Решение № 15276 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8046/2018 г.

Решение № 15276 от 10.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8046/2018 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по подадена касационна жалба от "Ванини" ООД, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Д." ..№..., представлявано от управителя В. М., чрез адв. И. А., срещу Решение № 918/02.05.2018 г. постановено по адм. дело № 3511 по описа на административен съд В. за 2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-03000317001252-091-001 от 15.09.2017 година на органи по приходите при ТД НАП В., потвърден с Решение № 420 от 08.12.2017 година на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП – В.. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложените оплаквания се свеждат до неправилна преценка на доказателствата по делото, оспорено е наличието на основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК по съображения, че органите по приходите не са извършили анализ на обстоятелствата по т. 1-16 ,чл. 122 ал. 1 ДОПК. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт изцяло. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът - директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", гр. В., чрез процесуалния си представител гл. юрк. В. И. оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, съдът приема следното: С оспорения ревизионен акт на "Ванини" ООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 01- м. 07, м. 09, м. 11 и м. 12. 2014 година, м. 03. 2015 година общо в размер на 43520. 49 лева главница и 12111. 07. лева лихви за забава, както и корпоративен данък по ЗКПО за 2015 в размер на 1021. 09 лева главница и 151. 22 лева лихви. В частта по ЗКПО в хода на ревизията при анализ на представените хронологични регистри на сметка 501 /каса/ е установено, че в касата на дружеството са постъпвали парични средства в размер на 120 000 лв за 2014 г. и 120 000 лв. за 2015 г. с основание "вноска" и са били отразявани по сметка 107 /сметка на собственика/. Органите по прихода са изискали писмени обяснения и са събрали доказателства, подробно описани в обжалваното решение. Като краен резултат е прието, че съдружниците не са разполагали с налични парични средства, които биха могли да предоставят в касата на "Ванини" ООД към датата на осчетоводените парични вноски. В частта по ЗДДС на дружеството са начислени допълнителни задължения за неотчетени продажби. Предвид установените данни за укрити приходи по реда на чл. 122 от ДОПК е определена данъчната основа по реда на чл. 122 от ДОПК, а именно; стойността на внесените парични средства от съдружниците в касата на дружеството. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата изцяло. За да постанови този резултат съдът е описал подробно констатациите на органите по приходите и е обосновал извод за законосъобразност на ревизионния акт като издаден от компетентен орган, при спазване на формата по чл. 120 ДОПК и без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Решението е правилно постановено Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на ревизионния акт, като е изложил по мотиви по всички критерии за законосъобразност в съответствие с чл. 160, ал. 2 ДОПК. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на ревизионния акт, като е изложил по мотиви по всички критерии за законосъобразност в съответствие с чл. 160, ал. 2 ДОПК. Възраженията в касационната жалба са поддържани и в първоинстанционното производство, като съдът в обжалваното решение е дал аргументиран отговор на всяко от тях. Изложените съображения кореспондират с доказателствата по делото, поради което следва да бъдат споделени, без да се повтарят. Спорът между страните се свежда до наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ДОПК за определяне на облагаема основа по особения ред, предвиден в разпоредбата на чл. 122 от ДОПК, като се концентрира върху въпроса за наличието на укрити приходи от страна на ревизираното лице и относно възможността от воденото в дружеството счетоводство да се установи основата за данъчно облагане. Както доказателство за наличие на основанията за преминаване към особения ред на ревизия, без да начисляват данък върху тях, органите по прихода установяват, че са налице неосчетоводени при касатора фактури, издадени от регистрирани по ЗДДС лица. От ангажираните от доставчиците доказателства се установява, че по спорните фактури е извършено разплащане от жалбоподателя, както и че приходите са отразени в счетоводствата им. От дадените писмени обяснения от доставчиците и от представените от тях доказателства безспорно се установява, че процесиите фактури обективират реално извършени доставки на стоки. Поради изложеното органите по приходи са приели, че след като процесиите фактури не са намерили отражение в счетоводството на жалбоподателя и няма установени липси и/или излишъци на материални запаси, то логично следва извода, че стоката по процесиите фактури е продадена без да са отчетени приходи от нея. Следва да се подчертае също така, че горното твърдение се подкрепя и от установеното в хода на ревизията по отношение счетоводната отчетност на дружеството. Според оспореният РА възприетият начин за изписване на материалните запаси /стоки/, след отчитане на наличните в края на годината, не осигурява синхронизирано аналитично и синтетично счетоводно отчитане в тази част и води до нарушаване на принципа за честно представяне на финансовия отчет. Непосочването на конкретни количества изписани стоки по видове артикули не дава възможност да се проследи правилно стоковия поток на дружеството и да се установи точното количество реализирани стоки, а от там и възприетата търговска надценка в работата на дружеството. Водената от процесното дружество отчетност позволява в официалните счетоводни отчети да се показва изписване на големи отчетни стойности на продадените стоки за сметка на ниска търговска надценка, респ. да се манипулират счетоводните отчети. Следователно правилно административния орган е приел, че е налице и друго основание за преминаване на ревизията по аналог - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството, а воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане съгласно чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. Предвид посоченото и при условие, че остава недоказана тезата на съдружниците, която подробно е коментирана в обжалваното решение, че са разполагали със средствата внесени в касата на дружеството през 2014 г. и 2015 г. правилно е решението на АС В. с което се е отхвърлена жалбата на ревизираното дружество. По тези съображения, настоящият състав преценява, че решението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация в размер на 5328. 02 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,