Решение № 10409 от 6.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11246/2015 г.

Решение № 10409 от 6.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11246/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив срещу решение № 1633/10.08.2015 г. на Административен съд Пловдив /АСП/ по адм. д. № 981 по описа за 2014 г., с което е отменен ревизионен акт № 261305349/19.12.2013 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив в частта относно отказаното на "Титан 42" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит в размер 4 696.07 лева и начислените лихви за забава в размер 487.09 лева. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществените процесуални правила и необоснованост. Отрича фактическите установявания и правните изводи на съда при изследване на предпоставките за правото на приспадане на данъчен кредит. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила определя осъществяването на съдопроизводството без да е внесена държавната такса за оспорването. Иска отмяна на първоинстанционното решение, включително в частта за разноските и отхвърляне на оспорването срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски и прилагане на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 ДОПК. Ответникът по касация "Титан 42" ЕООД не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АС Пловдив е оспорена частта от от ревизионен акт № 261305349/19.12.2013 г., с която са установени в тежест на "Титан 42" ЕООД задължения за ДДС в общ размер 4 696.07 лева и за закъснителна лихва 487.09 лева в резултат на извършена корекция на декларираните от ревизираното лице резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 05, 07, 08 и 12.2012 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно право е по фактури, издадени от "Караташ България" ООД и "Антъни груп СМ" ЕООД с предмет на доставките съответно капаци и керемиди и XPS изолация и е в размера на определеното с РА данъчно задължение. Според органите по приходите доставките не са осъществени. Установяванията на администрацията се основават на резултатите от насрещни проверки на доставчиците, както и на представените от РЛ писмени доказателствени средства. По повод доставката от "Караташ България" ООД е изследван произходът на стоката и са направени изводи във вреда на ревизирания субект от от отсъствието на доказателствени източници за транспорт на стоките от предходния доставчик и непълнотата на документите за някои от предходните доставки. Времеви несъответствия и непълноти са възприети и в протоколите и ЧМР за установяване на доставките от "Антъни груп СМ" ЕООД, макар доставчикът да е декларирал придобиването на стоките от гръцки съконтрахенти; предложен е анализ на доказателствените средства за превоз на стоките. Правно основание за разпоредения отказ на правото на данъчен кредит е разпоредбата на 70, ал. 5 ЗДДС. Според администрацията при липса на доставка не възниква данъчно събитие и данъкът е начислен неоснователно. С първоинстанционното решение спорът за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит с последиците за съществуването на установеното с РА данъчно задължение и законосъобразността на утежняващия акт е разрешен в полза на ДЗЛ. Съдът е дефинирал пораждащия спорното данъчно право фактически състав, разяснил е понятието за доставка на стоки по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО в контекста на практиката на СЕС. Приел е за установено качеството ДЗЛ на доставчиците и на получателя; своенето от жалбоподателя на редовни от външна страна данъчни документи; физическото съществуване на стоките предмет на доставките и предоставянето на жалбоподателя на правото да се разпорежда фактически с тях; плащането по фактурите и използването на полученото за независимата икономическа дейност на РЛ. В оспореното решение са обсъдени писмените доказателствени средства към всяка от фактурите, за които с РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит и са формирани фактически изводи различни от тези на администрацията. Отказът по фактура № 453/29.12.2012 г. с издател "Караташ България" ЕООД е частичен - за сумата 686.27 лева съответстваща на доставка на капаци. Според съда предаването на стоките е осъществено с мотокар на доставчика в деня на фактурирането. Ценил е обяснението на управителя на дружеството продавач за начина на предаването и ситуирането на складовете на съконтрахентите в съседство в едно и също дворно място. Проверил е произходът на стоката от предходния доставчик "Антъни груп СМ" ЕООД по издадените от него три фактури. Обсъдил е събраните доказателства за всяко от предходните доставки. Доверил се е на представените товарителници и приемо-предавателни протоколи. По установяванията на съда по доставките от "Антъни груп СМ" ЕООД произходът на стоките е от Гърция, а предаването е удостоверено със съставянето на приемо-предавателни протоколи и поставянето на подпис и печат за "Титан 42" ЕООД в кл. 24 на международната товарителница. Съдът е кредитирал заключението на ССЕ за установяване на последваща частична реализация на стоките по фактурата на "Караташ България" ООД и по една от фактурите на "Антъни груп СМ" ЕООД и пълна последваща реализация по другите две фактури издадени от втория доставчик. Оспореното решение е правилно. Възникването на правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е обусловено от качествата данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя /вж. т. 25 от решението на СЕС по дело С-18/13/; своенето на данъчния документ от получателя - чл. 71, т. 1 ЗДДС; получаването на стоките/услугите по доставката /"...действителното извършване на облагаемата сделка..." според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/ и отреждането на полученото за икономическата дейност на ДЗЛ /така т. 36 от решението на СЕС по дело С-153/11/. Механизмът на упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 72, ал. 2 от ЗДДС предполага имплицитно въведено със СД и ДП твърдение на ДЗЛ, че е получател по облагаема доставка и за него е възникнало правото на данъчен кредит /вж. чл. 72, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 68, т. 1 от ЗДДС и чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 68, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. Щом придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. По интерпретацията на съюзното право, дадена от СЕС с решението по дело С-78/12, "...дадена сделка може да бъде окачествена като "доставка на стоки" по смисъла на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, когато чрез тази сделка определено данъчнозадължено лице прехвърля материална вещ и овластява другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ." /т. 35 от решението/. Неоснователни са доводите на касатора за опущения на съда в процеса на доказване. С тези доводи се възпроизвеждат съжденията на органите по приходите от извънсъдебната фаза на производството при извършената от тях преценка на доказателствените източници. Както правилно отбелязва първостепенният съд, тази преценка е едностранчива и непълна. По фактура № 2000001482/26.05.2012 г. предаването на стоката е сторено от превозвача ЕТ "Транс - А - ЗЕ - Генчо Генев" и е удостоверено в ЧМР от 22.05.2012 г. Датата на приемо-предавателния протокол 26.05.2012 г. е тази на съставянето на протокола, а не тази на предаването на стоката. Не съществува ограничение страните по облигацията да удостоверят факта на изпълнението на задължението в по-късен момент. Касаторът не е използвал средствата на насрещно доказване, за да установи несъответствие в превозеното/предаденото и фактурираното количество, поради което не е разколебал убедителността на представените от РЛ писмени доказателствени средства. Доводите във връзка с фактури № № 2000001731/16.07.2012 г. и 2000001845/02.08.2012 г. не се основават на съдържанието на първоинстанционното решение /за първата фактура съображение № 16, а за втората № 14 с обсъдените там информационни източници/. Срещу решението в частта му, разрешаваща спора за правото на приспадане по доставката от "Караташ България" ООД няма конкретни касационни оплаквания, поради което и не е дължим отговор от касационната съдебна инстанция /арг. чл. 218, ал. 1 във вр. с чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК/. Не е с характер на касационен довод възпроизвеждането на част от съдържанието на РД. Опущението да се събере предварително държавната такса за образуване на съдебното производство е преодоляно с разпореденото с решението на основание чл. 77 ГПК във вр. с § 2 от ДРДОПК осъждане на жалбоподателя да я заплати, като тези разноски не са преразпределени в съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. 1 ДОПК. Установяването с РА на задължения за ДДС заради непризнаването на съществуващо право на приспадане на данъчен кредит е незаконосъобразно, а отмяната с първоинстанционното решение на утежняващия административен акт - правилно. Правилното съдебно решение следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение