Решение № 9284 от 4.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Ранчев, С. Ранчева и А. Шикова от гр. Кричим, подадена чрез процесуалния представител адв. Атанасов, срещу Решение 52 от 11.01.2023 г., постановено по адм. дело 217/2022 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлен предявения от тях, в качеството им на наследници на наследодателя им И. Ранчев, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 292 от АПК срещу кмета на Община Кричим, както и са осъдени да заплатят разноски по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно приема, че след датата на изпълнителното основание няма настъпили нови факти и обстоятелства, доколкото такъв нов факт е наличието на реална опасност от изпълнението да бъде засегната и значително повредена съществуващата жилищна сграда в имота. Според касаторите неправилно съдът не е възприел представеното към исковата молба конструктивно становище като ново доказателство, възникнало след издаване на изпълнителното основание, което е относимо към спора и обосновава извод за недължимост на изпълнението. Възразява се още, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е указал на вещото лице да извърши оглед на място, както и е отказал да допусне повторна експертиза с друго вещо лице. Съдът не е взел предвид също така, че през 2022 г. С. Ранчева и А. Шикова са продали на А. Ранчев имот с идентификатор 39921.501.457, който е ограден с процесната ограда и не дължат изпълнение на влязлата в сила заповед, както и не е съобразил констатираната от вещото лице на място частична идентичност на процесната ограда с тази, описана във влязлата в сила заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се уважи предявения иск, евентуално връщане за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кмета на Община Кричим, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. В приложени по делото писмен отговор и писмена защита, чрез процесуалния си представител адв. Стойчев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 292 АПК, във връзка с чл. 282, ал. 1, т. 7 от АПК, подаден от наследодателя на А. Ранчев, С. Ранчева и А. Шикова И. Ранчев /починал в хода на първоинстанционното производство, срещу кмета на Община Кричим за признаване за установено, че не се дължи привеждане в изпълнение на влязлата в сила заповед РД-02-09-355/21.09.2017 г. на зам. кмета на Община Кричим, с която на И. Ранчев, наследодател на ищците, е наредено премахване на незаконен строеж Масивна плътна ограда, находящ се на уличната регулационна линия в УПИ Х-641 и УПИ ХI 641, кв. 108 по плана на гр. Кричим. В исковата молба са излагат доводи за наличие на реална опасност от изпълнението да бъде засегната и значително повредена съществуващата жилищната сграда в имота до степен, че тя да стане негодна за живеене, тъй като процесната ограда е конструктивно свързана с нея, като този въпрос не е изследван преди издаване на заповедта за премахване на оградата, както и оградата има функции и на подпорна стена спрямо улицата. Към исковата молба се представя и изготвено след издаването на заповедта за премахване конструктивно становище от независими специалисти, в което е посочено, че изпълнението е невъзможно да се случи, тъй като има риск от нарушаване устойчивостта на съществуващата жилищна сграда, което становище според ищците представлява ново доказателство, което обосновава извод за недължимост на изпълнението. За да отхвърли така предявеният установителен иск с правно основание чл. 292 от АПК, във връзка с чл. 282, ал. 1, т. 7 от АПК, съдът е приел, че не са доказани нови обстоятелства, които да са възникнали именно след оспорването и след влизане в сила на заповедта за премахване на незаконния строеж и които да водят до отпадане на това задължение, като твърдяната конструктивна свързаност на процесната ограда със съществуващата в имота жилищната сграда, дори и да беше факт би била налична и към момента на издаване, съответно оспорване, на заповедта и не би могла да се промени впоследствие. Според съда позоваването на обстоятелство по чл. 282, ал. 1, т. 7 от АПК е относимо към искане за прекратяване на изпълнителното производство и не би могло да обоснове извод за основателност на предявения иск по чл. 292 от АПК. Прието е от съда още, че твърдението, че изпълнението на заповедта ще доведе до компрометиране в конструктивно отношение на жилищната сграда в имота, която не е обект на премахване, дори и да се установи, че е основателно, не е такова обстоятелство, което да е нововъзникнало, защото в самата заповед за премахване на незаконния строеж изрично е констатирано, че същият започва от сграда с идентификатор 39921.501.457.1. Според административния съд неотносими към предмета на настоящия спор са и представените становище от инж. Кривошапков и инж. Енева и конструктивна експертиза и становище от инж. Чулев, доколкото същите са с обект на изследване и обсъждане различен от процесния незаконен строеж, но дори и да се приеме, че коментираните становища съдържат факти относими към процесния незаконен строеж, същите не са такива настъпили след издаването на изпълнителното основание по смисъла на чл. 292 от АПК. Съдът е изложил и съображения относно фактическата възможност за изпълнение на административното задължение по чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК, позовавайки се на заключението на вещото лице, според което е налице възможност незаконният строеж да бъде премахнат, без да бъдат увредени други сгради в имота. Така постановеното решението е обосновано и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно нормата на чл. 292 от АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В процесния случай основното оплакване както в първоначално подадения иск, така и в касационната жалба е, че не е възможно изпълнението на влязлата в сила заповед за премахване на масивната плътна ограда, тъй като това би довело до повреждане и нарушаване на конструктивната цялост на съществуващата в имота жилищна сграда, както и доколкото оградата има функцията на подпорна стена спрямо улицата, поради съществуващата денивелация. В тази връзка правилно съдът е приел, че тези обстоятелства са съществували и към момента на разглеждане по същество на жалбата срещу заповедта за премахване на незаконния строеж, поради което не съставляват ново обстоятелство по смисъла на чл. 292 от АПК. Твърдените факти за конструктивна свързаност на процесния строеж с жилищната сграда и функцията му на подпорна стена не съставляват ново обстоятелство, тъй като те са били налице към момента на оспорване законосъобразността на заповед РД-02-09-355/21.09.2017 г. на зам. кмета на Община Кричим. От друга страна, твърденията в касационната жалба за констатирана по делото промяна в параметрите на процесната ограда след издаване на изпълнителното основание не сочат на недължимост на изпълнението, а на евентуално извършени впоследствие фактически действия, съставляващи противоправно поведение, от което ищците не могат да черпят права. Правилен е и извода на съда за неотносимост към предмета на спора на представените от ищците експертни становища, касаещи обследването и обсъждането на обекти, различни от процесната ограда. С оглед на това настоящата съдебна инстанция намира, че касаторите не сочат нови факти и обстоятелства, които да са възникнали след влизане в сила на изпълнителното основание и които да водят до отпадане, или до непреодолима пречка за осъществяване на изпълнението. Следва да се има предвид също така, че възраженията, че процесната ограда е конструктивно свързана със съществуващата жилищна сграда от една страна не се доказват по делото, а и в самата заповед за премахване на незаконен строеж се сочи, че оградата започва от жилищната сграда, а от друга страна те касаят изпълнителните действия, които следва да бъдат извършени след изготвяне на конструктивен проект, но те не обосновават соченото от касаторите основание за отпадане на задължението за изпълнение. Представеният по делото нотариален акт 164, том II, рег. 1834, нот. дело 331/2022 г., съгласно който касаторите С. Ранчева и А. Шикова са продали през месец юни 2022 г., след подаване на иска по чл. 292 от АПК, своите идеални части от имот с идентификатор 39921.501.457 и сграда с идентификатор 39921.501.457.1 на касатора А. Ранчев, също не обосновава извод за настъпили след издаване на изпълнителното основание факти, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение по отношение на тези двама касатори, доколкото това следва да са факти относими към законосъобразността на изпълнителното основание, които са настъпили тогава, когато вече не са могли да бъдат приобщени и ценени в производството по издаването или оспорването му. Както и правилно е приел административният съд, разпоредбата на чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК, на която се позовават касаторите, предвижда хипотези на прекратяване на изпълнителното производство от органа по изпълнението, но не обосновава извод за основателност на предявения иск по чл. 292 АПК. Неоснователно е и оплакването на касаторите за допуснато съществено процесуално нарушение, поради отказа на съда да допусне повторна съдебно-техническа експертиза. Съгласно чл. 201 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът може да възложи повторно заключение когато първоначално изготвеното не е обосновано и възниква съмнение за неговата правилност. В случая правилно административният съд е отхвърлил искането за допускане на повторна съдебно-оценителна експертиза, доколкото не се установява заключението на вещото лице по първоначалната експертиза да е необосновано и да поражда съмнения за неговата правилност, както и не се установява същото да не е извършило оглед на процесния обект. Обстоятелството, че ищците не са били съгласни с констатациите на вещото лице не обосновава извод за необоснованост и неправилност на самото експертното заключение. Първоинстанционният съд е приел и обсъдил всички посочени от ищците факти, относими към прилагането на чл. 292 от АПК, и подробно е мотивирал правните си изводи съобразно изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Предвид гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника, касаторите дължат сумата в размер на 1 250 лева, представляваща реално изплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,