г., в който е следвало да подаде своето заявление за семейна помощ по чл. 8д от ЗСПД, за да може да бъде определена начална дата на помощта една година назад от подаване на заявлението. Видно от доказателствата събрани по делото, се установява, че заявлението е подадено, но след изтичане на срока – на 10.01.2018 г. Съдът извежда, че регламентираният в закона тримесечен срок е преклузивен и е достатъчно дълъг за да се реализира правото на социална помощ. При неупражняването на същото в рамките на указания срок, следва началната дата на отпускане на семейната помощ да е тази по чл. 8д, ал. 7 ЗСПД, а именно – началото на месеца, през който е подадено заявлението декларация, до изтичане на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция /т. е. инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореното решение на административния орган и на обуславящите ги такива/ решаващият съдебен състав извежда обоснован извод за законосъобразност на процесния административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие, че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. В чл. 8д, ал. 7 от ЗСПД е регламентиран срока, за който се отпуска месечната помощ по ал. 1 – от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичане на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. В нормата на чл. 8д, ал. 8 на същия закон е предвидена възможност за отпускане на месечната помощ от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, но при условие, че то е подадено в тримесечен срок от датата на решението, която предпоставка в случая не е налице. Волята на законодателя в последната цитирана разпоредба е за меродавен момент, от който тече обсъждания тримесечен срок, да се счита датата на издаване на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. Изложеното налага извод, че началната дата на помощта правилно е определена от административния орган като дължима от 01.01.2018 г., а претенцията на В. Иванова за отпускането й от по по-ранен момент е неоснователна. Доводите изложени в касационната жалба относно наличието на хипотеза на сезиране на некомпетентен орган в срок, обуславяща спазване на законоустановения срок, в случая са неоснователни. Видно от удостоверение изх. № 0302-УД-0295#1/19.04.2018 г., издадено от Дирекция "Социално подпомагане" – Вълчи дол, жалбоподателката Иванова не е депозирала заявление – декларация по реда на чл. 8д, ал. 1 ЗСПД или по друго нормативно основание в дирекцията за детето Д. Г. ЕГН [ЕГН] в периода 01.10.2017 г. – 10.01.2018 г. През месец ноември 2017 г. при посещение в ДСП – Вълчи дол, ИРМ – Суворово клиентката е консултирана да посети ДСП – Варна, тъй като е с променен настоящ адрес от 28.09.2017 г., а съгласно чл. 2, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца, в сила от месец май 2017 г., заявлението – декларация се подава по настоящ адрес на лицето. За пълнота на изложението следва да се добави, че в настоящия случай, не е приложена нормата на чл. 31, ал. 3 от АПК, тъй като жалбоподателката не е депозирала своето заявление-декларация пред ДСП - Вълчи дол, в преклузивния тримесечен срок. От издаденото удостоверение от ДСП – Вълчи дол се установява, че Иванова е посетила ДСП - Вълчи дол, но няма данни същата да е депозирала своето заявление там. Жалбоподателката е била посъветвана да подаде заявлението си пред ДСП – Варна поради факта, че същата е с нов настоящ адрес, но това не означава, че и е било отказано заявлението да бъде прието. Въз основа на тези данни, както и останалите събрани доказателства по делото, административният съд извежда правилен извод, че подаденото заявление – декларация е извън тримесечния срок, поради което помощта следва да бъде отпусната от началото на месеца, през който е подадено. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,