Решение № 10787 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1582/2011 г.

Решение № 10787 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1582/2011 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Пекизе Бекир Хаджиюсеин в качеството му на ЕТ "Глобус-66 Пакизе Хаджиюсеин", подадена чрез адв. М. Пишмишева, против решение № 1803 от 20.12.2010 г., постановено по адм. дело № 410 от 2010 г. на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на търговеца срещу ревизионен акт № 900191 от 23.11.2009 г., издаден от ТД на НАП - Кърджали, потвърден с решение № 61 от 25.01.2010 г. на директор на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответника разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 1264,38 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост на решението - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът иска отмяна на решението и на ревизионния акт или алтернативно - връщане на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендират се разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - Пловдив, в писмено възражение чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима като подадена от легитимирана страна и в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване на решението. Досежно основателността на жалбата касационната инстанция приема следното: Предмет на контрол пред административния съд е бил РА № 900191 от 23.11.2009 г., издаден от ТД на НАП - Кърджали, потвърден с решение № 61 от 25.01.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - град Пловдив, с който на ревизирания субект ЕТ "Глобус-66-Пакизе Хаджиюсеин" - с. Каялоба, община Кирково, област Кърджали, са определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2004 г. в размер на 7122,93 лв. и лихви - 4487,47 лв.; за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2005 г. задължения в размер на 2800,90 лв. и лихви в размер на 1434,77 лв.; допълнително задължение за вноски за ДОО на самоосигуряващото се лице за 2004 и 2005 г. в размер на 7436 лв. и лихви в размер на 7235,14 лв.; ДЗПО-УФ самоосигуряващо се лице за 2004 и 2005 г. в размер на 858 лв. и лихви 833,75 лв.; ЗО самоосигуряващо се лице за 2004 и 2005 г. в размер на 1716 лв. и лихви 793 лв.; ДОО осигурител за 2005 г. в размер на 456,30 лв. и лихви 477,01 лв.; ДЗПО-УПФ осигурител 2005 г. в размер на 52,74 лв. и лихви 55,14 лв.; ЗО осигурител 2005 г. в размер на 105,30 лв. и лихви 63, 10 лв., както и отказан данъчен кредит на стойност 3679,24 лв. и лихви в размер на 1111,46 лева. В частта относно отказаното право на данъчен кредит съдебното решение не е обжалвано, поради което като влязло в сила, не е предмет на разглеждане в настоящото производство. По отношение преобразуването на финансовия резултат на търговеца за 2004 и 2005 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) и определянето на допълнителни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) съдът е изложил мотиви, в които е описал подробно фактическата обстановка и основанията на органа по приходите, изразяващи се в това, че при ревизията е констатирано, че дружеството не притежава счетоводни документи за закупуването на изразходваното количество гориво, с които да докаже, че превозите са извършени във връзка с търговската му дейност - сметосъбиране, сметоизвозване и снегопочистване в община Кирково. Съдът е описал подробно и събраните в хода на делото писмени доказателства, в това число е обсъдил и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Дадено е тълкуване на правните разпоредби относно осчетоводяването на подобни разходи, след което правната регламентация е отнесена към конкретните факти по спора. В тази насока са изведени изводи, че издаденият ревизионен акт е законосъобразен в тази си част, тъй като е установено в хода на ревизията, че дружеството е нарушило нормативния ред за отчитане на разходите за гориво и това обстоятелство не е опровергано със събраните в хода на процеса доказателства. Изложени са подробни мотиви относно представените от жалбоподателя писмени доказателства, както и по отношение на заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. В мотивите на решението съдът е изложил мотиви относно законосъобразността на РА в частта, с която са определени задължения за довнасяне на ДДФЛ за изравнителни осигурителни вноски за ДОО, фонд "ДЗПО-УПФ" и ЗО за 2004 и 2005 г.. Решението на административния съд е правилно. Съдът е възприел правилно фактическата обстановка по спора и е дал вярно тълкуване на закона. Не може да бъде споделено оплакването, че съдът е разгледал едностранно събраните по делото доказателства. Първоинстанционният съд правилно е определил естеството на спора, който се изразява в това дали отчитането на разходите за горивата през ревизирания период от страна на ЕТ "Глобус-66-Пакизе Хаджиюсеин" е ставало при спазване на принципа за документална обоснованост. Даденият отрицателен отговор на този въпрос от страна на органа по приходите, който е възприет и от първоинстанционния съд, е правилен и обоснован, тъй като намира подкрепа във фактите по делото и закона. На практика обстоятелството, че заприходяването и отчитането на горивото е вършено в нарушение на счетоводните изисквания, се потвърждава и от самото заключение на вещото лице, в което е констатирано, че търговецът не се е снабдил с фактури за закупеното от него гориво. Законосъобразният начин на осчетоводяване е описан подробно в решението на решаващия орган и изводите в тази насока се споделят изцяло от настоящата инстанция. Не намират подкрепа в закона оплакванията на касатора, че неправилно административният съд е игнорирал представените по делото доказателствата - товарителници и фактури, издадени от община Кирково, които доказват реално изминатите километри и въз основа на които се установява реалното използване на горивото. Изложените в тази насока мотиви от страна на първоинстанционния съд са в съответствие със закона и фактите по делото. Съдът е обосновал правилен извод по отношение на въпроса могат ли представените документи за извършени от касатора услуги да заместят липсващата информация за изразходваното гориво и да обосноват документално извършения разход. Даденият отрицателен отговор на този въпрос е правилен и в съответствие с фактите по делото. Обстоятелството, че жалбоподателят е представил доказателства за извършване на услуги, включващи разходи за гориво, в случая е без правно значение, понеже не променя извода, че тези разходи не са доказани със съответните счетоводни документи. Чрез ангажираните доказателства жалбоподателят не е опровергал констатацията на органа по приходите, че не е налице документална обоснованост на разходите за закупено гориво от жалбоподателя през ревизирания период, което обуславя преобразуване на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) и определяне на допълнителни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и лихви за забава, поради което правилно жалбата в тази му част е отхвърлена като неоснователна. С оглед така установените факти и предвид констатациите за наличие на максималния месечен размер на осигурителния приход правилни и обосновани са изводите на съда относно определените задължение за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО. С оглед изложеното решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - първо отделение,