Решение № 672 от 4.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 759/2010 г.

Решение № 672 от 4.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 759/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по жалбата на подсъдимия Я. С. Т. - чрез защитника си адв. Елдъров, против решение № 211 от 21.10.2010 г. по внохд № 345/2010 г. на Пловдивски апелативен съд. Касационната жалба съдържа формално оплакване за допуснато нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в свързване на деянието от двете съдебни инстанции с разпространение на наркотици, с което е утежнено процесуалното положение на подсъдимия, след като няма такова обвинение, и то с цел да се мотивира отказа за приложението на чл. 66 НК. Основно се оспорва справедливостта на наказанието, без неговото приложение, след като всички предпоставки са налице. Не отчетено в достатъчна степен, здравословното състояние на дъщеря му, за която трябва да полага грижи и е изтърпял част от наказанието като предварително задържане по делото. Прави се искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждани, или се приложи условното осъждане, като по този начин могат да се реализират целите на чл. 36 НК. В съдебно заседание договорните защитници поддържат жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. ВКС на РБ, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 67 от 09.06.2009 г. по нохд № 2054/2010 г., Пловдивски окръжен съд е признал подсъдимия Я. С. Т. за виновен в това, че на 26.11.2009 г. в гр. Пловдив, придобил и държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество "кокаин"-94.164гр., с процентно съдържание на активен компонент 51%-на стойност 11 299.68 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 3, 4 и чл. 58а , вр. с чл. 55, ал. 1, и ал. 3 НК е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален "общ" режим в затворническо общежитие от открит тип. С обжалваното решение присъдата е потвърдена. Върховният касационен съд като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред първата инстанция е протекло при условията на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият Т. е признал изцяло фактите изложени в обвинителния акт и се съгласил да не се събират нови доказателства. Налице е валидно самопризнание на подсъдимия, разяснени са му последиците от него и той е манифестирал, че ги съзнава и е съгласен с тях, както и правилно е извършена преценката по чл. 372, ал. 4 НПК. При постановяването на осъдителната присъда са обсъдени и решени въпросите по чл. 301 НПК. Касационната жалба е копие на въззивната със същите доводи и възражения. Те са били обсъждани от въззивната и по реда на чл. 339, ал. 2 НПК и с пълно основание е отказано да бъдат уважени. В тази насока са изложени убедителни съображения на л. 3, абз. посл. и на л. 4 от решението. Правилно е отхвърлено основното искане за приложението на чл. 66, ал. 1 НК. Констатирани са отегчаващи отговорността обстоятелства /като вида и чистотата на наркотичното вещество, неговото количество и стойност, възможността при неговото разпространение да увреди здравето на много лица/, които определят завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца и са основание да се приеме, че само с ефективното изпълнение на наказанието лишаване от свобода могат да бъдат изпълнени целите на наказанието визирани в чл. 36 НК. Поради липса да други доводи в жалбата които да бъдат обсъждани и намерят отговор, решението като правилно и законосъобразно следва да остане в сила. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,