Решение № 10552 от 19.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7004/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от С. Симов срещу решение 985/14.05.2021 г., постановено по адм.д. 309/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на С. Симов срещу разпореждане от 04.02.2021 г., издадено в устна форма от инспектор Г. Добрев от Районно управление Асеновград, областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответната страна инспектор Г. Добрев от Районно управление Асеновград, областна дирекция на Министерството на вътрешните работи Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. От събраните по делото доказателства е установено, че на С. Симов е бил съставен АУАН серия АА, бл. 407336, за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е било издадено наказателно постановление 19-0239-001383/09.10.2019 г., издадено от началника на Районно управление Асеновград, с което на С. Симов е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за 12 месеца. С влязло в сила съдебно решение 1366/27.07.2020 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм.д. 1410/2020 г., е оставено в сила решение 39/18.03.2020 г., постановено по адм.д. 62/2020 г. на Районен съд Асеновград, с което е потвърдено наказателно постановление 19-0239-001383/09.10.2019 г., издадено от началника на Районно управление Асеновград, с което на С. Симов е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за 12 месеца. Установено е, че на 04.02.2021 г., с разпореждане дадено в устна форма от полицейски инспектор Г. Добрев от районно управление Асеновград в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Пловдив, на С. Симов е наредено да предаде свидетелството за управление на моторното превозно средство [номер], издадено от областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Пловдив. Първоинстанционният съд е приел, че при разпореждането е съобразена нормата на чл. 190, ал. 2 от ЗДвП. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни изводи. С наказателно постановление 19-0239-001383/09.10.2019 г., издадено от началника на Районно управление Асеновград на С. Симов е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. за извършено нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за 12 месеца. С влязло в сила съдебно решение 1366/27.07.2020 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм.д. 1410/2020 г., е оставено в сила решение 39/18.03.2020 г., постановено по адм.д. 62/2020 г. на Районен съд Асеновград, с което е потвърдено наказателно постановление 19-0239-001383/09.10.2019 г. Установява се, че на 04.02.2021 г., с разпореждане дадено в устна форма от полицейски инспектор Г. Добрев от районно управление Асеновград в областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Пловдив, на С. Симов е наредено да предаде свидетелството за управление на моторното превозно средство [номер], издадено от областната дирекция на Министерството на вътрешните работи Пловдив. Разпореждането е съобразено с нормата на чл. 20, т. 1 от Наредба 157 от 1 октомври 2002 г. за условията и редаза издаване на свидетелства за управление на моторни превознисредства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, съгласно която отнемане на свидетелства за управление на моторни превозни средства се извършва въз основа на влезли в сила наказателни постановления, решения или присъди, с които е наложено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. Съгласно чл. 190, ал. 2 от ЗДвП, наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство тече от датата на изземването на свидетелството за управление. В процесния случай, доколкото свидетелството за управление на моторното превозно средство е било иззето на 04.02.2021 г., то от този момент започва да тече наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. Така направените изводи не се отричат от нормата на чл. 82, ал. 1, б. «б» ЗАНН, доколкото във всички случаи, когато към момента на влизане в сила на решението, лицето не е било лишено от правото да управлява моторно превозно средство и свидетелството му за управление не е било иззето, е приложим чл. 190, ал. 2 от ЗДвП (в този смисъл и решение 4899/30.04.2015 г., постановено по адм.д. 10784/2014 г. на Върховния административен съд, решение 5421/17.04.2013 г., постановено по адм.д. 2026/2013 г. на Върховния административен съд). Действително, следва да бъде съобразено обстоятелството, че наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство тече от датата на изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство. Това наказание, обаче не се изпълнява, ако е изтекъл предвидения в ЗАНН давностен срок, който за този вид наказание е шестмесечен. Давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприети спрямо наказания, за изпълнение на наказанието. Независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание временно лишаване от право да се упражнява определена дейност не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора шестмесечния срок (аргумент чл. 82, ал. 1, б. «б», във връзка с чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). Следователно погасителната давност за изпълнение на наложеното наказание се свързва с бездействие на надлежните органи по отношение на правото да осъществят изпълнение на наложеното административно наказание и представлява изтичане на определен от закона период (съобразно с вида и размера на наказанието), в който тези органи проявяват бездействие. Подобно бездействие, обаче в процесния случай не се установява от събраните по делото доказателства. От събраните по делото доказателства (докладна записка от 10.11.2020 г. до началника на Районно управление Асеновград, от младши автоконтрольор) се установява, че компетентният орган е предприел действия по започване на изпълнението на наложеното наказание в шестмесечния срок. От съдържанието на докладната записка се установява, че на 09.11.2020 г. и на 10.11.2020 г. е бил посетен адреса на С. Симов (гр. Асеновград, [адрес]), с цел изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство по съдебно решение 39/18.03.2020 г., постановено по адм.д. 62/2020 г. на Районен съд Асеновград. Лицето не е било открито на адреса, а при справка в съответната система е установено, че няма друг постоянен адрес. При съобразяване на обстоятелството на влизане в сила на наказателното постановление на 27.07.2020 г., на предприети действия за отнемане на свидетелството за управление на моторното превозно средство на 09.11.2020 г. и на 10.11. 2020 г. от компетентните за това органи, на нормата на чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, следва несъмнения извод, че не може да се приеме за изтекла давността по чл. 82, ал. 1, б. «б» от ЗАНН. Като съобрази направените фактически и правни изводи, съдът и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК