Решение № 8427 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15180/2012 г.

Решение № 8427 от 13.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15180/2012 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "БГ Пласт 07 " ООД гр. Бургас, представлявано от Гинка Панайотова Бояджиева, против Решение № 1712/24.10.2012 г. постановено по административно дело № 824/2012 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично общинско вземане № АУ 002540 от 29.11.2011 г. издаден от орган по приходите при Община Бургас, в частта относно установените на дружеството задължения за такса битови отпадъци за 2009 г. и 2010 г. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният административен акт бъде отменен като незаконосъобразен. Ответникът - Директорът на дирекция МПДТР при община Бургас, редовно призован, не е представляван и не е изразено становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от процесуално легитимирана страна, участник в първоинстанционното производство, имаща интерес от обжалване на постановения акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, жалбата е неоснователна. С оспореното решение Административен съд - Бургас е отхвърлил жалбата на "БГ Пласт 07 " ООД гр. Бургас, представлявано от Гинка Панайотова Бояджиева, против Акт за установяване на публично общинско вземане № АУ 002540 от 29.11.2011 г. издаден от орган по приходите при Община Бургас, в частта относно установените на дружеството задължения за такса битови отпадъци за 2009 г. и 2010 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваният АУЗТБО е издаден от компетентен орган по чл. 9б, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), при спазване на изискването за форма. Обосновал е извода, че имотът, във връзка с който е определена такса за битови отпадъци е разположен в границите на районите, в които съгласно Заповед № 3283/29.10.2009 г. на кмета на Община Бургас, се извършва организирано сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане на депа за обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Въз основа на представените по делото доказателства, съдът е обосновал правилен извод, че услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е предоставяна и не е налице условието по чл. 71, т. 2 ЗМДТ за освобождаване на дружеството от заплащането й. Въз основа на съображения в посочения смисъл съдът е формирал краен извод за законосъобразност на оспорения АУЗД за ТБО. Решението е правилно. По делото е безспорно, че "БГ Пласт 07 " ООД е собственик на недвижим имот на територията на гр. Бургас, ж. к. "Меден рудник". Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 от същия закон, за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Относно таксата за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в чл. 71, т. 2 ЗМДТ е предвидено, че не се дължи, само когато услугата не се предоставя. Безспорно е, че за сметосъбиране и сметоизвозване, както и за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения, не са начислени задължения на търговското дружество. Видно от представената по делото заповед № 3283/29.10.2009 г. на кмета на Община Бургас, са определени райони на територията на Община Бургас, в които ще се предоставят услугите по събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. При така установените релевантни за спорното право юридически факти, първоинстанционният съд е направил правилен извод, че услугата е предоставяна. Съдът правилно е приел, че са налице двете предпоставки за дължимост на оспорената такса - принадлежност на имота към населеното място и реално предоставяне на услугата. Такса за услугата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него, именно защото се касае за територии за обществено ползване, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. Недължимост на услугата, може да произтече единствено в хипотезата на чл. 71, т. 2 ЗМДТ, която в случая не е налице. Въз основа на изложеното решаващият съд е направил правилен извод за дължимост на таксата за предоставената услуга, с оглед на което постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. 1, Върховният административен съд, седмо отделение