Решение № 13114 от 4.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1938/2015 г.

Решение № 13114 от 4.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1938/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от началник отдел "Местни приходи" при община Монтана срещу решение № 658 от 22.12.2014 г. постановено по адм. дело № 477 по описа за 2014 г. на Административен съд (АС) - Монтана. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, сочи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на закона, съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че издаденият на дружеството акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 710 от 22.08.2014 г. не е в противоречие с решение № 5605 от 24.04.2014 г. постановено по адм. дело № 9633 по описа за 2013 г. на Върховния административен съд (ВАС). С посоченото решение е отменен АУЗД № 19 от 15.01.2013 г. на орган по приходите в община Монтана, с който на "Огоста" АД за периода 1.01.2008 г. - 31.12.2010 г. са определени такса за битови услуги и лихви в размер на 65 931, 82 лв. При постановяване на решението съдът е приел, че от страна на община Монтана не е доказано престиране на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване за конкретния период. Това, че по делото не са представени доказателства за престиране на услугите или съдът е преценил, че същите са недостатъчни, не означава, че ако действително такива са предоставяни за периода посочен в акта, то не би могъл да се издаде друг такъв. При издаването на акта органът по приходите е действал в съответствие с целта, която се преследва от закона, а именно - събиране на невнесени в срок задължения от "Огоста" АД. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което оспорения административен акт да бъде потвърден. Ответникът - "Огоста" АД, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба, по съображения изложени в депозирани по делото писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на АУЗД № 710 от 22.08.2014 г. на старши експерт "Местни приходи" в отдел "Местни приходи" при община Монтана, потвърден с решение № 8 от 30.10.2014 г. на началник отдел "Местни приходи" при община Монтана, като противоречащ на влязло в сила решение № 5605 от 24.04.2014 г. постановено по адм. дело № 9633 по описа за 2013 г. на ВАС и е осъдил община Монтана, да заплати на "Огоста" АД разноски по делото в размер на 50, 60 лв. За да постанови решението си съдът е изложил, че от приложените по делото доказателства се установява, че "Огоста" АД е собственик на деклариран от него недвижим имот: терен от 113 573 кв. м., представляващ земя и производствени сгради - поземлен имот с идентификатор 48489.5.159 по кадастралната карта, намиращ се в Индустриалната зона на гр. Монтана, с партиден № М 050433. С АУЗД № 19 от 15.01.2013 г. на орган по приходите при община Монтана, потвърден от горестоящия административен орган, за посочения имот, е начислена такса битови отпадъци (ТБО) и лихви на дружеството за периода 1.01.2008 - 31.12.2010 г. в общ размер на публичното задължение от 65 931, 82 лева. С решение № 5605 от 24.04.2014 г. постановено по адм. дело № 9633 по описа за 2013 г. на ВАС, е отменено решение № 359 от 29.05.2013 г. постановено по адм. дело № 199 по описа за 2013 г. на АС - Монтана, като е отменен и АУЗД № 19 от 15.01.2013 г. на орган по приходите при община Монтана. В мотивите на решението съставът на ВАС е приел, че акта е материално незаконосъобразен и е решил по същество административно-правния спор, като е приел, че дружеството не дължи ТБО и лихви върху главницата за целия период 1.01.2008 - 31.12.2010 г. С АУЗД № 710 от 22.08.2014 г. на старши експерт "Местни приходи" в отдел "Местни приходи" при община Монтана, потвърден с решение № 8 от 30.10.2014 г. на началник отдел "Местни приходи" при община Монтана, органът по приходите е приел, че "Огоста" АД дължи ТБО и лихви за периода 1.01.2009 - 31.12.2009 г. в размер на 16 458, 32 лв. главница и 7 858, 94 лв. лихви или общо 24 317, 26 лв. При така установеното съдът е приел, че обжалваният акт е нищожен, тъй като е издаден в противоречие с влязъл в сила съдебен акт. В мотивите на влязлото в сила решение № 5605 от 24.04.2014 г. постановено по адм. дело № 9633 по описа за 2013 г. на ВАС, е прието, че АУЗД № 19 от 15.01.2013 г., с който е определено задължение на търговското дружество за ТБО за целия период 2008 г. - 2010 г. е материално незаконосъобразен. Съдът е констатирал, че липсва елемент от фактическия състав на задължението за ТБО - непрестиране от общината на услугите по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В решението липсва указание за изпращане на преписката на административния орган за издаване на нов акт с друго съдържание. С оспорения АУЗД № 710 от 22.08.2014 г. е определил ТБО и лихви за 2009 г. - част от периода 2008 - 2010 г., за който, с влезлия в сила съдебен акт е признато, че дружеството-жалбоподател не дължи ТБО. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК решението на ВАС има сила по отношение на всички правни субекти. С постановяване на АУЗД № 710 от 22.08.2014 г. приходния орган не се е съобразил с влязлото в сила съдебно решение, което представлява основание за обявяване на нищожност на същия, на основание чл. 177, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Решението е правилно. Съгласно нормата на чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК, ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. Това действие се поражда от разпоредителната част на съдебния акт, която е обективирана в диспозитива. Според чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго, а съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК актовете на административния орган, постановени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. В случая законосъобразността на определените с АУЗД № 19 от 15.01.2013 г. задължения за ТБО и лихви за периода 1.01.2008 г . - 31.12.2010 г., за притежавания от "Огоста" АД недвижим имот с партиден № М 050433 е била проверена със съдебно решение № 5605 от 24.04.2014 г. постановено по адм. дело № 9633 по описа за 2013 г. на ВАС, което е влязло в сила. С оглед гореизложеното, както административният орган, така и съдът, са обвързани от констатацията, направена в диспозитива на решението, относно недължимост на ТБО и лихви от дружеството, включително за периода 1.01.2009 г . - 31.12.2009 г. Така постановеното съдебно решение не може да бъде игнорирано от административния орган издал втория АУЗД. Това следва от възприетия принцип за стабилитет на влезлите в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Поради това постановеният от административния орган втори АУЗД № 710 от 22.08.2014 г., с който отново е решен въпросът за задълженията на дружеството за ТБО, за същия имот и период, е нищожно, като постановено в противоречие с влязлото в сила съдебно решение, с което въпросът за дължимостта им е вече разрешен. Преценката на органа за извършване услугите по чл. 62 от ЗМДТ, съответно - за дължимост на определените с АУЗД № 710 от 22.08.2014 г. суми за ТБО за 2009 г., е ирелевантна за силата на присъдено нещо и за задължителното, по силата на закона - чл. 177, ал. 1 от АПК, действие на влязлото в сила съдебно решение. Съществуването на фактическите обстоятелства довело до установяване на задължения на дружеството за ТБО е следвало да бъде установено във вече приключилото съдебно производство по издадения предходен АУЗД. Като е достигнал до извод за нищожност на втория АУЗД, първоинстанционният съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение