Решение № 4701 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8941/2011 г.

Решение № 4701 от 30.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8941/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христо Георгиев Пешников от гр. София против Решение № 2400/18.05.2011 г., постановено по адм. дело № 1060/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 70061/7.02.2011 г. на началника на Отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която му е наложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление на МПС № ххххххххх, кат. "ВМ" поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което обжалваната заповед бъде отменена. Ответникът - началникът на Отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на Христо Георгиев Пешников от гр. София срещу Заповед № 70061/7.02.2011 г. на началника на Отдел "Пътна полиция" при СДВР, с която му е наложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелството за управление на МПС № хххххххх, кат. "ВМ" поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. За да постанови този резултат съдът е приел, че е осъществен фактическият състав, визиран в нормата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП и предпоставките, с чието проявление възниква правото на административния орган да приложи ПАМ са налице. Изложени са мотиви, че е изтекъл необходимия срок за съхраняване на 6 от наказателните постановления, но при липсата на доказателства за отмяната им, те са породили определените наказателноправни последици за адресата си. Крайният извод на съда е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона и е законосъобразна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Видно от оспорения административен акт, в него са посочени конкретните наказателни постановления, 8 на брой, с които на жалбоподателя са отнети всички /39 контролни точки/. Само три от цитираните наказателни постановления са приложени по делото - НП № 36991/24.08.2001 г., с отнети 4 точки; НП № 44082/5.10.2001 г., с отнета 1 точки и НП № 89421/12.07.2007 г., с отнети 12 точки, като и за трите НП липсват данни за връчването им на адресата. Останалите НП не са представени по делото, за тях в оспорената заповед е отбелязано, че са връчени и влезли в законна сила. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, с цел безопасност по пътищата и преустановяване на административните нарушения, на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка и за нейното законосъобразно прилагане е необходимо на лицето да са отнети всички контролни точки и то да не е върнало свидетелството си за правоуправление. Конкретният спор е досежно отнемането на контролните точки като правопораждащ факт за прилагането на ПАМ. Контролните точки, съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП служат за отчет на извършените от водача нарушения. Според законодателя извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. В приложимите Наредба № I-139 от 16.09.2002 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат (отм.) и Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, е определен максимален размер от 39 контролни точки и конкретния брой точки, които се отнемат за отделните нарушения. Съгласно. отм., контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Така цитираната нормативна уредба налага извода, че за да е налице релевантно отнемане на контролни точки, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в чл. 4. отм. нарушения, като наказателното постановление, установяващо нарушението и наложеното наказание, следва да е влязло в сила. Съгласно чл. 64 от ЗАНН, наказателните постановления влизат в сила, когато не подлежат на обжалване, не са обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Следователно едва след осъществяването на някой от посочените юридически факти по надлежния ред, на нарушителя следва да се отнемат съответния брой контролни точки. За да се установи, че дадено наказателно постановление не е обжалвано е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба. Последното възниква от деня на връчване на акта - чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Първоинстанционният съд е приел за доказано твърдението на административния орган, че съобразените наказателни постановления са влезли в сила. В производството по проверка на законосъобразността на наложената принудителна мярка е относим въпросът за надлежното връчване на наказателните постановления, установяващи нарушенията и съответно отнетите контролни точки. Действията по връчването се извършват само и единствено от административния орган и той е този, който трябва да докаже надлежно извършването им - чл. 170, ал. 1 от АПК. В конкретния случай, пет от наказателните постановления не са приложени по делото и за същите няма данни да са връчвани на жалбоподателя. Няма данни за връчване и на представените по делото три наказателни постановления - НП № 36991/24.08.2001 г., НП № 44082/5.10.2001 г. и НП № 89421/12.07.2007 г. Липсата на доказателства за изпълнение на изискванията на закона правят факта на връчване на наказателните постановления недоказан, поради което изводът на съда, че те са влезли в сила и следователно породили правни последици е неправилен. Не могат да се приемат за настъпили правни последици, чийто правопораждащ факт не е надлежно доказан. По делото не е установен фактът на отнемане на 39 контролни точки, което е било в тежест на административния орган. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,