Решение № 12889 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7143/2010 г.

Решение № 12889 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7143/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Александров Клисурски и Веринка Петрова Ковачева, двамата от гр. София, срещу решение № 6/5.02.2010 г., постановено от Административен съд - София град по адм. дело № 3937/2009 г. В касационната жалба и представеното писмено становище по съществото на спора, от процесуалния представител на двамата касатори адвокат Николай Велев, са развити съображения за наличие на основания за отмяна на съдебното решение по чл. 209, т. 3 АПК, предвид погрешната квалификация на оспорения административен акт, в резултат на което е осъществена неправилна преценка относно съответствието му с приложимите процесуални и материалноправни норми. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция. Ответникът - кметът на район "Витоша" при Столична община, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Радослава Милчева изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба и моли обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението е неправилно, в частта, в която съдът приема оспорената заповед за издадена на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Излага съображения, че такава заповед е необходима за приключване на процедурата по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване на земеделска земя, попадаща в строителните граници на населеното място, поради което и са налице касационни основания за отмяна на решението, с което не е съобразено неизпълнението на посоченото изискване. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил, като неоснователна жалбата на Иван Клисурски и Веринка Ковачева, подадена срещу заповед № РД-09-81/28.04.2009 г., издадена от кмета на район "Витоша" при Столична община на посочено в нея основание чл. 1, ал. 4 ППЗСПЗЗ и в изпълнение на правомощията, предоставени му съгласно заповед № РД-09-3439/18.06.2008 г. на кмета на Столична община. С последната, на кметовете на райони изрично е възложено издаването на заповеди за одобряване на решенията на съответните районни технически експертни съвети, за определяне на застроените части от имотите в границите на урбанизираните територии, които не се възстановяват на собствениците, съгласно чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, при спазване на Наредба № 7/2003 г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. С оспорения в първоинстанционното производство акт, по мотиви, че бивш имот без планоснимачен номер от кв. 4 и кв. 7 по Застроителен и регулационен план на м. "Беловодски път" - Боянско, одобрен със заповед № 1224/16.03.1959 г., кад. л. № 589, описан в заявление вх. № Б256/1992 г., подадено от наследниците на Стоян Младенов /в кръга на които са двамата касатори/ и по т. 4 от приложения към последното, нотариален акт № 2, том I, дело № 32/1923 г. не следва да се възстанови поради наличието на реализирани мероприятия - улична регулация и паркинг, е одобрено решение в същия смисъл, № 5, взето по протокол № 2/13.04.2009 г. от комисията, назначена със заповед № РД-09-81/28.01.2009 г. Същото е прието във връзка с три последователни заявления, подадени от Иван Александров Клисурски за издаване на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ относно гореописания имот и въз основа констатациите на комисията, че площта му по нотариален акт е 5 700 кв. м, изцяло заета от терен за паркиране и част от уличната регулация между квартали 4, 7 и 18 по плана на м."Беловодски път", одобрен със заповед № 1224/16.03.1959 г. Обоснован е направеният от съда извод, че фактическите обстоятелства, отразени в решението на комисията, възприети при одобряването му с процесната заповед от кмета на район "Витоша" при Столична община, кореспондират изцяло с тези от заключението на вещото лице, по допуснатата по делото СТЕ, според което мероприятията, предвидени по ЗРП върху имота, относно който от Иван Клисурски е поискано издаване на удостоверение и скица по чл. 13 ППЗСПЗЗ, са реализирани, поради което няма оставаща свободна от застрояване площ от него. Предвид гореизложеното, оспорената заповед, обосновано е приета от съда, за издадена на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Във връзка с наведените от касаторите доводи за незаконосъобразността на постановеното решение следва да се отбележи, че действително снабдяването с удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ, са необходима и задължителна предпоставка за постановяване на решение на ОСЗГ по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост върху имоти, намиращи се в границите на урбанизираните територии. Но за да бъдат издадени посочените документи, безспорно установяващи факти с правно значение за заявителя, е необходимо провеждането на процедурата по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, за да се определи застроената и свободната от застрояване част от имота. Така независимо, че Иван Клисурски е сезирал административния орган с искане за издаване на удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 и чл. 13а от ППЗСПЗЗ, необходими му за възстановяване на имот при условията на чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ, съответно чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, следва да се приеме, че то съдържа в себе си искане за издаване и на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, чието влизане в сила предпоставя издаването на скицата и удостоверението. По реда визиран от посочения текст, първо се произнася техническата служба към общината, която определя размера на застроената и свободната от застрояване площ, отчитайки обстоятелствата по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ, а нейното решение се одобрява със заповед на кмета на общината. Тези изисквания са спазени в случая, предвид обстоятелството, че решението на комисията назначена да проверява наличието на свободни от застрояване площи, е одобрено от кмета на район "Витоша" при Столична община с процесната заповед, подлежаща на самостоятелно оспорване по реда на АПК, според специалното правило на предложение последно на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Едва след като тази заповед влезе в сила и съобразно нейното съдържание, кметът на общината може да се произнесе по искането за издаване на удостоверение и скица. Наред с гореизложеното, заповедта кореспондира с постановеното от комисията решение за определяне на застроените части от имота и данните от приобщеното по делото заключение на вещо лице по допуснатата СТЕ, според което липсва свободна от застрояване част. Поради това, обоснован е направеният краен извод за законосъобразността на оспорения административен акт и първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение